Р Е Ш Е Н И Е № 522 София, 07.12.2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети ноември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 502/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимия А. Д. А. от с. Д. войводино общ. Х. и на частните обвинители А. О. А., А. И. А. и Г. И. А. против въззивно решение № 135 от 15.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 181/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия се поддържат доводи за допуснати нарушения, които са касационни основания по чл. 348 ал.1 т. 1 и 2 НПК, като се излагат съображения, че, в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и до неоснователен отказ деянието да бъде квалифицирано като случайно по смисъла на чл.15 НК. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан. В жалбата и в съдебно заседание от частните обвинители се поддържат доводи за допуснати нарушения, които са касационно основания по чл. 348 ал.1т.2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата им и се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 2 от 24.03.2010 год. постановена по НОХ дело № 24/2010 год. К.йският окръжен съд е признал подсъдимия А. Д. А. за виновен в това, че на 18.10.2009 год. в землището на с. Висока поляна общ. К. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност – лов на дивеч, представляваща източник на повишена обществена опасност по непредпазливост причинил смъртта на И. А. А., като след деянието направил всички зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 123 ал.4 пр.1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание “пробация” включващо пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител и 200 часа безвъзмезден срок в полза на обществото, всичките за срок от по една година. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на А. О. А. сумата 30 000лв,, а на А. И. А. и Г. И. А. сумите по 20 000лв обезщетения за претърпяни неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. С въззивно решение № 135 от 15.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 181/2010 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. По жалбата на подсъдимия А. Д. А.: Жалбата е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано. В този смисъл са изложените съображения, че деянието му е несъставомерно като престъпление по чл. 123 НК, защото не е допуснал нарушения на правилата за безопасно боравене с ловното оръжие. Съображения, че деянието му е случайно по смисъла на чл. 15 НК е релевирал пред въззивната инстанция, която ги е обсъдила и мотивирано ги е отхвърлила като неоснователни. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, поради което следи за точното спазване на закона в рамките на фактическите констатации, приети от въззивната инстанции, а в настоящия случай те съвпадат изцяло и с обстоятелствената част на обвинителния акт. Преди да започне разглеждането на делото по общия ред, подсъдимият, чрез защитника си, е изразил становище да бъде решено със споразумение. Декларирал е , че се отказва от разглеждането на делото по общия ред, че е запознат с клаузите на постигнатото между прокурора и защитника споразумение и с последиците от него, и че доброволно го е подписал. Искането не е уважено поради изразеното несъглА. на гражданските ищци и частни обвинители. Непоследствено след това е направил искане да бъде проведено съкратено съдебно следствие. В присъствието на защитника си и с пълно съзнание за последиците от своето изявление, изцяло е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. От признатите от него факти е прието за установено, че е правоспособен ловец от 1991 год, имал разрешително за две ловни пушки, на 18. 10. 2009 год. заедно с пострадалия участвал в организиран лов, двамата били “викачи”, вървяли един след друг, на рамо подсъдимият носел ловна пушка, която била с неизправен механизъм за закрепване на ремъка, защото липсвал закрепващия щифт, в един момент ремъка на пушката се откачил, подсъдимият се подхлъзнал, пушката паднала на земята и произвела изстрел, причинил нараняване в дясната половина на гърба с нараняване десния бял дроб и черния дроб, довели до остра кръвозагуба и смъртта на пострадалия. При тези фактически констатации материалният закон е приложен точно. Самият факт, че е извършил правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, без да вземе всички мерки за безопасносно боравене с ловното оръжие, изключва възможността да бъде приета липса на виновно поведение. Бил е запознат с правилата за носене на оръжие по време на извършва на организиран лов, които са забранявали да се носи неизправно оръжие. Признал е факта, че пушката не е била закрепена добре към ремъка поради липса на закрепващия щифт и това е причина при падането на оръжието да бъде въпроизведен изстрела. При наличието на нарушения на правилата за безопасно боравене с осъжието, които подробно са посочени от въззивната инстанция, не може да бъде споделен довода, че се касае до случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Фактът че оръжието е неизправно е бил известен на подсъдимия и това го е задължавало да вземе предпазни мерки, което е било във възможностите му, за да бъде предотвратен инцидент с други участници в организираното мероприятие. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК е неоснователно. Производството пред възивната инстанция е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Съдът без основание е упрекнат, че е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като е възприел неправилния подход на първоинстанционния съд при събирането на доказателствата и не е изяснил важни обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото. Процедурата последвала ясното и недвусмислено изявление на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие е съобразена със специалните законови разпоредби. Цялостното му поведение при разглеждане на делото в първата инстанция изключва възможността ниското му правосъзнание да е било използвано да се съгласи делото да бъде решено по този ред, както се поддържа в жалбата, още по-вече като е имал защитник, с който се е консултирал. По собствена воля е решил да се възполза от предоставената му правна възможност за да смекчи наказателното си положение. По своята същост самопризнанието по чл. 371 т.2 НПК представлява декларация за верността на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Процесуалният закон дава възможност по реда на инстанционното обжалване да се атакува постановената присъда в рамките на признатите факти, но не допуска последващ отказ от направеното самопризнание. Противното очевидно би довело до злоупотреба с право, след като от една страна подсъдимият постига целта си да получи по-леко наказание, а от друга страна по реда на обжалването да оспори признатите факти и да получи пълно оправдаване, чрез събиране на доказателства в противен смисъл. При този процесуален ред за решаване на делото съдът проверява дали самопризнанието изразява действителната воля на подсъдимия при ясно съзнание за последиците от него и дали се подкрепя от други събрани по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства. По делото тези правила не са били нарушени, поради което въззивната инстанция мотивирано е отхвърлила довода, който се поддържа и пред настоящата инстанция, че огледа на местопроизшествието не е проведен достатъчно прецизно, поради което не е открит шифта на оръжието. По касационната жалба на частните обвинители А. А., А. А. и Г. А.: Жалбата е неоснователна. Оплакването на жалбоподателите за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводите им са иденнични с възраженията против правилността на присъдата и се свеждат до това, че още досъдебното производство е проведено изцяло формално, като не са събрани важни доказателства, необходими за изясняване механизма на възпроизвеждане на изстрела, причината за него, местоположението на подсъдимия и пострадалия в момента на прострелването, а съдилищата са възприели този неправилен подход, като са отхвърлили доказателствените им искания. При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда въззивната инстанция не е констатирала допуснати нарушения на задълженията на първоинстанционния съд за обективно, всестранно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване относно изпълнителното деяние, мотивите и причините довели до извършването му и отношението на дееца към него. Отговорила е на наведените доводи и е мотивирало извода си, че правата на гражданските ищци и частни обвинители не са нарушени. Като частни обвинители пострадалите от престъплението поддържат обвинението в рамките очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Те нямат процесуална възможност да поддържат различно фактическо обвинение, както и да се противопоставят на избрания от подсъдимия процесуален ред, по който делото да бъде решено. Решение за предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и сл. НПК се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия, като това искане не може да бъде отхвърлено ако са налице условията на глава двадесет и седма НПК. Единствено подсъдимият може да реши, признавайки изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт да не се събират доказателства за тези факти. Такова възможност законодателят не е предоставил на страната, която поддържа обвинението. За разлика от обикновения състезателен процес, при който всяка страна може да поиска събирането на доказателства за изясняването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, които съдът е длъжен да обсъди и мотивирано да възприеме или отхвърли, при тази алтернативна форма на решаване на делото, единствената проверка която прави е за наличието на събрани по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, които да подкрепят признатите от подсъдимия факти. Държавното и частното обвинение получават облекчение при доказване на обвинението, така както е изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт, а подсъдимия от своя страна смекчава наказателното си положение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати подържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 135 от 15.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 181/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 2 от 24.03.2010 год. по НОХ дело № 24/2010 год. по описа на К.йския окръжен съд, като подсъдимият е оправдан само относно посочените в диспозитива на решението нарушения на правилата за безопасност, регламентирани в ЗЛОД и ППЗЛОД, а е потвърдена в частта по осъждането му по чл. 123 ал.4 пр.1 във вр. с ал.1 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: