Ключови фрази
Престъпление по чл. 234, ал. 1, 2 и 3 НК * акцизни стоки без бандерол * неоснователност на касационен протест

РЕШЕНИЕ

№ 160

София, 01 декември 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря: Наталия Такева и в присъствието на прокурор Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 713 /2020 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на Окръжна прокуратура - Варна срещу въззивната присъда № 26/28.05.2020 г., постановена по ВНОХД №52/2020 г. от Окръжен съд – Варна.
В касационния протест се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че постановената нова оправдателна присъда е в резултат на формални правни изводи – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а допуснатите съществени процесуални нарушения – чл. 14 НПК и чл. 107 НПК са свързани с начина на осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните факти – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Отправеното искане е за отмяна на новата оправдателна присъда и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Постъпило е становище – отговор на касационни протест от адв. Д. Д., защитник на подс. И. А. И.. Развиват се доводи, че нарушение на материалния закон не е допуснато, тъй като фактическата обстановка не е оспорена от защитата, а намерения тютюн няма характера на стока. Изтъква са също, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения, тъй като въззивния съд правилно е анализирал и оценил доказателствената съвкупност.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н. и неговият защитник не се явяват, редовно призовани.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира депозирания касационен протест да бъде уважен, въззивната оправдателна присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Развива доводи за това, че направените от въззивния съд изводи са неправилни. Сочи, че инкриминираната по делото акцизна стока не е била опакована по начин, позволяващ поставянето на бандерол при производителя и такъв фактически не е бил поставен.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.
С присъда № 249/30.10.2019 г., постановена по НОХД № 3400/2019 г., Районният съд – Варна е признал подсъдимия И. А. И. - [дата на раждане] в [населено място], [община], с постоянен адрес [населено място], [улица], българин, български гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 13.11.2018 година в [населено място], местност „име", в поземлен имот № /номер/, ползван от И. А. И., ЕГН [ЕГН], държал акцизни стоки без бандерол - 9 килограма и 115 грама тютюн за пушене, на обща стойност 2 096,45 лв и дължим акциз 1385,48 лв., когато такъв се изисква по закон съгласно: чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (И.. - ДВ, бр.ПО от 1996 г.) (1) (И.. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове - чл. 2, т. 2: "На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия"; чл. 12 ал.1 „Тютюн за пушене (за лула и цигари)" е: 1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка"; чл. 4,т. 7 "По смисъла на този закон: "Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка."; чл. 64, ал. 4: "Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНИ, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и наказание ГЛОБА в размер на 250 лева.

На основание чл. 234, ал. 5 от НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, а именно 9,115 кг тютюн, който след влизане в сила на присъдата следва да бъде унищожен
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия И. А. И. е образувано ВНОХД № 52/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С атакувания съдебен акт на Окръжен съд – Варна, първоинстанционната присъда е била отменена и е била постановена нова, с която подс. И. А. И. е бил признат за невинен в това, че на 13.11.2018 година в [населено място], местност „име", в поземлен имот № /име/, ползван от И. А. И., ЕГН [ЕГН], държал акцизни стоки без бандерол - 9 килограма и 115 грама тютюн за пушене, на обща стойност 2 096,45 лв и дължим акциз 1385,48 лв., когато такъв се изисква по закон съгласно: чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (И.. - ДВ, бр.ПО от 1996 г.) (1) (И.. - ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове - чл. 2, т. 2: "На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия"; чл. 12 ал. 1 „Тютюн за пушене (за лула и цигари)" е: 1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка"; чл. 4,т. 7 "По смисъла на този закон: "Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка."; чл. 64, ал. 4: "Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го e ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1 НК.

