6 Р Е Ш Е Н И Е № 418 гр. София, 9 февруари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……....Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....…........Пенка МАРИНОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1172 по описа за 2015 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. М. А. - защитник на подсъдимия М. В. Д. срещу въззивна присъда № 56 от 21.04.2015г., постановена по внохд № 43/15г. на Бургаски апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се посочва неправилната оценка на доказателствата, изразила се в игнориране на едни и надценяване на други от тях. Изтъква се, че по делото са събрани само косвени доказателства, които не позволяват да бъде направен единствено възможен извод относно авторството на престъплението. Посочва се, че неправилно деянието е било квалифицирано по чл.199, ал.2 от НК, а не като отделни престъпления по чл.115 и чл.194 от НК, както е приел първоинстанционният съд. Явната несправедливост на наказанието се изразява в признаването на подсъдимия за виновен. Настоява подсъдимият да бъде оправдан. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. А. със същите аргументи. Предлага се алтернативно подсъдимият да бъде оправдан; делото да се върне за ново разглеждане или се намали наложеното наказание. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че между събраните многобройни косвени доказателства е налице причинно - следствена връзка, която води до извод, че подсъдимият е автор на деянието. Намира, че материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание е справедливо. Гражданският ищец Н. Б. подкрепя изразеното от прокурора становище. В последната си дума подсъдимият Д. моли делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 6 от 20.01.2015г. на Ямболски окръжен съд, постановена по нохд № 74/14г., подсъдимият М. В. Д. бил признат за виновен в това, че на 22.12.2012г. в [населено място], [улица], умишлено умъртвил Т. С. Б., поради което и на основание чл.115 и чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на осемнадесет години при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието в затвор. Със същата присъда подсъдимият М. В. Д. бил признат за виновен в това, че по същото време и място отнел чужди движими вещи - пари на стойност 1400 лв. от владението на Т. С. Б. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от три години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим в затвор. На основание чл.23, ал.1 от НК на Д. било наложено общо наказание в размер на осемнадесет години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия. Със същата присъда подсъдимият М. В. Д. бил оправдан по повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл.199, ал.2, т.2 пр.1 във вр. с чл.198, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият М. В. Д. бил осъден да заплати в полза на Н. И. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В тежест на Д. било възложено заплащането на направените разноски по делото. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. По протест на прокурор от ОП Ямбол и жалба на подсъдимия било образувано внохд № 43/15г. на Бургаски апелативен съд. С присъда № 56 от 21.04.2015г. въззивният съд отменил постановената присъда и постановил нова, с която: - признал подсъдимия М. В. Д. за виновен в това, че на 22.12.2012г. в [населено място], [улица], отнел чужди движими вещи – пари в размер на 1400лв. от владението на Т. С. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с убийството на Т. С. Б., поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2 пр.1 във вр. с чл.198, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание „доживотен затвор” при „специален” режим в затвор; - осъдил подсъдимия М. В. Д. да заплати на Н. И. Б. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата; - възложил заплащането на разноските по делото в тежест на подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствения материал от въззивния съд. Оплакването, че апелативният съд подходил избирателно към доказателствената съвкупност, като акцентирал върху едни, а пренебрегнал други от доказателствата, не е подкрепено с конкретни аргументи. Анализирайки доказателствения материал, въззивният съд се е солидаризирал с изводите на първата инстанция от фактическа страна, с единственото изключение относно последователността на причиняване на уврежданията на пострадалата, като е приел, че от заключението на съдебно - медицинската експертиза единствено следва, че всички увреждания на пострадалата са нанесени приживе, без да може с категоричност да се установи дали тези в областта на главата или тези в анално - вагиналната област са нанесени първи по време. По отношение авторството на деянието и двете съдебни инстанции са заели категорична позиция, че то е осъществено от подсъдимия. Посоченото в жалбата, че изводите относно авторството почиват на косвени доказателства е вярно, но не може да бъде споделена тезата, че събраните косвени доказателства не са достатъчни за постановяването на осъдителен съдебен акт. Преценявайки събрания доказателствен материал, съдилищата са приели, че многобройните косвени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, логическа последователност и взаимовръзка позволяват да бъде направен извод, че Д. е извършил инкриминираното деяние. В тази насока в мотивите на въззивната присъда са изложени убедителни съображения, които и настоящата инстанция споделя. Към 21.12.2012г. подсъдимият се е нуждаел спешно от парични средства, за да заплати наема на квартирата си под заплахата в противен случай незабавно да я напусне, а не е разполагал с такива средства (показания на свидетелите П., Ч., Н.). Същият е живял за кратък период в дома на Т. Б. и е знаел, че последната има спестявания. Времето от напускането на квартирата от подсъдимия в 00.30 ч. на 22.12.2012г. до завръщането му около 03.30ч. (показания на св. Ч.) съвпада с установеното от съдебно - медицинската експертиза време, необходимо за причиняване на телесните увреждания на пострадалата и настъпването на смъртта й. Направеното извън процесуално изявление от Д. пред св. Ч., че ударил бабата, защото изскочила пред него и искала да извика помощ, както и мястото откъдето взел парите, възпроизведено чрез показанията на св. Ч., е било кредитирано от апелативния съд. Въззивната инстанция е проверила достоверността на показанията на св. Ч. с помощта и на други доказателствени средства и предвид тяхната корелация, основателно ги е кредитирала. Съобщеното от Д. на Ч. обстоятелство, че взел парите от бяла кутия за обувки, намираща се на масата в стаята на Б., кореспондира с показанията на внучката на пострадалата М. Г., която възприела лично посоченото местонахождение на паричните средства при посещението си в дома на баба си през деня на 21.12.2012г. Фактът, че след завръщането си подсъдимият извадил пари и дал част от тях на Ч. се потвърждава от показанията на св. П., на когото подсъдимият се обадил по телефона в 03.40ч. на 22.12.2012г. и предложил да му плати наема. Обстоятелството, че след прибирането си в квартирата, Д. изгорил носените от него дрехи и раница, съобщено от св. Ч., е потвърдено от предадените доброволно от св. Н. отпадъци от печката, в които са открити метални части от раницата. При предявяването на веществените доказателства в съдебно заседание подсъдимият не е отрекъл, че това са остатъци от неговата раница, макар да е дал друго обяснение за изгарянето й. Обстоятелството, че в сутрешните часове на 22.12.2012г. подсъдимият и св. Ч. са разполагали с голяма сума пари се установява от разпитаните като свидетели роднини на последната, които са възприели лично наличието на такива средства и от факта, че Д. и Ч. са отишли с такси до [населено място] и обратно до [населено място], което заплатили. На същия ден според показанията на св. П., Д. му дал сумата от 360 лв. за наема за м. декември и като предплата за следващите два месеца. Сумата от 860 лв. и закупените в този ден мобилни апарати втора употреба (показания на св. К.) били предадени с протокол отново на същия ден от св. Ч.. Не на последно място, намереният човешки косъм до ластика на тъмносивия плетен клин, с който е била облечена Б., съгласно заключенията на назначените експертизи, по макроскопски признаци отговаря на главов косъм от подсъдимия Д. и има еднакъв митохондриален ДНК профил със сравнителния материал, иззет от подсъдимия. Местонахождението на намерения косъм, както правилно е отбелязал въззивният съд, не може да бъде обяснено с пребиваването на Д. около десет дни преди събитието в дома на пострадалата, тъй като за този период косъмът не би могъл да се задържи при обличането и носенето на клина. С оглед изложеното касационният съд счита, че при осъществяването на процесуалната дейност по оценка на доказателствата не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, за каквито се твърди в жалбата, поради което оплакването за наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е неоснователно. Така установените по делото факти основателно са мотивирали въззивния съд да приеме, че извършеното от Д. осъществява от обективна и субективна страна състава на чл.199, ал.2, т.2 пр.1 във вр. с чл.198, ал.1 от НК. Целта на подсъдимия, изводима от спешната му нужда от парични средства, е била да отнеме пари от дома на пострадалата. Упражненото от него насилие спрямо пострадалата Б., довело и до смъртта й, е било за да сломи съпротивата й с оглед постигането на набелязаната цел – отнемането на паричните средства. Твърдението в пледоарията, че въззивният съд не изложил съображения относно нанесените увреждания в анално- вагиналната област не отговаря на действителното положение. Такива са изложени в мотивите на присъдата (л.55 от въззивното дело). Както е отбелязал съдът, уврежданията в аналната и гениталната области на пострадалата не са били причинени с цел полово удовлетворяване, а за сломяване съпротивата на жертвата и поставянето й в подчинено положение, който извод кореспондира и със заключението на съдебно - психиатричната и психологична експертиза за подсъдимия. Според заключението на последната Д. се характеризира като импулсивен и раздразнителен, склонен към агресивност и жестокост, с нисък праг на агресивни реакции, без данни за отклонение в сексуалните наклонности. В рамките на установените факти, касационният съд намира, че законът е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК. Твърдението за явна несправедливост на наказанието се обвързва с недоказаност на авторството и на обвинението, без да се сочат други аргументи. С оглед изложените по - горе съображения, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и на материалния закон, оплакването е очевидно несъстоятелно. Липсата на други доводи в тази насока не позволява удовлетворяването на претенцията за намаляване на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 56 от 21.04.2015г., постановена по внохд № 43/15г. на Бургаски апелативен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: