Р Е Ш Е Н И Е № 499 гр.София ,19 ноември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря И. Петкова и след становище на прокурора от ВКП Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2146/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Е. М. М. за възобновяване на нохд № 909/12 г. по описа на Районен съд Разград и внохд № 115/2013 г. по описа на Окръжен съд Разград и отмяна на постановената присъда с връщане на делото за ново разглеждане. В саморъчно изготвеното искане и допълнение към него (озаглавени като „жалба” и „молба”) и след конкретизация в съдебно заседание, осъденият навежда основания за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК, като посочва, че не е получил препис от обвинителния акт, че не е бил обвинен „точно по това обвинение”, че не е участвал в делото и е осъден в негово отсъствие, както и основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Счита искането за неоснователно, доколкото не са налице основанията по чл. 423, ал. 1 и по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Служебно назначеният пред настоящата инстанция защитник на осъдения М. – адв. Кр. П. от САК, поддържа искането за възобновяване и моли да бъдат отменени решение на Окръжен съд Разград по внохд № 115/13 г. и присъда на Районен съд Разград по нохд № 909/12 г. и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Осъденият Е. М. М. моли да бъде уважено искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения М., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект, срещу влязла в сила присъда, като същото е направено в шестмесечния срок по чл. 432, ал. 1 и чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество искането по чл. 423, ал. 1 и по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО. І. По основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК. В РУ „Полиция” – Разград е било образувано ДП № ЗМ-Рз-621/12 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. В хода на разследването с постановление от 03.08.2012 г. Е. М. М. е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, за това, че на 02.08.2012 г. в близост до [населено място], на полигон, намиращ се на пътя Разград-Търговище, се съвкупил с лице от женски пол – Р. И. И., като я принудил към това със сила, изразяваща се в нанасяне на удари по лицето. След предявяване на постановлението за привличане е извършен разпит на обвиняемия, като той е реализирал правото си да даде обяснения по повдигнатото му обвинение. Привличането на М. в качество на обвиняем и разпитът му са извършени с участието на назначен служебен защитник. Спрямо обвиняемото лице с определение от 09.08.2012 г. на Разградски ОС по вчн дело № 289/12 г. е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 1 000 лв.”, като с определение на РС Разград от 24.08.2012 г. размерът на определената парична гаранция е бил намален на 600 лв. Разследващият орган е пристъпил към предявяване на разследването, за което действие е извършил призоваване на обвиняемия М., като видно от приложените по делото писмени материали (докладна записка от МлПИ от 28.09.2012 г.), същият не е бил открит на адреса, заявен от него на досъдебното производство в [населено място], ул. „Трети март”, № 61. Според изисканата и приложена по делото в ДП справка за пътуване на лице, са регистрирани данни за излизане на Е. М. М. от РБ през ГКПП Дунав мост на 10.09.2012 г. При тези данни разследването е било предявено на назначения на обвиняемия служебен защитник – адв. С.. В РС Разград е внесен обвинителен акт по обвинението на Е. М. М. за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, за това, че на 02.08.2012 г. в близост до [населено място], на полигон, намиращ се на пътя Разград-Търговище, се съвкупил с лице от женски пол – Р. И. И., като я принудил към това със сила, изразяваща се в нанасяне на удари по лицето и е образувано нохд № 909/2012 г. по описа на същия съд. За насроченото съдебно заседание въз основа на разпореждането на съдията-докладчик са изискани и приложени справки – от МВР – ОД на МВР Разград, от която е видно, че постоянният и настоящ адрес на Е. М. М. е в [населено място], ул. „Трети март”, № 61; от МВР – ОД на МВР Разград, от която е видно, че е регистрирано напускане на страна от Е. М. М. на 10.09.2012 г. през ГКПП Дунав мост и няма данни за завръщането му в страната; от МП- ГДИН, че лицето не се намира в затворите и арестите на територията на страната; от МВР – ОД на МВР Разград, според която Е. М. М. е обявен за общодържавно издирване като подсъдим по нохд № 909/12 г. на РС Разград и от проведените до момента издирвателни мероприятия не е установен. При тези данни и с участието на назначения на досъдебното производство служебен защитник на М., първоинстанционният съд е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, като е мотивирал наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. С присъда от 30.01.2013 г. подс. Е. М. М. е бил признат за виновен в това, че на 02.08.2012 г. в близост до [населено място], на полигон, намиращ се на пътя Разград-Търговище, се съвкупил с лице от женски пол – Р. И. И., като я принудил към това със сила, изразяваща се в нанасяне на удари по лицето, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. С присъдата първоинстанционният съд е уважил частично предявения от пострадалата граждански иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. По жалба от служебно назначения защитник на подсъдимия – адв. С., е образувано внохд № 115/2013 г. пред Окръжен съд Разград. По отношение на подс. М. чрез писмо от МВР- ОД на МВР – Разград и писмо от Дирекция „МОС”, е получена информация, че обявеният за общодържавно издирване Е. М. М., се намира в затвор в гр.Хамбург, ФРГ. С определение на ОС Разград по посоченото дело от 01.04.2013 г. мярката за неотклонение на подсъдимия е изменена в „задържане под стража” и е издадена европейска заповед за арест за провеждане на наказателно преследване срещу лицето за престъплението – предмет на обвинението. Предаването на Е. М. М. на РБ за наказателно преследване за престъплението, описано в ЕЗА, е разрешено от изпълняващата държава, при условията на временно предаване и лицето е фактически предадено. Въззивното производство пред ОС, образувано по жалба от служебно назначения защитник на подс. М. срещу посочената присъда, се е развило изцяло с участието на подсъдимия и жалбоподател, като в хода на въззивното съдебно следствие подсъдимият е реализирал правото си да даде обяснения по обвинението. С решение № 68 от 07.10.2013 г. на ОС Разград по внохд № 115/2013 г. е потвърдена присъда № 50/13.01.2013 г. постановена по нохд № 909/2012 г. на Разградския РС. При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на подсъдимия, гарантирани от в чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, е правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него, правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Несъмнено, нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело, цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. Основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Така че, ако наказателното производство е проведено в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. Когато правото на подсъдимия на лично участие в съдопроизвоствените действия по конкретното наказателно обвинение срещу него е останало нереализирано поради незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл. 269 от НПК, ще е реализирано основанието за възобновяване на делото, отмяна на постановения в нарушение на процесуалните правила акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство. Доколкото правото на обвиняемия/подсъдимия на лично участие в процедурата за реализиране на наказателното преследване е с диспозитивен характер, то ако обвиняемият/подсъдимият е демонстрирал поведение на напускане на адреса си и укриване и по този начин сам е създал ситуацията на неучастието си в действията по наказателното производство и така е манифестирал отказ от упражняване на правото си, той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие. В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, сме изправени пред случай, в който искателят М. е бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен в поцесуалното качество на обвиняем, като му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция”, но с поведението си сам се е отказал да упражни правото си да присъства при извършване на действията в рамките на наказателното производство срещу него и да се защитава. Тази констатация се обосновава от установените обстоятелства за това, че с постановление от 03.08.2012 г. Е. М. М. е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК. Той е участвал лично и е бил защитаван от служебен защитник при това действие, като също така е дал обяснения по обвинението. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 600 лв. (за която няма данни по делото да е била изпълнена). След като е бил привлечен в качеството на обвиняем и е бил запознат с фактическите и правни рамки на обвинението и след като е придобил процесуалния статут на обвиняем с наложена мярка за неотклонение, включващ и задължението да не напуска местоживеенето си без разрешение на надлежния орган, М. е предприел действия по укриване. Видно от приложените по делото писмени материали, той е напуснал адреса, заявен от него на досъдебното производство и е излязъл извън територията на РБ на 10.09.2012 г. Тези негови действия, след като е знаел за воденото срещу него наказателно производство и за конкретното повдигнато му обвинение, манифестират неговия отказ да участва в производството. Действително, на М. не е бил връчен препис от обвинителния акт, инициирал съдебното производство, но укриването му в чужбина е довело до невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Първостепенният съд, освен това, напълно прецизно и законосъобразно е преминал към задочно разглеждане на делото, като е събрал необходимите доказателства за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК и е мотивирал основанията за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Така че, след установяване, че подсъдимият е напуснал адреса, заявен по делото, след издирване на друг адрес, след щателно издирване и при достоверна информация, че М. е напуснал пределите на РБ и местоживеенето му в чужбина не е известно, при провеждането на задочна процедура първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения. Спазено е изискването по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК за задължителна защита на подсъдимия, като назначеният служебен защитник е осъществил действителна защита чрез участието си в събиране на доказателства в хода на съдебното следствие, включително и обжалвайки постановената присъда пред въззивната инстанция. По-нататък, след образуване на въззивното производство и след като е била получена информация за адреса, на който подсъдимият се намира в чужбина, с оглед осигуряване на личното му участие, е била издадена и съответно изпълнена от изпълняващата държава Европейска заповед за арест. Доколкото подс. М. е предаден в РБ въз основа на ЕЗА, следва да се посочи, че видно от съдържанието на ЕЗА и на кореспонденцията с изпълняващия орган, подс. М. е предаден за осъществяване на наказателно преследване по конкретното обвинение – предмет на наказателното производство, което сочи спазване на принципа на специалността, а също и че предаването не е за привеждане в изпълнение на задочна присъда, което би насочило на друго основание за възобновяване на делото. Не намират основание доводите на искателя М. за това, че не е бил обвинен „точно по това обвинение”. Видно от съдържанието на постановлението за привличане на обвиняем, предявено на М., от съдържанието на обвинителния акт и на постановената присъда, потвърдена с решение на РОС, подсъдимият е осъден именно по обвинението с конкретните фактически и правни рамки, за което му е повдигнато обвинение и за което е бил информиран. Изложените доводи мотивират крайният извод на касационната инстанция за това, че не са налице основания за възобновяване на наказателното дело, по което присъдата е постановена задочно. Искателят е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство – за естеството и основанията на обвинението, като на досъдебното производство му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, а с последващото си напускане на пределите на РБ и укриване в чужбина сам се е отказал от личното си участие в производството. Осъденият не може да се ползва от възможността по реда на възобновяване на делото, да иска отмяна на задочно постановена присъда и преразглеждане на делото с личното му участие в производството, след като, макар да е бил запознат с повдигнатото срещу него конкретно обвинение, е напуснал пределите на страната, без да посочи адрес, от който да бъде призоваван, укрил се е и по този начин недвусмислено е манифестирал отказ да реализира правото си на лично участие в производството. ІІ. По основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. На практика, макар осъденият да се позовава на посочените законови основания за възобновяване на делото, препращащи към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, в искането си не формулира конкретно в какво се състоят тези основания – дали се претендира допуснато процесуално нарушение, нарушение на материалния закон или явна несправедливост на наложеното наказание. Изложените съображения в писмен вид съставляват собствена интерпретация на фактите, направена от осъденото лице и касаят необоснованост на обвинението и осъждането, Необосноваността на съдебния акт, обаче, не съставлява основание за възобновяване на производството. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. М. М. за възобновяване на производството нохд № 909/12 г. по описа на Районен съд Разград и отмяна на постановената по него влязла в сила присъда. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.