Р Е Ш Е Н И Е № 290 гр. София, 21.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1137/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423,ал.1 НПК. С решение №59/18.03.08 г., постановено от Апелативен съд-Пловдив /ПАС/ по В.Н.Д.67/08 г., е потвърдена присъда №247/27.11.07 г., постановена от Окръжен съд-Пловдив /ПОС/ по Н.Д.1122/05 г., с която подсъдимият Ф. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.242,ал.4 вр.ал.1,б.„д“вр. чл.20,ал.2 НК и вр. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на сто лв. Признат е за виновен и осъден и за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б„в“вр.чл.342,ал.1 НК и вр.чл.54 НК и чл.343 Г НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл.23,ал.1 НК е определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание, а именно пет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим, глоба в размер на сто лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Постановеният въззивен съдебен акт е проверен по касационен ред по жалба на Ф. М., подадена чрез упълномощен защитник. С решение №321/23.06.08 г., постановено от ВКС, I н.о. по К.Н.Д.289/08 г. той е оставен в сила. Във връзка с издадена Европейска заповед за арест /ЕЗА/ за Ф. М. с оглед изтърпяване на наложеното му наказание по Н.Д.1122/05 г. по описа на ПОС, същият е екстрадиран от Република Унгария. На 09.11.18 г. във ВКС е постъпило искане за възобновяване /озаглавено „молба“/ от осъдения, подадена чрез защитник. Твърди се, че наказателното производство е протекло без негово участие /наред с претенции за допуснати от двете съдебни инстанции нарушения на закона и съществени процесуални нарушения/. Претендира се наличие на хипотезата, предвидена в чл.423,ал.5 НПК. В този смисъл, макар и да не е казано изрично, се иска възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник молят за уважаване на искането с изтъкнатите в него основания. Отново се подчертава, че в издадената спрямо М. ЕЗА са дадени гаранции от българските власти за възобновяване на наказателното производство, присъдата по което е приведена в изпълнение. Представителят на ВКП намира, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ и изложеното в него, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Присъдата на ПОС е влязла в сила на 23.06.08 г., когато е постановено решението на касационната инстанция. Пред настоящия състав на ВКС са представени сведения, че Ф. М. е задържан в Република Унгария на 30.04.18 г. и на 13.07.18 г. е екстрадиран в РБ. С постановление на ВКП той е настанен в Затвора-Пловдив и началото на изтърпяване на наказанието за него е с дата 30.04.18 г. Както този съд нееднократно е заявявал, в случаите на екстрадиция и европейска заповед за арест началният момент, от който започва да тече срокът по чл.423,ал.1 НПК, не може да предхожда фактическото предаване на лицето. Всяко право, което законът предоставя на осъдения, следва да е скрепено със съответни гаранции за упражняването му. Правото на задочно осъдения да поиска проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, не би могло да се реализира в пълен обем, ако той разполага единствено с информацията, визирана в чл.37 ЗЕЕЗА. В чуждестранния затвор би бил съществено затруднен и в упражняване правото да ангажира защитник по свой избор за производството пред българския съд, както и да осъществява лични контакти с него. Необходимостта молителят да се намира в Република България се извежда и от обстоятелството, че е задължителен участник в производството по гл.33 НПК и при неявяването му то се прекратява; както и че поначало държавата поема ангажимент за връчване на постановеното в отсъствие на лицето съдебно решение незабавно след предаването му/което означава връщане в РБ/. Ето защо ВКС приема, че макар и да е задържан по ЕЗА по настоящото производство на 30.04.18 г., за дата на узнаване от осъдения Ф. М. на постановената спрямо него присъда се счита тази, на която е станало предаването му на българските власти-13.07.2018 г. Следователно искането за възобновяване, подадено на 31.10.18 г., е допустимо /30.10.18 г.е вторник и ако срокът се изчисляваше по първия обсъждан вариант, искането би било недопустимо по силата на разпоредбата на чл.183,ал.3,изр.1 вр.ал.4 НПК/, тъй като е предявено в регламентирания в нормата на чл.423,ал.1 вр.чл.421,ал.3,изр.2 НПК шестмесечен срок от узнаване от задочно осъденото лице за влязлата в сила присъда срещу му. Преди разглеждане на делото по същество на процедурата, ВКС следва да обсъди един важен въпрос, предвид наведеното твърдение от защитника на осъдения за наличие на условията по чл.423,ал.5 НПК. Видно от представените от прокуратурата доказателства в контекста на задочното осъждане на М., той е екстрадиран от Унгария по ЕЗА във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години, наложено с присъда №247/27.11.07 г., постановена по Н.Д.1122/05 г.по описа на ПОС. Тази заповед е издадена на 25.04.18 г. от Окръжна прокуратура-Пловдив /ОП-Пловдив/ и в нея е описано /т.3.2 и т.3.4/, че лицето, след като е било уведомено не се е явило лично на съдебния процес, в резултат от който е постановено решението, било е надлежно представлявано от упълномощен защитник; както и че решението не му е било връчено, но това ще бъде направено незабавно след предаването, като при връчването лицето ще бъде изрично уведомено за правото и срока, в който трябва да поиска обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което производството може да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства, като е възможно да се стигне до отмяна на първоначалния акт. По изложения начин е възпроизведен текстът на приложимата в случая разпоредба на чл.40,ал.2,т.4 ЗЕЕЗА /Д.в-к, бр. 55 от 19.07.11 г./. В съответствие със съдържанието на тази норма, важащо за българската съдебна институция, оправомощена да се произнася по ЕЗА и респективно чуждите институции в рамките на ЕС, натоварени със същите правомощия, може да се откаже екстрадиция по ЕЗА за изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка задържане, постановени в съдебен процес без лично участие на лицето, освен ако в заповедта изрично се съдържа информация за изпълнение на някое от описаните условия, едно от които е изложеното по-горе. В подкрепа на казаното следва да се посочи решение от 26.02.13 г., постановено от СЕС по дело С-399/11 г.- Stefano Melloni срещу Ministerio Fiscal. След като лицето е предадено за изтърпяване на наказанието в рамките на обсъжданата изпълнена процедура, както е в настоящия случай, при поискано от него преразглеждане по реда, предвиден в НПК като национален закон в тази връзка, без никакви допълнителни изисквания, се изследва цялостното познание за воденото срещу екстрадирания наказателно производство. Ерго, съдът понастоящем не е обвързан с разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК за задължително възобновяване на делото при предоставени гаранции, без да се преценява дали искателят е знаел за съдебното производство срещу му или не. Тази предпоставка остава за приложение при общото екстрадиционно производство и при ЕЗА преди приемането на чл.40,ал.2,т.4 ЗЕЕЗА /Д.в-к,бр.55 от 19.07.11 г./, когато действително е дадена изрична гаранция в този смисъл. По съществото на процедурата се констатира следното: Процесуалната хронология започва с предварително производство №492/95 г. по описа на Окръжна следствена служба-Пловдив /ОСС-Пловдив/ по НПК /стар/, образувано срещу Ф. М. на 21.05.95 г. по данни за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.„в“вр.чл.342 ал.1 НК. В хода на следствието са събрани доказателства и за наличието на извършено престъпление по чл.242,ал.4 вр.ал.1,б.„д“ вр.чл.20,ал.2 НК. Установено е, че М. е сръбски гражданин, с постоянен адрес в област К., Република С. /Ю./- [населено място], [улица]. Поради тази причина на 25.05.95 г. водещият предварителното производство следовател е назначил на същия служебен защитник и преводач, владеещ сърбохърватски език. На 26.05.95 г. М. е привлечен в качеството на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка“ /л.12 от сл.д.,том 1/. На 02.06.95 г. той е упълномощил за свой защитник адвокат К. Е. от АК-гр. Пловдив /л.114 от сл.д., том 1/. На л.88 от сл.д.е приложена молба от М. до ОСС-гр. Пловдив. В нея е посочено, че от 21.05.95 г.той пребивава в РБ, [населено място], [улица], частен хотел „Ф.“, на който адрес е бил и призоваван от органите на ОСС-Пловдив. Направил е искане да му бъде разрешено да отпътува за Ю., като е заявил,че при необходимост ще се върне за приключване на делото. С молба от 14.06.95 г. /л. 89-91 от сл.д., том 1/ защитникът също е обърнал внимание на органите на досъдебното производство, че подзащитният му има адрес за призоваване в България. На 09.06.95 г. по отношение на Ф. М. е изготвено и предявено ново постановление за привличане на обвиняем, с което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ /л. 16 от сл.д.,том 1/. Той отказал да подпише посоченото постановление, като било направено възражение от защитника за допуснати нарушения, свързани с извършения по делото превод от сърбохърватски на български език, без да е взет предвид фактът, че М. е албанец по произход. На 29.06.95 г. с оглед защитата на процесуалните права на обвиняемото лице, на искателя лично е предявено ново постановление за привличане на обвиняем в присъствието на защитника му адв.Е. и на преводач, осъществяващ превод от български на албански език /л.18 от сл.д., том 1/. С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив /ОП-Пловдив/ мярката за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „гаранция“ в размер на 100 000 /деноминирани/ лева и лицето е освободено след внасянето й /л.22-23 от сл.д., том 1/. На 27.02.96 г. М. е призован да се яви в ОСС-Пловдив за предявяване на следствените материали, но видно от докладна записка от 26.02.96 г. /л.124 от сл.д.,том 1/, не е бил открит на посочения от него адрес за призоваване в [населено място]. Предвид това, с постановление от 05.03.96 г. прокурор от ОП-Пловдив е отнел в полза на държавата внесената по делото “гаранция” и е взел мярка за неотклонение “задържане под стража” /л.24 и сл. от сл.д., том 1/. М. е обявен за централно издирване. С цел защита правата на последния и редовното му призоваване е изпратена съдебна поръчка до Министерство на правосъдието на Република Сърбия с молба за призоваване на обвиняемото лице. Видно от върнатите от Република Сърбия книжа /л.154-160 от сл.д., том 1/ на 17.03.98 г. осъденият е получил лично призовка за явяването си в качеството на обвиняем в ОСС-Пловдив. Получил е освен това и извлечение от НК на РБ касателно вменената му престъпна дейност, както и текста на разпоредбата по чл. 268 НПК на РБ /отм./, относно възможността наказателното производство да протече в негово отсъствие. На 13.04.98 г. защитникът на М. е депозирал в ОСС-гр. Пловдив молба /л.135 от сл.д.,том 1/, в която е заявил, че подзащитният му е уведомен лично на 17.03.98 г. за задължението си да се яви по следствено дело №492/95 г. по описа на ОСС-Пловдив и е запознат с относимите текстове по НК и НПК /отм./, но отказва да присъства, като моли делото му да бъде приключено в негово отсъствие. Финалното обвинение и следствените материали са предявени при условията на чл.217 А вр.чл.268,ал.3 и 4 НПК /отм./ при участието на защитника на искателя /л.27 и л.170 от сл.д.,т.1/. На 06.10.99 г. делото е влязло в съда с изготвен обвинителен акт. На л.10 и сл.от Н.Д.134/99 г. по описа на ПОС е приложено разпореждане на съдия-докладчик от 13.10.99 г., с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на ОП-Пловдив поради допуснати съществени процесуални нарушения на предварителното производство, като са дадени подробни указания за отстраняването им. След изпълнение на последните, на 18.02.05 г. е предявено ново постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение с участието на защитника на М.- адв. Е. /л.2 и сл.от сл.д., том 2/. На 04.04.05 г. материалите по делото са предявени на защитника в отсъствие на Ф. М. /л.74 от сл.д., том 2/. На 03.05.05 г.е внесен отново обвинителен акт срещу осъдения в ПОС. На л.8 от Н.Д.1122/05 г. по описа на същия е приложено разпореждане на съдия-докладчик от 07.06.05г. , в което е потвърдена взетата по отношение на М. мярка за неотклонение „задържане под стража”и е указано да се изпрати препис от обвинителния инструмент на подсъдимия, като същият се призове за съдебно заседание чрез съдебна поръчка на постоянния му адрес- [населено място], Автономна област К., Република С., [улица]. Съдебният състав е изпратил няколко молби за правна помощ относно връчване на призовка и обвинителен акт на искателя. На л.100 от Н.Д.1122/05 г. е приложен превод на отговор от Общинския съд в Гнилане с дата 16.01.06 г., в който е посочено, че връчването на документите по съдебна поръчка, изготвена по Н.Д.1122/05 г.по описа на ОС-гр.Пловдив не е извършено, тъй като М. отказал да ги приеме, обяснявайки, че първо следва да се консултира с адвоката си в Република България и след това щял сам да се яви. Не отишъл обаче да получи документите по съдебната поръчка и впоследствие не бил открит. Посочено е освен това, че тъй като подсъдимият е служител на ООН в Косово, той има имунитет. В писмо от Временната мисия на ООН в Косово с дата 03.04.06 г. /л.103 от първостепенното дело-превод/ е уточнено, че лицето като член от персонала на UNMIC може да получава съдебни книжа. По-нататък в хода на производството са постъпили писмо от администрацията на Временната мисия на ООН в Косово с дата 08.08.06 г. /л.244/ и отговор от Общински съд в Гнилане с дата 27.06.06 г. /л.246/, към които са приложени разписки на албански и български език, подписани от Ф. М. на 26.06.06 г. и 27.06.06 г. Последните потвърждават личното връчване на подсъдимия на препис от обвинителния акт, призовка и съдебни документи по Н.Д.1122/05г. по описа на ПОС. Лицето е било уведомено да се яви пред българския съд на 24.10.06 г. С приложени на л.268-273,т.2 от обсъжданото наказателно дело протокол на Общински съд Гнилане, писмо за лично предаване и писмо от администрацията на Временната мисия на ООН в Косово, първоинстанционният съдебен състав е бил запознат, че на 25.06.07 г. М. е бил уведомен за насроченото за 25.09.07 г. съдебно заседание. Призовката и съдебните документи по делото не са били връчени лично, а чрез М. М.. Предвид изложеното ПОС е счел, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3,т.3,б.„в”НПК /сега т.4/ и продължил разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия. В съдебно заседание на 24.10.07 г. е поискано определяне на служебен защитник от АК-Пловдив с оглед обезпечаване приключването на делото. Такъв е назначен в съдебно заседание на 27.11.07 г., но поради явяване на упълномощения от М. адвокат, бил освободен. Същия ден е постановена и процесната присъда. Ангажираният от искателя защитник, отстоявал интересите му на предварителното производство, е бил активен при развитието на съдебната фаза на наказателния процес, предизвиквайки разглеждане на делото и пред въззивен и касационния съд, процедурите пред които са протекли все без участие на М.. Както ВКС неведнъж е имал повод да заяви, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6,т.1 вр.