К. протест е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.
Оплакванията в касационния протест са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В касационния протест и допълнението към него се поддържа, че при преценката дали инкриминираната по делото растителна маса, представлява акцизна стока, на която следва да бъде поставен бандерол, като доказателство за платен акциз, е необходимо да се изхожда от нормите на Раздел втори от ЗАДС. Прокурорът счита, че не следва да се споделят изводите на въззивния съд, а тези на първостепенния съд, че подс. И. е осъществил състава на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК.
Поначало фактическата обстановка по делото не е спорна. Не е спорно, че по принцип тютюнът и тютюневите изделия са акцизни стоки и че този им статут се удостоверява чрез поставяне на бандерол върху потребителската опаковка. Не е спорно също, че намереното количество тютюн в имота обитаван и от подс. И. И., представлява нарязан тютюн, годен за употреба. Не е спорно и че престъпното държане на акцизни стоки без бандерол може да се осъществи не само в складови помещения, но и в други обекти. Категорично се установява от доказателствените източници по делото обаче, че намерения нарязан тютюн е бил за лична употреба на подсъдимия, а също и за лична употреба на негови приятели – рибари. Всички те общо са събирали пари за закупуването на тютюн, имали са непрекъснат достъп до помещението, в което е намерен тютюна, всички те са поръчвали тютюн по интернет, който им е бил доставян чрез „фирма” в опаковки като тези в магазините.
Изолирани от останалите гласни доказателствени средства са единствено показанията на св. А.. С основание въззивният съд е приел, че показанията на посочената свидетелка неправилно са били кредитирани от първостепенния съд във всичките им части. Установено е от материалите по делото, че св. А. е в лоши отношения с подсъдимия и в показанията ясно проличава враждебност и тенденциозност. Нейните показания поначало са колебливи, неточни, частично необективни. От друга страна показанията й могат да бъде определени като такива „дадени по слух” - често тя заявява, че е чувала за това какво прави подсъдимия, но не твърди че е виждала. Св. А. също така не съобщава от кого какво е чувала. Сочи, че е виждала някога подс. И. И. да купува тютюн. Св. А. също така не дава конкретна информация за това дали нейната приятелка С. е продавала тютюн на подсъдимия и неговите приятели. Съвсем различни са показанията на свидетелите Л., Р., Ч., М. и обясненията на подс. И.. Показанията на цитираните свидетели са напълно последователни и еднопосочни, те са в синхрон и с обясненията на подсъдимия, който поначало не отрича, че той и приятелите му са си купували тютюн с общо средства и са го разделяли според това кой от тях каква сума е заплатил за тютюна.

Така изолираните и не достатъчно конкретни показания на св. А. не могат да послужат за обосноваване на обвинителната теза.
От друга страна съгласно чл. 4, т. 1 вр. чл. 2, т. 2 ЗАДС тютюневите изделия са акцизни стоки. Нормата на чл. 12 ЗАДС пък регламентира какво е „тютюн за пушене” и по делото безспорно е установено, че открития в ползвания от подсъдимия имот отговаря на критериите дадени в закона. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия /ДВ, бр. 19/2016 г в сила от 11.03.2016 г./ „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове”. В конкретния случай кофите и пликчето, в които е открит нарязания тютюн не представляват потребителска опаковка. Тютюнът вече е бил доставен от съответния търговец до крайния потребител - в случая – подс. И. и неговите приятели рибари. Потребителските опаковки, в които е доставян нарязания тютюн чрез „фирма” не са открити и не са изследвани. Безспорно е също така според касационната инстанция, че намерения тютюн е бил предназначен за лична употреба не само на подсъдимия, но и на неговите приятели – свидетели по делото, които са закупували тютюна с общи средства.

По делото поначало не е доказано какво точно количество е било за лична употреба на подсъдимия и каква е неговата стойност и какво количество тютюн е било за приятелите му и на каква стойност. Така не става ясно и точно какъв акциз се дължи.
Неоснователни са и възраженията залегнали в касационния протест и допълнението към него за допуснати във въззивната инстанция съществени процесуални нарушения /чл. 14, НПК и чл. 107 НПК/, свързани с начина на осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните факти – касационна основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Това е така, защото всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение.
Въззивната инстанция не е пренебрегнала нито едно доказателство или доказателствено средство, а напротив взела е предвид всички свидетелски показания, обясненията на подсъдимия, заключенията на приетите по делото експертизи и писмените доказателствени средства. Анализирала ги е поотделно и в тяхната съвкупност, оценила ги е според тяхната логичност, последователност и вътрешнанепротиворечивост и е дала отговор на кои доказателствени източници дава вяра и на кои не, и по какви причини. Доказателствените материали не са тълкувани превратно, а са оценени според действително им съдържание.

С оглед на изложеното към въззивния съд не може да бъде отправен упрек, че е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните по делото факти.
Предвид на това, че не констатираха допуснати нарушения на материалния закон и допуснатите съществени процесуални нарушения, въззивната нова присъда на Окръжен съд – Варна следва да бъде оставена в сила.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 26/28.05.2020, постановена по ВНОХД № 52/2020 г. от Окръжен съд - Варна.


Председател:


Членове: 1.


2.