10 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 18 [населено място] , 13,01,2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1734/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №202/14.04.2016г. по ч.в.т.д.№231/16г. Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение направено в частната й жалба искане на К. Е. Г. за прогласяване за нищожно,поради постановяването му от международно некомпетентен съд,на определение №163/15.02.16г., постановено по т.д.№57/14г. на ОС Смолян,с което е спряно производството по чл.229 ал.1 т.2 ГПК и е отменил същото определение на СмОС като незаконосъобразно,като е върнал делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Срещу първата част на това определение на ПАС е подадена частна касационна жалба от К. Е. Г. ,в която се твърди неправилност,поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.Твърди се,че съдът неправилно е приложил правилата на Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета и Регламент /ЕС/ №1215/2012 на ЕП и Съвета при наличие на специалната уредба за международна компетентност в Регламент /ЕО/ №1896/2006,предвиждаща изключителна такава на съдилищата по местоживеене на ответника-потребител при вземания,произтичащи от потребителски договори. Поддържа се нищожност на атакуваното пред ПАС определение на СмОС като произнесено при липса на международна компетентност изобщо български съд да разглежда делото,образувано пред него,която е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното му произнасяне по какъвто и да е въпрос в процеса.Липсата на такава компетентност е обоснована с разпоредбите на Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета,в частност – чл.6 §.2. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд,прекратяване на образуваното пред СмОС дело поради неподведомственост и обезсилване на издадената европейска заповед за изпълнение. В депозирания от [фирма] писмен отговор на частната касационна жалба се поддържат доводи за законосъобразност на обжалваното определение на ПАС с искане за недопускане до касационно обжалване на същото,а по същество – за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Настоящият състав на ВКС, ТК , първо отделение намира,че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С атакуваното определение ПАС е приел,че макар да липсва нарочно определение на първоинстанционния съд,с което изрично същият да се е произнесъл по въпроса за международната си компетентност,с постановяването на определението за спиране на производството СмОС е приел мълчаливо,че е компетентен да разгледа повдигнатия пред него спор.Поради това е намерил за допустимо искането за прогласяване нищожност на това определение. Въззивният съд е разгледал и обсъдил подробно фактическите обстоятелства,свързани със спора и извършените от страните и съда процесуални действия, свързани с и последвали подаването на молбата на ищеца [фирма] за издаване на европейска заповед за плащане – уважаването й от сезирания с искането СмОС, подаването на възражение по чл.16 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета от жалбоподателката,образуване на производството по чл.626 ГПК по подадената от [фирма] искова молба за присъждане на сумата по заповедта, подаването на писмен отговор от ответницата К. Е. Г.. Въз основа на фактите,отчитайки принципните разлики в двете производства – това по Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета и заповедното производство по Глава 37 от ГПК,а именно – че с подаването на възражение по реда на регламента това производство приключва като специално такова,а издадената ЕЗП не поражда правни последици /включително и след приключване на исковото производство/,съдът е заключил,че посоченият регламент и по-конкретно нормата,на която се позовава частната жалбоподателка – чл.6 §.2, не намира приложение в образуваното въз основа на подадената от молителя искова молба за присъждане на вземането производство.Като относими към исковия процес, ПАС е приложил правилата на чл.2, чл.4, чл.5 §.1, чл.15 §.1, чл.16, чл.24 и чл.59 от Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и съответните такива на последващо приетият /уреждащ същата материя/ ,в сила от 10.01.2015г., Регламент /ЕС/ №1215/2012 на ЕП и Съвета. Отнасяйки към тях установените от него факти /че ответницата Г. има местоживеене в Обединено кралство В. и С. И.,че същата е потребител по договор за кредит,сключен извън търговската или професионалната й дейност/, съобразявайки и разпоредбите на националното законодателство /чл.48 ал.7 КМЧП, чл.93 и чл.94 ЗГР и §13 от ДР на З./, въззивният съд е приел,че по общите и специалните правила за международна компетентност,установени в посочените регламенти, искът на [фирма] подлежи на разглеждане от съдилищата на държавата-членка,където има местоживеене ответницата. Като е отчел факта,че ответницата Г. изрично е заявила с отговора на исковата молба,че приема легитимността на юрисдикцията съгласно българското законодателство,с което компетентността на българския съд не само не е оспорена , но и изрично е приета от нея, ПАС е намерил основание за приложение на института на пророгация на компетентност,обективиран в разпоредбата на чл.24 от Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета,респ. на чл.26 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 на ЕП и Съвета.