т.3,б.“с”,“d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не може да става задължително, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, съобразени с практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В този смисъл следва да се проследяват цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информиране за отпочнато срещу му дело. Изложеното току-що стои в основата на анализа на важимата към този казус норма на чл.423,ал.1 НПК, в светлината на изтъкнатите по-горе данни за движението на делото. Ф. М. несъмнено е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Той е бил двукратно лично привличан към наказателна отговорност и разпитван като обвиняем в досъдебната фаза. Органите на същата са изпълнили задълженията си да назначат съответен преводач, както и служебен защитник, присъствал при първото привличане на М. в качеството му на обвиняем. Впоследствие искателят е упълномощил защитник, който е бил надлежно призоваван и е присъствал на всяко процесуално действие, налагащо участието на подзащитния му. Като обвиняем, при всяко вземане спрямо него на мярка за неотклонение, М. е бил уведомяван за задължението да не се отклонява от посоченото от самия него местоживеене без разрешение на съответния орган, да съобщава за всяка промяна на адреса си и да се явява при всяко призоваване, Първоначално му е била взета мярка за неотклонение “подписка”, впоследствие изменена в “задържане под стража”, последната също изменена в „гаранция“. След внасяне на същата обвиняемият повече не се е явил пред българските власти по воденото срещу него наказателно производство, заминавайки извън страната. След изпълнена съдебна поръчка в Република Сърбия, област Косово, М. е бил надлежно призован, но не се е явил за предявяване на следствието. Чрез своя защитник е заявил отказ да се яви пред ОСС-Пловдив, като е помолил делото да продължи в негово отсъствие. Съдебният състав по образуваното Н.Д.1122/05 г. по описа на ПОС е положил максимални процесуални усилия да призове М., което е видно от изготвените и изпратени съдебни поръчки до Република Сърбия, Автономна област Косово, отразени по-горе. Въпреки надлежното връчване на препис от обвинителния акт и уведомяването за образуваното съдебно производство, с посочване на датите на съдебните заседания, подсъдимият не се е явил пред българския съд, без да е посочил уважителни причини за неявяването си. Изложените факти са дали основание на съдилищата да разгледат делото и да постановят своите актове в отсъствие на лицето, при реализиране на процесуалните права от упълномощения защитник. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство е проява на съзнателно избрано от негова страна процесуално поведение. М. е бил известен, че спрямо него е налице висящ и неприключил наказателен процес. Действията му сочат на извод, че се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание пред съдебните инстанции и сам, в лично качество да се защитава, наред с упълномощения си защитник. Последният от своя страна е реализирал изцяло правото на защита на дееца. На М. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички процесуални права. С оглед приетото неучастие поради негов личен процесуален избор, искателят не може да черпи права, като претендира възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане на основание постановен задочно съдебен акт, за който не е знаел /процедурата по чл.247 б НПК в актуалния й вариант е неотносима, обратно на казаното в искането за възобновяване/. Следва да се допълни, че наред с позоваването на проведено задочно производство, сезиращият ВКС процесуален документ съдържа и оплакване за допуснати от решаващите съдилища нарушения на материалния и процесуалния закон /без да са изписани каквито и да е съображения в защита на такава теза/. Това покрива основанието по чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Съгласно чл.420,ал.2 вр.чл.422,ал.1,т.5 НПК искане за възобновяване на наказателно дело може да бъде направено от осъдено лице за престъпление от общ характер по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред, когато са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1,т.1 – 3 НПК. Видно от материалите по настоящото дело, потвърдително решение №59/18.03.18г., постановено от ПАС по В.Н.Д.67/08 г., е било ревизирано по касационен ред по жалба на Ф. М., депозирана чрез неговия защитник. Поради това искане за възобновяване, направено на коментираното основание, по принцип е процесуално недопустимо и не може да бъде повод за образуване на касационно производство. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф. М. за възобновяване на Н.Д.1122/05 г. по описа на ОС-Пловдив, В.Н.Д.67/08 г.по описа на АС-Пловдив, К.Н.Д. 289/08 г.по описа на 1 н.о. на ВКС. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Същото да бъде преведено на албански език и връчено на искателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/