Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр.София, 20 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 3133/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци Х. М. Г., С. М. Г. и В. М. Г. против решение № 158/24.10.2011 год. по въззивно нохд № 364/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, трети състав. Поддържа се, че поради неправилна оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства е постановено явно несправедливо по размер наказание на подсъдимия А. О. О.. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване на наказанието в справедлив размер. Подсъдимият О. чрез защитника си оспорва основателността на жалбата и поддържа, че следва да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становището си за основателност на жалбата с допуснати нарушения при оценка на доказателствения материал, довела и до постановяване на явно несправедливо по размер наказание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347 НПК намира: Пловдивският апелативен съд с оспореното в частта относно наказанието решение по въззивно нохд № 364/2011 год. потвърдил присъда № 8/25.05.2011 год. по нохд № 40/2011 год. на Кърджалийския окръжен съд, с която признал подсъдимия О. за виновен в това, че на 20.09.2010 год. в село Г.К. умишлено умъртвил М. Г.. На основание чл.115, ал.1, т.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при условията по чл.61, т.3 вр.чл.59, ал.1 ЗИНЗС. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 35 000 лева за всеки един от гражданските ищци – Х.Г., Вл.Г. и С.Г. със законните последици. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.1 НК, за веществените доказателства по делото, за размера на държавната такса и размера на дължимите разноски по делото. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт за извършено от подсъдимия престъпление по чл.115 НК. В съдебно заседание след разясняване на правата му от съда подсъдимият е заявил съгласие съдебното производство да се проведе при условията на чл.371, т.1 НПК. След анализ и оценка на събрания на досъдебното производство и този по време на съдебното следствие доказателствен материал е постановил осъдителна присъда и е наложил наказание лишаване от свобода при предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 НПК. Въззивният съд по повод жалбата на частните обвинители и граждански ищци, отнасяща се до размера на наказанието, което са определили като явно несправедливо, е приел, че поддържаните доводи са неоснователни. Изложил е съображения, които не е подкрепил с анализ и оценка на конкретните индивидуализиращи обстоятелства и от съдържанието им не може да се изведе конкретния мотив оспореното по размер наказание да бъде определено като справедливо и съответстващо на извършеното и на целите по чл.36 НК. Не е дал ясен и недвусмислен отговор на поддържаните в жалбата доводи, каквото задължение произтича от разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК. За да бъде определено като справедливо едно наказание, то трябва да е израз на точното и вярно отчитане и оценка на всички установени по делото конкретни обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията му, които дават отражение за определяне на обществената опасност на извършеното, на подбудите, на особеностите на личността на подсъдимия. Ако това не е направено, какъвто е конкретния случай, то наложеното наказание не може да съответства на целите по чл.36 НК. Въззивният съд с общи фрази и немотивирани изводи е определил наказанието в размер на 5 години, наложено при предпоставките по чл.55 НК, за справедливо. Оставил е обаче без внимание пропуските в процесуалната дейност на първоинстанционния съд при оценката на относими за отговорността обстоятелства, поради което и решението за размера на наказанието е очевидно безмотивно и произволно. Изброени са част от съдържащите се в доказателствения материал обстоятелства, на които не е направен никакъв анализ и оценка. Това е необходимо, за да се изведат верни изводи за значението им при определяне на обществената опасност на личността на подсъдимия и на конкретно извършеното. Без внимание са останали обстоятелства като установените за несъставомерните последици, каквито са нараняванията, причинени на свидетелката Х. Г.. Цитирано е като относимо обстоятелство направеното признание, без да са изложени съображения в каква степен то се отразява върху решението за размера на наказанието. Не е достатъчно да бъде включено в групата на смекчаващите обстоятелства, ако това е направено без да се оцени действителното му съдържание, а по делото то е само една декларация в подкрепа на искането „лека и по-малка присъда”. Не е взето предвид поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на престъплението, както и по време на наказателното производство, което по никакъв начин не може да бъде определено като израз на действително осъзната отрицателна оценка на извършеното, на дълбоко и искрено разкаяние за резултата и последиците. Не са отчетени подбудите за извършване на деянието, а оценката на степента на обществената опасност както на деянието, така и на личността на подсъдимия не е основана на обстоятелствата, свързани както с конкретното обективирано поведение при конкретно установената фактическа обстановка, така и с обективното въздействие не само върху обекта на престъплението, но и върху обществените отношения, върху съзнанието на останалите членове на обществото. Останал е неизвестен мотива за значението на възрастта за отговорността. Приетият доказателствен материал, между който е и съдебно медицинските и съдебнопсихиатричната експертизи за подсъдимия също е следвало да бъдат обсъдени във връзка с правилното решаване на въпроса за тежестта и значението на индивидуализиращите обстоятелства. Това, че не са отчетни всички обстоятелства, че не са оценени с оглед действителния им смисъл, е довело до индивидуализиране на наказанието в размер, с който не може да се постигне съответствие с целите по чл.36 НК. По изложените съображения за допуснати нарушения на правилата за индивидуализация на наказанието като резултат от оценка на относимите обстоятелства в нарушение на чл.107, ал.3 НПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Затова и на основание чл.354, ал.3 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 158/24.10.2011 год. по въззивно нохд № 364/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, трети състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/