Въз основа на това е приел,че българският съд /СмОС/ е международно компетентен да разгледа осъдителния иск на [фирма] срещу ответницата К. Е. Г.,с който е сезиран,от което и е извел неоснователност на искането за прогласяване нищожност на определението на СмОС за спиране на производството. Но като не е намерил,че са налице основания за произнасяне по реда на чл.229 ал.1 т.2 ГПК,ПАС е отменил определението и е върнал делото на СмОС да продължаване на процесуалните действия. В представеното изложение към жалбата се поставят два въпроса, допускането на касационно обжалване по които е обосновано с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1.Намира ли приложение Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета и по конкретно нормата на чл.6 от него към производството по чл.17 във вр. с чл.626 от ГПК и следва ли при преценката за наличие на международна компетентност за българския съд да разгледа спора по исковото производство да съобрази съответните правила в този регламент? и 3. Нищожен ли е съдебен акт,постановен по реда на чл.17 от Регламент /ЕО/ №1896/2008 на ЕП и Съвета във вр. с чл.626 от ГПК от съда по произход на издадената ЕЗП в случаите,когато последната е издадена от международно некомпетентен съд и следва ли съдът,сезиран с искане за обявяване нищожност на такъв съдебен акт,за прекратяване на производството и за обезсилване на ЕЗП ,в случай,че установи,че съдът,издал ЕЗП е международно некомпетентен – да прекрати производството по чл.17 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета вр. с чл.626 от ГПК и да обезсили издадената ЕЗП? Твърдението си,че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /обуславящо допустимост по т.3 от чл.280 ал.1 ГПК/ частният касатор обосновава със съображения за липса на постановена задължителна съдебна практика по посочените въпроси,неяснота в нормативната уредба по регламента и ГПК, относно относимостта на уредената в чл.6 §.2 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета международна компетентност и спрямо последващото издаването на ЕЗП исково производство и необходимостта от извършването на съответно тълкуване. Под номер 2 е зададен въпросът Какъв е характерът на иска по чл.626 от ГПК – осъдителен или установителен и как се развива производството при подаване в срок на възражение по чл.16 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета – процедурата за издаване на ЕЗП приключва и за молителя възниква правото да образува отделно производство по осъдителен иск срещу ответника,в което се издава изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение или производството продължава като следващ етап от процедурата по издаване на ЕЗП,като ищецът има право да предяви иск за установяване на вземането си по ЕЗП ако не е поискал изрично прекратяване на производството,а изпълнителният лист се издава въз основа на ЕЗП след приключване на производството с влязло в сила установително съдебно решение /а при отхвърляне на иска ЕЗП се обезсилва/? Твърди се в изложението,че в определението на ПАС този въпрос е разгледан и разрешен при наличие на противоречива практика – обратно на приетото от други съдилища в страната.Цитирани са и са представени решение №424/04.05.11г. по т.д.№457/10г. на ОС Варна, решение от 17.04.15г. по гр.д.№34236/14г. на СРС 54 с-в, решение №47/ 05.03.14г. по гр.д.№608/11г. на РС Поморие, определение от 24.02.16г. по ч.т.д.№81/15г. на ОС Ловеч, решение №217/19.01.16г. по т.д.№569/14г. на СГС VI – 11 с-в, решение №465/15.12.15г. по т.д.№202/15г. на ОС Стара Загора и решение №1580/15.10.14г. по т.д.№3763/12г. на СГС. Направено е евентуално искане /в случай,че ВКС допусне касационно обжалване на определението по първия от въпросите и счете за необходимо/,да отправи преюдициално запитване към С. по въпроса „за характера на предвидената в чл.6 §2 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета международна компетентност на съдилищата по дела с предмет вземания,произтичащи от потребителски договори и по-конкретно дали се касае до изключителна международна компетентност, която не може да бъде дерогирана от страните и липсата й не може да бъде санирана чрез явяване на ответника-потребител пред некомпетентен съд,както и относно приложимостта на чл.6 §2 към производството по чл.17 §1 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета“. Доколкото мотивите на ПАС,въз основа на които с определението си е отхвърлил искането на частния жалбоподател,се свеждат до неприложимост на нормата на чл.6 §2 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета в исковото производство,образувано след подаването на възражението срещу европейската заповед за плащане,а са налице основания за прилагане на тези, относими към международната компетентност на българския съд по Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета и Регламент /ЕС/ №1215/2012 на ЕП и Съвета,включая разпоредбата, установяваща правилото за компетентност въз основа на явяването на ответника /чл.24 от Регламент /ЕО/ №44/2001/, това какъв е характерът на иска по чл.626 ГПК, как се развива процедурата след подаване на възражението срещу заповедта,по какъв ред се издава изпълнителният лист и каква е съдбата на ЕЗП, са въпроси, които не се обвързват с решаващите изводи на въззивния съд. Поради това и обобщаващият ги в един въпрос,формулиран от частния касатор под т.2 от изложението, не би могъл да обоснове приложение на общия критерий за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Същият извод се налага и по отношение на третия от въпросите, имайки предвид,че въззивната инстанция не е коментирала валидността на издадената ЕЗП, като обуславяща валидността на постановеното определение за спиране на исковото производство. Възражение за допуснато от ПАС процесуално нарушение с непроизнасяне по такъв наведен от страната довод не е направено с частната касационна жалба, нито е формулиран съответен на това въпрос,обвързан с допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.т.1,2 или 3 ГПК. Налице са основания за допускане на касационно обжалване на определението на ПАС по първия от зададените въпроси,доколкото такъв е бил въведен в предмета на спора и именно съображенията за неприложимост на разпоредбата на чл.6 §2 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета към исковото производство по чл.626 от ГПК и позоваването на разпоредбите на Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета и Регламент /ЕС/ №1215/2012 на ЕП и Съвета при решаването на въпроса за международната компетентност на СмОС са обусловили крайния изход от оспорването на валидността на определението му. Налице са и предпоставките за приложимост на сочения от частния касатор допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Преди да разреши частно-правния спор по същество съставът на ВКС следва да се произнесе по направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до С. по въпроса „за характера на предвидената в чл.6 т.2 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета международна компетентност на съдилищата по дела с предмет вземания,произтичащи от потребителски договори и по-конкретно дали се касае до изключителна международна компетентност, която не може да бъде дерогирана от страните и липсата й не може да бъде санирана чрез явяване на ответника-потребител пред некомпетентен съд,както и относно приложимостта на чл.6 §2 към производството по чл.17 §1 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета“. Разпоредбата на чл.629 ал.3 ГПК /аналог. на чл.267 §3 ДФЕС/ задължава съда,постановяващ необжалваем съдебен акт, в рамките на висящо производство по правен спор,служебно или по искане на страна по спора, да отправи до С. запитване за тълкуване тогава,когато при разглеждането на делото възникне преюдициален въпрос,който има връзка както с предмета на делото, така и с приложимостта на правото на ЕС към обстоятелствата по конкретния спор.Въпросът следва да е такъв,че заключението на С. по него да ползва националния съд при формирането на вътрешното му убеждение при разрешаването на спора,като същевременно осигури еднакво прилагане на съответните норми от правото на ЕС във всички държави-членки. Основанията,изключващи задължителния характер на положителното произнасяне по искането за допускане на преюдициално запитване, са уредени в същата ал.3 на чл.629 ГПК – когато смисълът на съответната разпоредба е толкова ясен,че не буди никакво съмнение или когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на С..Допълнително изключение, изведено от практиката на С.,е и когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд -решение от 16.09.1982 г. по дело 132/81, V., решение от 16.07.1992 г. по дело С-343/90, L. D. /цит. в определение № 411 от 1.08.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 754/2016 г., II т. о./. По отношение на първата част от въпроса,чиято преюдициалност се твърди, е приложимо посоченото последно изключение, доколкото не е било спорно в частното производство,че разпоредбата на чл.6 §2 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета установява изрично предвидена международна компетентност на съдилищата по дела,образувани по молби за издаване на ЕЗП за вземания, произтичащи от потребителски договори.Релевантна към спора е само втората част от въпроса, конкретизирана /с оглед правомощието на съда,пред който е направено искането/ в смисъл: доколко международната компетентност, предвидена с разпоредбата на чл.6 §2 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета е приложима и към производството по чл.17 §1 от същия регламент /последващото исково производство/ и допустима ли е пророгация на тази компетентност чрез явяването на ответника –потребител пред съда,разглеждащ възникналия след подаването на възражението спор,т.е. намира ли в този случай приложение чл.24 от Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета. И по този въпрос настоящият състав на ВКС , ТК, първо отделение намира,че липсва основание за уважаване искането за отправяне на запитване до С.,доколкото от една страна въпросът е по приложението,а не по тълкуването на правото на ЕС /чл.267 ал.1 б.“б“ ДФЕС/,а от друга - са налице и двете изключения,посочени в чл.629 ал.3 ГПК. Разпоредбата на чл.17 §1 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета ясно и категорично постановява,че в производството, образувано след подаването на възражението по чл.16 се прилагат правилата на редовното гражданско производство, по отношение на които е приложим именно Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета.Поради това тази разпоредба не се нуждае от тълкуване. От друга страна е налице решение на Съда /трети състав/ от 13.06.2013г. по дело С-144/12 (G. S. G. срещу M. S.),с което е отговорено на преюдициално запитване,отнасящо се до тълкуването на чл.6 §2 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета, както и на чл.24 от Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета.При сходни факти и обстоятелства /издадена ЕЗП от съд,извън компетенциите му по чл.6 §2 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета; подадено от длъжника възражение по чл.16 на същия регламент; препращане на делото на компетентния съд на държавата-членка по произход/ С. по конкретното преюдициално запитване е тълкувал чл.6 във връзка с чл.17 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета в смисъл,че подаването на възражението срещу ЕЗП,в което изрично не е оспорена компетентността не може да се счита за явяване по смисъла на чл.24 от Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета. По аргумент от противното на диспозитива на това решение може да бъде направен извод,че за явяване по смисъла на този член могат да се счетат само действията,извършени от ответника в исковото производство, образувано след подаването на възражението по чл.16 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета,а това от своя страна обуславя и извод за приложимост на разпоредбите на Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета в това производство. Същият извод произтича и от мотивите на решението , в които не се поставя под съмнение въпроса за приложимостта на разпоредбите на Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета в производството по чл.17 §1 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета.Така в §26 от решението се цитира препращащата към Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета норма на чл.6 §1 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета именно във връзка с приложението на чл.17 §1 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета; в §31 се сочи,че подаването на възражението срещу ЕЗП поражда като последица прекратяване на европейската процедура за заповед за плащане и автоматично преминаване към разглеждане на спора по правилата на общото гражданско производство.Доколкото отговорът на формулирания по-горе преюдициален въпрос произтича ясно и недвусмислено от посоченото решение на С.,налице е основание искането по чл.628 на частния касатор да бъде оставено без уважение. По правния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване на определението на ПАС: Видно от заглавието на Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета – „за създаване на процедура за европейска заповед за плащане“, приложимостта му касае именно тази процедура,която няма състезателен характер. С разпоредбата на чл.6 §1 от регламента по въпросите относно компетентността на съда,произнасящ се по молбата за издаване на ЕЗП, се препраща към правилата на Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета,а с §2 изрично са определени като международно компетентни за произнасяне по молбата за издаване на ЕЗП за вземания,произтичащи от потребителски договори - съдилищата на държавата-членка по местоживеенето на ответника. Липсата на компетентност и в двете хипотези на чл.6 /когато молбата е заведена пред различен от предвидения съд/ е основание за отказ да бъде издадена ЕЗП,съгласно чл.11 от регламента,като,предвид едностранния характер на производството, съдът следи служебно за наличието й. Ако въпреки това ЕЗП бъде издадена, длъжникът има две възможности – или да плати сумата по нея,или да се противопостави,като подаде до съда по произход възражение, в което не е необходимо да посочва причините за оспорването /чл.12 §3 б.“а“ и „б“ и чл.16 §3 от регламента/.Предвид посоченото по-горе решение на С.,дори във възражението да оспори компетентността на съда,издал ЕЗП,то няма да има никакви последици,тъй като с подаването на възражението по чл.16 процедурата по Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета приключва.Право да се иска и обезсилване на ЕЗП на основание липса на международна компетентност не е предвидено изрично от европейския законодател,както не е предвидена и специална процедура по обезсилване. Допустимо е заповедта да бъде обявена за невалидна,но само по реда на прегледа,предвиден за изключителни случаи в чл.20 /между които е и този по §2 - когато ЕЗП е издадена в нарушение на изискванията,установени в регламента/ , но само при условието,че не е подадено възражение срещу нея по предвидения ред и в предвидения срок за това. Т.е. единствената правна последица от липсата на компетентност по чл.6 §2 от регламента е възникване правото на ответника да оспори валидността на ЕЗП по извънредния предвиден в него способ и то при неподадено възражение.В случаите,в които ответникът,който е надлежно уведомен за ЕЗП и реши да упражни правото си да възрази срещу ЕЗП,волята на законодателя е,че всички свои възражения той следва да направи в състезателното производство, включително и да оспори компетентността на съда. Когато упражни това си право в установения срок /чл.16 §2/ и при липса на направено от ищеца искане за прекратяване,съгласно приетото в посоченото по-горе решение на С. по дело С-144/12, европейската процедура за заповед за плащане приключва /а с нея и приложението на Регламент /ЕО/ №1896/2006/ и производството продължава пред компетентните съдилища на държавата-членка по произход в съответствие с правилата на редовното гражданско производство, за което ответникът изрично се уведомява /чл.12 §4 б.“в“ и чл.17 §1 от регламента/.Тези правила се уреждат от националното законодателство на всяка конкретна държава-членка по произход, касаещи състезателното исково производство. Доколкото възникналите процесуални правоотношения са с международен елемент, съответните съдилища следва да съобразяват предвидените в Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета международни правила, касаещи компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела. Именно последните са приложими в състезателното производство,в което ответникът вече може да прави и обосновава своите възражения срещу вземането,за което е издадена ЕЗП.В това производство той може и следва да направи своите доводи срещу международната компетентност на съда на държавата-членка по произход, доколкото нейната компетентност е обусловена както от компетентността на съда,издал ЕЗП /по аргумент от чл.5 от Регламент /ЕО/ №1896/2006/,така и предвид еднаквата международна компетентност по дела срещу потребители,предвидена с чл.16 §2 на Регламент /ЕО/ №44/2001 и с тази по чл.6 §2 на Регламент /ЕО/ №1896/2006 /. Доколкото обаче тази компетентност не е предвидена от Регламент /ЕО/ №44/2001 като изключителна /не попада в хипотезите,изчерпателно изброени в раздел 6/,същата може да бъде пророгирана по правилата,предвидени в раздел 7 на този регламент – по уговорка между страните /чл.23/ или поради мълчаливо изразено съгласие на ответника /чл.24/. Въз основа на горните съображения на поставения правен въпрос следва да бъде отговорено,че разпоредбите на Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета и конкретно тази на чл.6 §2 са относими към процедурата по издаване на европейска заповед за изпълнение и не могат да бъдат приложени към последващото исково производство по чл.626 от ГПК,доколкото с подаването на възражението по чл.16 от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на ЕП и Съвета тази процедура приключва,а чл.17 от същия регламент препраща към правилата на редовното гражданско производство на съответната държава-членка по произход,които се прилагат при съобразяване на разпоредбите на Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета,относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела,включително при преценката за наличие на международна компетентност за българския съд да разгледа спора по исковото производство. С оглед отговора на правния въпрос определението в атакуваната от частния касатор част е правилно и законосъобразно. При постановяването му въззивният съд правилно се е позовал на правилата на Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета,предвид това,че с частната жалба,с която е бил сезиран, е оспорена международната компетентност на окръжния съд, пред който се развива исковото производство след подадено възражение срещу ЕЗП. Взел е предвид това,че в това производство ответницата е могла да оспори компетентността на СмОС да разгледа делото,позовавайки се на липса на такава по чл.16 §2 от същия регламент,което е следвало да направи с отговора си на исковата молба,представляващ „явяване“ по смисъла на чл.24 от Регламент /ЕО/ №44/2001 / и „първо защитно действие“ /в т.см. решение на Съда /четвърти състав/ от 20.05.2010г. по дело С-111/09 и решение на Съда /трети състав/ от 27.02.2014г. по дело С 1/13/. Такова оспорване не само че не е направено от ответницата,но и изрично в подадения от нея отговор на исковата молба е изразено приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне СмОС да разгледа делото. С това действие по аргумент от по-силното основание на чл.24 международната компетентност на този съд е стабилизирана. Оспорването валидността на акта за спиране,постановен от СмОС в хода на процеса по чл.626 ГПК, поради липса на такава, като неоснователно, не подлежи на уважаване. Поради това определението на ПАС в атакуваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №202/14.04.2016г. по ч.в.т.д.№231/16г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта,с която е оставено без уважение направено в частната й жалба искане на К. Е. Г. за прогласяване за нищожно,поради постановяването му от международно некомпетентен съд,на определение №163/15.02.16г., постановено по т.д.№57/14г. на ОС Смолян,с което е спряно производството по чл.229 ал.1 т.2 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.628 ГПК на К. Е. Г. , британска гражданка с адрес в Обединено кралство В. и С. И. - за откриване на процедура по постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕС. ПОТВЪРЖДАВА определение №202/14.04.2016г. по ч.в.т.д. №231/16г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е оставил без уважение направено в частната й жалба искане на К. Е. Г. за прогласяване за нищожно,поради постановяването му от международно некомпетентен съд,на определение №163/15.02.16г., постановено по т.д.№57/14г. на ОС Смолян,с което е спряно производството по чл.229 ал.1 т.2 ГПК Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.