О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 322 гр. София,15.07. 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1638/2019 година. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Акел Агро България“ ЕООД, [населено място], против определение № 102/13.05.2019 г. по в.ч.т.д. № 134/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново. Ответникът по жалбата – „Агропроект ДМ“ ЕООД (н.), [населено място], не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Велико Търново е потвърдил протоколно определение № 183/20.02.2019 г. по т.д. № 107/2015 г. на Окръжен съд Плевен, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска. За да постанови този резултат, въззивният съд е констатирал, че частичният иск срещу ответника е предявен преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо същия и че в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, съотв. чл. 688, ал. 1 ТЗ, вземането, предмет на исковото производство и възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, не било предявено в последното. От разпоредбата на чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ във връзка с разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, съставът е извел разбиране, че вземане, което не е предявено преди изтичане на преклузивните срокове в производството по несъстоятелност, се погасява. Вследствие тези съображения са приети за правилни изводите на първоинстанционният съд, че процесното вземане е погасено, поради което и за ищецът не е налице правен интерес от предявяване на иска. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за наличие на предпоставки за възобновяване на спряното производство, тъй като основанията за това са изчерпателно посочени в чл. 637, ал. 3 ТЗ и същите в случая не са налице. С изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е поставил въпросът: „Какви са последиците от пропускането на срока за предявяване на вземането по чл.685 ТЗ респективно чл.688 от ТЗ, води ли това автоматично до погасяването му, съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ и основание ли е за прекратяване на исковото производство с предмет същото вземане поради липса на правен интерес, при положение, че производството по несъстоятелност на длъжника е висящо?“ Въпросът е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед дадено разрешение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 9/06.06.2016 г. по т.д. № 3773/2014 г. на ВКС, I т.о., определение № 678/17.07.2012 г. по ч.т.д. № 247/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 680/10.11.2008 г. по т.д. № 365/2008 г. на ВКС, II т.о. и определение № 57/13.02.2009 г. по ч.т.д. № 48/2009 г. на ВКС, I т.о. Частният касатор е поддържал, че изводите на двете съдебни инстанции са в противоречие с приетото в цитираните и в този смисъл приложени съдебни актове на ВКС относно момента на погасяване на неупражнените права и непредявените вземания по смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ. Считал, че тази правна норма се прилага след прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1 ТЗ. В настоящия случай, производството по несъстоятелност на ответника по т.д. № 2758/2017 г. на СГС не било прекратено, с оглед на което правото на иск не се е погасило, което обуславяло извод за неправилност на постановеното от Апелативен съд Велико Търново определение. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разрешения- правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така възприетата дефинитивност на общото основание формулираният от касатора въпрос е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. При преценка наличието на допълнителното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав намира решение № 680/10.11.2008 г. по т.д. № 365/2008 г. на ВКС, II т.о. за неотносимо към настоящия случай, тъй като въпросът за съществуването на възникнало преди решението за откриване на производството по несъстоятелност вземане е разгледан в контекста на вече прекратено по реда на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ производство по несъстоятелност спрямо длъжника. С определение № 57/13.02.2009 г. по ч.т.д. № 48/2009 г. на ВКС, I т.о. също не е обоснован специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като предмет на делото са предпоставки за приложението на чл. 637 ТЗ при прието от синдика вземане на ищеца. Противоречие по поставения въпрос, обаче, е налице в приложеното определение № 678/17.07.2012 г. по ч.т.д. № 247/2012 г. на ВКС, II т.о., с което е разгледана хипотеза, аналогична на тук разглежданата. С оглед така констатираното противоречие се налага извод, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното определение на ВКС, ІІ т.о. е прието, че самото пропускане на срока за предявяване на едно вземане не води автоматично до погасяването му, съгласно чл.739,ал.1 ТЗ и не е основание за прекратяване на спряното на основание чл.637,ал.1 ТЗ исково производство, с предмет същото вземане, при положение, че производството по несъстоятелност на длъжника е висящо. Евентуалното погасяване на вземането по чл.739, ал.1 от ТЗ следва да се вземе предвид но само ако произнасянето на съда по имуществения спор е последващо спрямо приключилото производство по несъстоятелност. Това разбиране не се споделя от настоящият състав. Преобладаващата практика на ВКС- напр. определение № 695/02.12.2009 г. по ч.т.д. № 606/2009 г. на ВКС, I т.о., определение № 180/17.07.2018 г. по т.д. № 1709/2017 г. на I т.о., решение № 178/22.01.2016 г. по т.д. № 1889/2013 г. на ВКС, I т.о., определение № 329/29.05.2014 г. по ч.т.д. № 1594/2014 г. на II т.о., определение № 153/02.04.2019 г. по ч.т.д. № 313/2019 г. на I т.о., решение № 3170/16.07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 33/16.09.2014 г. по т.д. № 1025/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 241/14.01.2014 г. по т.д. № 235/2010 г. на ВКС, II т.о. приема, че в хипотезата на непредявено и възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност вземане, кредиторът няма правен интерес от постановяване на решение по чл. 637, ал. 4 от ТЗ и производството по чл. 637 ТЗ е недопустимо и подлежащо на прекратяване, с аргумент от разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, предвиждаща, че при приключване на производството по несъстоятелност непредявените в него вземания се погасяват. Прието е, че задължително условие за удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност е той да е предявил вземането си в това производство и че, след като при непредявяване на предявяемо старо вземане кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то без правно значение е дали материалното право съществува или не. Настоящият състав споделя това разбиране по следните съображения - разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ императивно изисква спиране на съдебните и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу длъжника при откриване на производство по несъстоятелност. Нейната приложимост е ясно очертана, като също така лимитивно са изброени и изключенията, сред които не е разглеждания правен спор. Правният смисъл на това спиране е обусловен от предоставената на кредиторите възможност да заявят своето вземане именно в производството по несъстоятелност, с оглед неговото удовлетворяване, което може да бъде реализирано само по този ред. В тази връзка е и подробната регламентация, определяща последващите възможности за възобновяване на спряното по този ред производство – в хипотеза на невключено вземане в списъка на приетите вземания, респективно, включено вземане срещу което, обаче е направено възражение - арг. чл. 637, ал.3 ТЗ. В хипотеза на прието и неоспорено вземане производството се прекратява- чл. 637, ал.2 ТЗ. Тази норма не визира хипотеза, при която вземането изобщо не е било предявено в производството по несъстоятелност по реда и сроковете за това, именно защото извън това производство тези вземания не могат да бъдат реализирани. След като чл. 688, ал. 1, пр. 2–ро ТЗ установява, че след изтичане на срока за допълнително предявяване на вземането, възникнало до датата на откриване на производството по несъстоятелност, то не може да бъде предявено, се налага извод, че хипотезата, при която вземането изобщо не е било предявено в производството по несъстоятелност до изтичане на посочените срокове, какъвто е разглеждания случай е уредена именно с чл. 739, ал. 1 ТЗ, чиято приложимост обуславя и правилността на постановения от въззивния съд резултат. Или пропускането на срока за предявяване на вземането, съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ, е основание за прекратяване на исковото производство, с предмет същото вземане поради липса на правен интерес, независимо дали производството по несъстоятелност на длъжника е висящо или приключило. С оглед това обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 102/13.05.2019 г. по в.ч.т.д. № 134/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 102/13.05.2019 г. по в.ч.т.д. № 134/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: