3 Р Е Ш Е Н И Е № 214 [населено място], 07.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 161 по описа за 2011 г. Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на К. И. К. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК на Решение № 613 от 30.11.2009г. по гр.д. № 2028/2008г. на ВКС, ІІ г.о., с което е отменено решение на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 364/2007г. и вместо това е признато за установено на основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на К. И. К., Н. С. К., И. Д. К., С. Д. К. и Е. И. П., че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от ливада с площ 5 дка, за който имот е признато правото на възстановяване и собствеността е възстановена с решение № 741 от 20.03.1996г. на ПК-гр. Б. със скица № К 00673/28.03.2002г., в която имотът е нанесен под № 909011, е принадлежало на С. Я. К., починал на 10.03.1967г. Като основание за отмяна молителят сочи ново писмено доказателство – удостоверение - извлечение № 6 от 19.11.2010г. на [община], обл. П., от което е видно, че по основна данъчна книга от 1929-1930г. на името на Г. Я. К. се е водила ливада в м. „Г.” от 7 дка, а по основна данъчна книга от 1936г. на името на братя Я. К. се води ливада „Г.” от 5 дка. От това доказателство според молителя е видно, че се касае до два различни имота от две данъчни книги, а не както е приел съда, че е един имот. Ответникът М. Я. К. намира молбата за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. С определение № 51 от 11.03.2011г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима частта й относно отмяната на решение № 613/2009г. В останалата част молбата е оставена без разглеждане и в тази част определението е влязло в сила. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, Върховният касационен съд е отменил въззивното решение по спора и е уважил иска на М. и С. К. /вторият заместен от наследника си П. С./ против К., Н., И. и С. К. и Е. П. с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС С. Я. К., починал 1967г., е бил собственик на 1/2 ид.ч. от ливада с площ 5 дка в землището на [населено място]. Спорът е бил съсредоточен върху това дали имотът е бил собственост само на единия от наследниците на общия наследодател - само на единия от братята К., т.е. дали съсобствеността е била прекратена чрез неговото поделяне или към момента на образуване на ТКЗС е принадлежал на всички наследници на общия наследодател. Съдът е установил, че в парцеларния списък към парцеларната карта от 1933г. братя Я. К. са посочени като собственици на ливада от 5 дка в м. „Г.” ; същият имот е деклариран от Г. и С. Я. К. като общ в данъчната книга на [населено място], започната през 1936г. и не е установено до образуване на ТКЗС да е ликвидирана съсобствеността, нито някой от двамата братя самостоятелно да е упражнявал фактическа власт в продължение на повече от 20 години. Поради това съдът е заключил, че имотът е притежаван от тях в съсобственост. Видно, че настоящият молител К. К. е инициирал предходно производство по отмяна въз основа на ново доказателство: удостоверение-извлечение, според което в основната данъчна книга от 1929-1930г. на Г. К. се води ливада в м. Г. от 7 дка. С решение № 624/10 от 30.09.2010г. по гр.д. № 557/2010г. на І г.о. на ВКС молбата за отмяна е оставена без уважение. В настоящето производство се представя като ново писмено доказателство удостоверение-извлечение, което съдържа същите данни за ливадата от 7дка, допълнени с факта, че по основната данъчна книга от 1936г. на братя К. се води ливада от 5 дка и това са два имота по две данъчни книги. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представеното писмено доказателство няма характеристиката на "ново писмено доказателство" по смисъла на закона. По делото вече са събрани същите данни, съдържащи се в удостоверението и те са обсъдени от съда. Така, на л. 27 от гр.д. № 364/2007г. Пазарджишки окръжен съд се намира удостоверение, което цитира основната данъчна книга от 1929г. досежно ливадата от 7 дка, записана на Г. Я. К., а на л. 22 от първоинстанционното дело се намира удостоверение относно записа в основната данъчна книга от 1936г., според която ливада от 5 дка е записана на братя Я. К.. Следователно представеното по настоящето дело удостоверение, което е новосъздадено и обединява данните от две различни данъчни книги, не съдържа нови обстоятелства за делото. Що се отнася до направената в удостоверението констатация, че се касае до два различни имота от две различни книги, тя представлява извод на лицето, съставило удостоверението и не обвързва съда. Видно, че в мотивите на решаващия съд са обсъдени доказателствата за декларирането на ливадата по двете данъчни книги и са направени съответните правни изводи. Поддържаната в настоящето производство теза, че това са два различни имоти не ползва молителя, тъй като е признание, че ливадата от 5дка, която е спорната, е обща на двамата братя, в какъвто смисъл е и съдебното решение по спора. Въз основа на горното не се установява наличие на соченото основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. К. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на Решение № 613 от 30.11.2009г. по гр.д. № 2028/2008г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: