Ключови фрази


5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50551
София, 02.11.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №945/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. А. срещу решение №141 от 20.12.2021 г., постановено по в.гр.д. №466/2021 г. на Варненски апелативен съд, ІІ състав, в частта му, с която е потвърдено решение №260058/07.07.2021 г. по т.д. №35/2020 г. на Силистренски окръжен съд за отхвърляне на иска на Т. А. против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 30 000 лв. - разликата над присъдените 50 000 лв. до претендираните 80 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер и не съответстват на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Сочи се, че при сформиране на фактическите си и правни изводи, апелативният състав не е отчел поотделно и в съвкупност всички релевантни за определяне размера на обезщетението обстоятелства. Според касатора въззивният съд само формално е посочил, че се съобразява с критериите за справедливост, без да мотивира значението на конкретните факти относно следващото се обезщетение. Излагат се доводи, че видът и тежестта на уврежданията, както и липсата на пълно физическо и психическо възстановяване на ищеца, обуславят обезщетение в пълния претендиран размер. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и осъждането на застрахователното дружество да заплати на касатора допълнително сумата от 30 000 лв. – над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г., както да му заплати дължимите разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Формулирани са следните три правни въпроса, които според касатора са значими за спора и са решени в противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС, а именно:
1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на деликвента /иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ ?“.
Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение №1/26.03.2012 г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, II т.о., решение №95/ 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г. на ВКС, I т.о. и решение №179/29.01.2016 г. по т.д. №2143/2014 г. на ВКС, I т.о..
2. „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение, при конкретно установените по делото факти?“
3. „Когато непозволеното увреждане се изразява в няколко телесни повреди, броят и видът им, от значение ли е за приложение принципа на справедливост?“
Сочи се, че въпросите №2 и №3 са решени в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и със следните решения на ВКС: решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. №566/2010 г. на II т.о.; решение №158/28.12.2011 г. по т.д. №157/2011 г. на I т.о.; решение №88/09.07.2012 г. по т.д. №1015/2011 г. на II т. о.; решение № 215/03.02.2017 г. по т.д. №2908/2015 г. на І т.о. и решение №40 от 18.03.2016г. по т.д. №188/2015г. на I т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС и задължителната практика на ВС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е отменил частично решение №260058/07.07.2021 г. по т.д. по т.д. №35/2020 г. на Силистренски окръжен съд относно началния момент на дължимост на законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди като е постановил, че ответникът дължи законна лихва върху обезщетенията, считано от 13.01.2020 г. С въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция в обжалваната му от ищеца част, с която е отхвърлен иска на Т. Г. А. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от ПТП на 19.12.2019 г. - за разликата от 30 000 лв. (над присъдената сума от 50 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г.
С оглед липсата на въззивна жалба от застрахователното дружество въззивният състав е посочил, че първоинстанционното решение е влязло в сила в осъдителната му част, поради което със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана (при липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия) отговорността на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп" АД по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да заплати на ищеца обезщетение за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 19.12.2019 г. поради виновното поведение на Г. К. - водач на застрахования при ответника л.а. „К. Соренто" с per. [рег.номер на МПС] .
Произнасяйки се по оплакването на въззивника относно присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв. въззивният състав е посочил, че в резултат на застрахователното събитие ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на ляв бъбрек, многофрагментно счупване на средната тръбеста част на лявата бедрена кост, счупване на лявата голямопищялна кост в областта на вътрешния кондил с линеарна фрактурна линия по оста от костта, счупване на лявата глезенна става, обуславящи поотделно и заедно наличието на трайно затруднение на ляв долен крайник, за срок не по-малък от 9-12 месеца за бедрената кост, при условие, че не възникнат усложнения като прогнозата е, че левият крак няма да се възстанови напълно функционално. Съдът е отразил, че останалите увреждания представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота, но съчетани с тежката травма на долния крайник водят до клиничните предпоставки за изява на травматичен шок, поради съпровождащата болката. Апелативният състав е кредитирал показанията на св. Б. П. - съжител с ищеца, от които се установява, че: след извършената операция, състоянието му било критично и постоянно викал от болка; след едноседмичен престой в болницата той е бил на легло пет месеца и половина; инцидентът се е отразил върху съня и психиката на ищеца - първите три месеца не спял „по цели нощи", стряскал се и викал; вследствие от инфекция, настъпили допълнителни усложнения, свързани с уринирането, поради което около месец и половина е бил с катетър и не е ставал от леглото; след като започнал да ходи, в продължение на пет - шест месеца се движил с помощни средства, но продължава да изпитва болки и затруднения.
В обжалваното решение е отразено, че преценявайки размера на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд правилно е приел сумата от 50 000 лв. за справедлив размер на обезщетението. Въззивният съд е посочил, че първата инстанция е приложила принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като се е съобразила с характера на причинените увреждания и със значителния период, през който ищецът е търпял болки и страдания, в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в продължително обездвижване, силни болки и невъзможност за водене на нормален живот, невъзможност да се грижи самостоятелно за себе и зависимост от чужда помощ в продължителен период от време и имайки предвид, че травматични увреждания в левия крак не позволяват неговото пълно възстановяване.
Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касатора част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И трите поставени от касатора въпроси : 1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на деликвента /иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ ?“. 2. „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение, при конкретно установените по делото факти?“ и 3. „Когато непозволеното увреждане се изразява в няколко телесни повреди, броят и видът им, от значение ли е за приложение принципа на справедливост?“, са значими за конкретния правен спор по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като касаят определянето от съда на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Доколкото трите въпроса се припокриват ( по отношение на тях касаторът сочи противоречие с идентична практика на ВС и ВКС) и с оглед възможността за преформулиране на въпросите съгласно т.2 от мотивите към ТР по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав счита, че трите въпроса могат да се обединят общ въпрос, а именно: относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че така формулирания въпрос е решен от въззивния състав в противоречие с указанията в ППВС №4/1968 г., както и в цитираната от касатора практика на ВКС, обективирана в следните решения на ВКС: решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. №566/2010 г. на II т.о.; решение №158/28.12.2011 г. по т.д. №157/2011 г. на I т.о.; решение №88/09.07.2012 г. по т.д. №1015/2011 г. на II т. о. и др. В т. ІІ от ППВС №4/1968 г., е прието, че „при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди“. Според Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно ; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Според решенията на ВКС, посочени по-горе, съдът следва да прецени всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение да прецени приноса им спрямо увреждането, а не единствено да ги изброи. В настоящият случай, в противоречие с цитираната практика на ВКС и ВС, въззивният състав се е задоволил да изброи релевантните за размера на неимуществените вреди обстоятелства, така както са установени от първата инстанция, след което, действайки като контролно - отменителна инстанция, да потвърди правилността на обжалваното решение. Във въззивното решение липсва произнасяне по оплакванията във въззивната жалба за необсъждането от първоинстанционния съд на твърдените от ищеца обстоятелствата, че фрагментарното счупване на левия крак е довело до скъсяване на крайника и че е налице намален обем на движение в тазобедрената, коленната и глезената стави, обуславящ пожизнена инвалидност .
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №141 от 20.12.2021 г., постановено по в.гр.д. №466/2021 г. на Варненски апелативен съд, ІІ състав, в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора Т. Г. А. в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лв. ( шестстотин лева ) на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: