Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  946                                              София   11.01.2010 г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осми декември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 127 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290,във вр. с ч.291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от „Диагностично-консултативен център-1. София”ЕООД гр. С.,представляван от управителя П. против въззивно решение от 9.06.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2004г.на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 21.05.2004г.по гр.д. № 21424/2003г. на Районен съд София, 64състав в частта,с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 и насрещния иск за сумата от 540лв. и вместо това-в отменената част е постановено друго,с което е възстановена А. И. И. на заеманата преди уволнението длъжност ” касиер домакин”,осъдено е „ДКЦ ХVІІІ-София”ЕООД да й заплати сумата от 98.16лв.,представляваща обезщетение за времето,през което е останала без работа в периода 2.10.2003г.-13.10.2003г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 4.11.2003г., осъдена е А. И. И. да заплати на ДКЦ ХVІІІ-София”ЕООД –на основание чл.207 ал.1 т.1 от КТ сумата от 540лв., оставено е в сила решението в частта,с която е уважен иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в противоречие със закона и за решаване на въпроса по същество като бъдат отхвърлени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. С определение № 213 от 5.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като е счел,че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС въпроса за наличието на изискуемите се реквизитите по чл.195 от КТ на заповедта за уволнение,при преценката си за нейната мотивираност. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от ответната страна,с което се оспорва основателността на подадената касационна жалба и се изразява желание -въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че атакуваната заповед не отговаря на императивните изисквания на чл.195 от КТ,тъй като в словесната й част липсва индивидуализация относно това-в какво се изразява неизпълнението на възложената работа като касиер-домакин,какви системни нарушения е извършила и кога, в какъв период не е завеждала и поддържала картотека на стоково-материалните ценности и не е отчитала движението им,кога,за какъв период от време и в какво се е изразявало несвоевременното водене на документите,какви точно складови разписки, искания и лични картони за раздаден инвентар не е изготвила ищцата,кога,за какъв период от време не е изготвила отчет за разходи за дадени материали и в какво точно се изразява лошо водената отчетност. Като е приел издадената заповед за незаконосъобразна на формално основание-съдът е уважил обективно съединените искове, без да се произнася по същество и да преценя дали са извършени или не посочените в заповедта нарушения. В частта относно предявения насрещен иск с правно основание чл.207 ал.1 от КТ- решението е влязло в сила. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Като оспорва изводите на съда за липса на индивидуализация, твърди,че извършването на всяко едно от посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение е установено от заключенията на приетите по делото общо три експертизи/единична в районния съд и друга единична и тройна съдебно-счетоводни експертизи пред въззивната инстанция/,в които са описани не три/които са достатъчни да обосноват системност по смисъла на чл.190 ал.1 3 от КТ/,а 205случая на нарушения. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.1 от ГПК. Със заповед № 7 от 1.10.2003г.на управителя на „ДКЦ ХVІІІ-София”ЕООД А. И. И. е била дисциплинарно уволнена,като посоченото правно основание е чл.190 ал.1 т.3,във вр.с чл.187 т.3 и т.4 и чл.188 т.3 от КТ. Словесно- „неизпълнението на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила”/по смисъла на чл.187 т.3/ и „произвеждане на некачествена продукция”/чл.187 т.4 от КТ/е посочено,че се изразяват в следните пет нарушения-1.незавеждане и неподдържане на картотека на стоково материалните ценности,2.неотчитане на движението на стоково материалните ценности,3.несъставяне своевременно и неводене на необходимите документи във връзка с материалната отговорност-складови разписки,искания,лични картони за раздаден инвентар,облекло,обувки и др.,4.неизготвяне на отчет за разхода на всички материали в края на месеца и представянето му в счетоводството и 5.лошо водене на материална отчетност. Така издадената заповед е мотивиран писмен акт, съдържащ всички необходими реквизити по чл.195 от КТ- нарушител, описание на нарушението, наказание и законен текст, въз основа на който то се налага. Налице е и съответствие между посоченото правно основание и изложените фактически обстоятелства. Описанието им е достатъчно подробно и дава възможност на работника да разбере причината за уволнението и да организира защитата си. ВКС многократно е посочвал в практика си, че в случаи като този-когато поради спецификата и характера на извършваната работа /ежедневно касиерът домакин многократно следва да извършва действия по отчитане на движението на стоково материалните ценности,по съставяне и водене на счетоводни документи и картотеки, както и различни отчети/- не могат да се посочат точните дати на извършване на някои от нарушенията- не следва да се счита,че непосочването на срок/време на извършване на нарушението/ е съществен порок. Това е така,защото –в този случай правата на работника не са нарушени и за него е ясно за какво точно му е наложено наказание. Направеният от въззивният съд извод за немотивираност на издадената заповед за уволнение е неправилен. Обстоятелството,че именно този извод на съда е обусловил решаващата му воля-налага постановеният въззивен съдебен акт да бъде отменен. Настоящата касационна инстанция не е инстанция по същество и е недопустимо тя да се произнася първа по съществото на спора. Затова,на основание чл.293 ал.3 от ГПК, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да прецени законосъобразността на извършеното уволнение,като се съобрази с изложеното по-горе относно наличието на реквизитите по чл. 195, ал. 1 от КТ. При новото разглеждане на делото-съдът следва да вземе пред вид всички ангажирани доказателства,включително и показанията на разпитаните свидетели и заключенията на приетите по делото икономически експертизи от 7.11.2005г.и 30.11.2006г., съгласно които – А. И. И. , изпълняваща длъжността”касиер-домакин”-не е изпълнявала заповед № 42/2002г.на управителя на „ДКЦ ХVІІІ-София” ЕООД относно воденето на касовата книга / тази книга не е била прономерована и прошнурована,на различни места е била с откъснати листи,не е приключвана ежедневно, не са съставяни разходни и приходни касови ордери,не е спазван хронологичен ред в отчетността,липсват подписи,потвърждаващи салдата по дни/,както и не е спазила поне 205 пъти Наредба № 4/99г.на Министерство на финансите за точна и пълна регистрация и отчитане на приходите и разходите при продажби/ тъй като са преброени 205 касови бележки с отрязани крайща,несъдържащи част от необходимите реквизити при сторниране на суми/. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение от 9.06.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2004г.на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на делото от друг състав и за решаване на спора по същество. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.