1 Р Е Ш Е Н И Е №150 гр.София, 08 април 2010 г. в името на народа Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Павлина Панова с участието на прокурора Петя Маринова. и при секретаря Лилия. Гаврилова., разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 18/2010 година. Касационното производството е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Силистра и има за предмет нова присъда № 87 от 17.12.2009 год. по внохд № 255/09 год. на Силистренски окръжен съд. Подадения касационен протест се позовава на основанията по чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 НПК.Твърди се, направените изводи относно фактите, включени в предмета на доказване, съдът е направил в нарушение на изискванията на чл.14 ал.1 НК.За да бъдат оправдани, без никакви доказателства е приета версията на подсъдимите, а изцяло са игнорирани показанията на двамата свидели очевидци-Д. и Г..С оглед намерената на местопроизшествието ножица и паркиран л.а на един от подсъдимите са налице и квалифициращите обстоятелства на кражбата.Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.Защитата и подсъдимите, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. Прокурорът поддържа протеста по изложени в него съображения. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията по чл.347 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 675 от 09.10.2008 год. по нохд № 640/2008 год., Силистренски районен съд е признал подсъдимите С. А. Х. и С. Б. И. за виновни в извършено престъпление по чл.195 ал.1, т., алт.1 и т.5, вр. с чл.18 ал.1 НК и при условията на чл.55 ал., т.1 НК са осъдени съответно на шест и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим.На основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение отложеното на подсъдимия Х. наказание от три години лишаване от свобода. По жалби на двамата подсъдими е образувано внохд № 264/2008 год. и с решение № 24 от 24.02 2009 год. присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. с чл.18 НК и на основание чл.58,б.”б”, вр. с чл.55 ал.1, т.2, б.”б” НК са осъдени на наказание „пробация”, със задължителните пробационни мерки по за срок от по две години и безвъзмезден труд в полза на обществото по 200 часа годишно за срок от по две години.Отменено е приложението на чл.68 НК. По искане на Главния прокурор по реда на възобновяването ВКС с решение № 394 от 14.10.2009 год. по кнд № 350/2009 год.е отменил това решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения свързани с доказателствената дейност на съда. С атакуваната присъда е отменена изцяло присъда № 675 от 09.10.2008 год. и постановена нова, с която подсъдимите Халамбиев и И. са признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение. Върховния касационен съд-трето наказателно отделение приема, че касационния протест е подаден в законния срок, от страна имаща право на жалба /протест/ и е допустим, като разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения: За пореден път въззивният съд е направил процесуално неадекватна преценка на събрания доказателствен материал по делото, при извличане на констатациите си относно релевантните факти включени в предмета на доказване.Не е извършен обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствената основа, за да бъдат обосновани фактическите и правни изводи при спазване принципите на формалната и житейска логика-чл.13 и чл.14 НПК.За да приеме за недостоверни показанията на полицейските служители, в мотивите си въззивният съд се е позовал на това, че е невъзможно да видят, какво става в дясната част на камиона, и да възприемат конкретни действия на подсъдимите при свалянето на акумулаторите, като св.Г. при управление на автомобила около 30 м. не е могъл неотлъчно да ги наблюдава.Не са видели лицата им и местопроизшествието се намира в близост до жилищен блок.Извода за липса на видимост от страна на свидетелите към местопроизшествието е изведен от огледния протокол по делото „…че дори при наличието на изкуствен източник на светлина /при който е извършен огледа/ е невъзможно да се види какво става от дясната страна на камиона”. Поставянето под съмнение достоверността на показанията на тези свидетели очевидци, са на основата на съждения и предположения от страна на съда, без да почиват на конкретни доказателства.Тези обстоятелства могат да бъда установени само със следствен експеримент.Освен това не е вярно, че протокола за оглед е извършен при изкуствено осветление, след като в него е вписано на „ ел.осветление”. Органите на реда са категорични, че са забелязали две лица до товарен автомобил, приклекнали откъм страната на акумулаторите, които не са изпускали от поглед, до задържането им в близост до него, след около 2 минути.Движение на други лица в близост не са забелязали. Подсъдимите са направили пред тях извън съдебно признание, че са предприели действия да ги свалят и откраднат.Това наложило да извикат дежурната група и е извършен оглед на местопроизшествието.Установено е, че непосредствено зад товарния автомобил е спрян л.а. управляван от подсъдимия Х..Съображенията на съда за нелогичност и противоречивост в показанията на тези свидетели, се основават на невъзможност да възприемат в ръцете на едно от лицата голяма ножица, а другото да държи голям предмет.Свидетелите очевидци са изложили последователни и логични показания, чрез директни визуални впечатления и за тези обективни данни, след като те се покриват с намерената на местопроизшествието голяма ножица и единият от акумулаторите /с голям размер/ издърпан и висящ на кабелите. Приета е безрезервно версията на подсъдимите /без изрично да е посочено/, че случайно са се намирали в близост до местопроизшествието, след като не е изследвана възможността да е защитна, както е отразено и в отменителното решение на ВКС.Техните обяснения, макар и доказателствено средство е следвало да бъдат подложени на внимателна проверка, съпоставени с останалите доказателства по делото и преди всичко с оглед непоследователната им позиция в процеса, до разглеждане на делото пред въззивната инстанция.На досъдебното производство в разпитите си като обвиняеми подробно описват решението си да извършат кражбата, подготовката и действията по нейното осъществяване, до идването на полицейските служители.След внасяне на делото в районния съд с обвинителен акт, подсъдимите и техният защитник за постигнали споразумение с прокуратурата, което не е одобрено от съда поради това, че е неприложимо условно осъждане за подс.Х., след като е осъждан на три години лишаване от свобода и в изпитателния срок на това осъждане е извършил престъплението, предмет на споразумението.Делото е разгледано по общия ред и по искане на защитата и подсъдимите е протекло при условията съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК, като двамата подсъдими са признали изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства за тях.Делото е приключило с осъдителна присъда, като наказанията на определи при условията на чл.55 НК, а на основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение и отложеното наказание на подс.Х..По жалба на подсъдимите за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, без предвиден минимум и отмяна приложението на чл.68 НК, въззивната инстанция е отменила присъдата за допуснати формални процесуални нарушения и делото е върнато на прокурора.При новото предявяване на разследването /осем месеца след първият разпит/ подсъдимите вече излагат версията, че случайно се намирали в близост до камиона, на път към пункта на „Е.” за да проверят фиш, видели да виси акумулатор но не са доближавали до него.Подс. Халаламбиев е заявил, че е направил признание от страх, а подс.И., защото стоял една вечер в полицията.При новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, първият е обяснил, че казаното пред дознателя е след упражнено полицейско насилие, а на втория не е задаван такъв въпрос, както и защо пред два съдебни състава са признали авторството на деянието. При тази хронология на процеса, прозира желанието на подс.Х. да не търпи наложеното му условно наказание, което е демонстрирал и пред въззивната инстанция при последното разреждане на делото, като в последната си дума е заявил, че е доволен от наложеното му наказание „пробация”, което изключва приложението на императивната норма на чл.68 НК. То е удовлетворено с атакуваната оправдателна присъда, но според касационния състав тя е постановена в нарушение на процесуалните правила, без да е направен дължимия се анализ на събраните по делото доказателства за да бъдат изведени фактическите и житейски констатации за случилото се, съобразени с правилата на формалната логика.Това налага тя да бъде отменена и делото върната за ново разглеждане от нов съдебен състав на същия съд. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1,т.4 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 87 от 17.12.2009 год., постановена по внохд № 255 по описа за 2009 год. на Силистренски окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: