2 Р Е Ш Е Н И Е № 432/13 София 22.01. 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3321/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. М., със съдебен адрес [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат Х. К., срещу решение №27 от 27.02.2013 г. по гр. дело №35/2013 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №737 от 06.12.2012 г. по гр.д.№1380/2012 г. на Ямболския районен съд за отхвърляне на предявените от жалбоподателката срещу М. К. Д. искове с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с .и с правно основание чл.227, ал.5 ЗЗД за заплащане на сумата 24 832 лв. Въззивният съд е приел, че ищцата е на 77 годишна възраст, чийто месечен доход се формира единствено от пенсията и в размер на 183 лв. Този доход, съпоставен с определения от държавата размер на линията на бедност от 236 лв., не покрива съдържанието на употребения от законодателя термин „изпадане в нужда”. Ищцата не е установила какви са месечните и обикновени нужди от храна и облекло, и каква е месечната сума на разходите и, за да може съдът да направи извод, че с получаваната пенсия тя не може да посрещне тези свои нужди. Липсват и данни какви са сумите за ток, вода и за отопление през зимата, за да се извърши преценка може ли сама ищцата да ги покрие. Същевременно е установено, че запазвайки правото си на ползване върху дарения имот, ищцата е с осигурен подслон и не разходва средства за наем. Макар и на възраст, няма данни тя да е с влошено здравословно състояние, за което да се нуждае от скъпо струващо лечение или от чужда помощ, която също би имала стойностно изражение. По делото са събрани доказателства, че ежемесечно и се изписват лекарства за поддържаща терапия за заболяването хипертонична болест на сърцето. Липсва обаче яснота и доказателства какви са разходите за тази терапия – каква част на цената на лекарствата се заплаща от НЗОК и каква част лично от ищцата. Нуждата от издръжка следва да се установи при съпоставка на всички доходи и всички месечни разходи на дарителя, а в случая доказателства за разходите на ищцата – за храна, ток, вода, отопление и лекарства, не са събрани. При липса на доказателства, че материалното състояние на дарителката е променено след извършеното дарение и тя е изпаднала в трайна нужда, то исковете са неоснователни. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че не е доказана трайната нужда от издръжка. По делото е установено, че получава единствено пенсия, която е много под необходимия минимум за нормално съществуване. Ответникът по касационната жалба М. К. Д., [населено място], не е заявил становище. С определение №953 от 19.07.2013 г. по гр. дело №3321/2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №27 от 27.02.2013 г. по гр. дело №35/2013 г. на Ямболския окръжен съд в обжалваната част. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси за това трябва ли при конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка да се вземе предвид и безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителката е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Договорът за дарение е безвъзмезден. Когато обаче са налице възникнала след сключването му нужда на дарителя от издръжка и потърсена от него помощ от надарения, последният е длъжен да окаже исканата помощ. Виновното неизпълнение на това задължение води до възможност за отмяна на дарението. По този начин изпадналият в нужда от издръжка дарител възвръща имота в патримониума си и може да задоволи възникналата своя трайна нужда от средства за живот. Д. трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Неправилен е изводът на въззивния съд, че искът за отмяна на дарението е неоснователен, тъй като въпреки напредналата възраст на ищцата - 77 години, заболяването и - хипертонична болест на сърцето и обстоятелството, че месечният и доход се формира единствено от пенсията в размер на 183 лв., който е значително по–нисък от определения от държавата размер на линията на бедност от 236 лв., то тя не се нуждае от издръжка. Нуждата от издръжка се определя след преценка на всички посочени по-горе обстоятелства като средната сума, необходима за издръжката на човек в пенсионна възраст е общоизвестна. Тази сума в случая се увеличава съответно с необходимите разходи за лекарства за заболяването хипертонична болест на сърцето. В случая по делото е безспорно установено, че ищцата М. Г. М. е дарила на сина си М. К. Д. през 2008 г. първия жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с 120/549 идеални части от дворно място, находящо се в Я., както и ½ идеална част от построените в дворното място лятна кухня и гараж. Запазила е правото си на ползване върху първия жилищен етаж, поради което от средствата, необходими за издръжка трябва да се приспадне разходът за наем. Не притежава друго имущество. Поискала е от надарения издръжка. Месечният и доход от пенсия е в размер на 183 лв. Оттук следва, че нито единственият и паричен доход, нито цялото притежавано имущество и потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването и. Ето защо изводът на въззивния съд, че ищцата не изпаднала в нужда от издръжка е неправилен. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод за неоснователност на иска за отмяна на дарението. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе искът за отмяна на дарението трябва да се уважи като основателен. Установено е по безспорен начин, че преди вписването на исковата молба М. К. Д. е дарил на дъщеря си процесния имот. Съобразно разпоредбата на чл. 227, ал.5 ЗЗД отмяната на дарението поражда правото на дарителя да иска връщане на даденото, а ако надареният се е разпоредил с подареното преди вписването на исковата молба – правото на обезщетение за това, с което надареният се е обогатил. По тази причина и искът с правно основание чл.227, ал.5 ЗЗД за заплащане като обезщетение на сумата 24 832 лв., представляваща данъчната оценка на подарения имот, е основателен. Съобразно изхода на спора ответникът по касационната жалба трябва да бъде осъден да заплати държавна такса 2 512.80 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №27 от 27.02.2013 г. по гр. дело №35/2013 г. на Ямболския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение №737 от 06.12.2012 г. по гр.д.№1380/2012 г. на Ямболския районен съд за отхвърляне на предявените от М. Г. М. срещу М. К. Д. искове с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с . и с правно основание чл.227, ал.5 ЗЗД за заплащане на сумата 24 832 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД дарението, извършено ., с което М. Г. М., [населено място], е дарила на М. К. Д., [населено място], първия жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда – самостоятелен обект с ., заедно с 120/549 идеални части от дворно място, находящо се в Я., за което е отреден ., както и ½ идеална част от построените в дворното място лятна кухня - самостоятелен обект с идентификатор . и гараж - самостоятелен обект с . ОСЪЖДА М. К. Д., [населено място], да заплати на М. Г. М., [населено място], сумата 24 832 лв. на основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД със законната лихва от 10.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и по сметка на Върховния касационен съд сумата 2 512.80 лв. – държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.