4 решение по гр.д.№ 1355 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 48 София, 29.03.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1355 по описа за 2018 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано по подадени от С. Н. Б., Н. Н. Б., А. Ю. Х. и Н. А. Х. касационни жалби срещу решение № 332 от 12.12.2017 г. по в.гр.д.№ 496 от 2017 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 53 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 56 от 2016 г. на Тервелския районен съд за уважаване на предявения от Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. срещу А. Ю. Х., Н. А. Х., С. Н. Бектеш и Н. Н. Б. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост върху следния недвижим имот: нива с площ от 37,002 дка, трета категория, находяща се в землището на [населено място], [община], област Д., м.“Я.“, парцел 15 от масив № 5, съставляваща имот с № ..... по земеразделителния план на [населено място]. С определение № 518 от 20.11.2018 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. е допуснал касационно обжалване на това решение за проверка на неговата допустимост. В открито съдебно заседание пълномощниците на касаторите С. Н. Б., Н. Н. Б., А. Ю. Х. и Н. А. Х. молят обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално- отменено. Претендират за направените по делото разноски. Пълномощникът на ответниците Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. оспорва жалбата и моли решението на Добричкия окръжен съд да бъде оставено в сила. По допустимостта на решението ВКС приема следното: С обжалваното решение е разрешен спор за собственост /уважен е установителен иск за собственост/ между Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. от една страна и А. Ю. Х., Н. А. Х., С. Н. Б. и Н. Н. Б. от друга за следния недвижим имот: нива с площ от 37,002 дка, трета категория, находяща се в землището на [населено място], [община], област Д., м.“Я.“, парцел ..... от масив № 5, съставляваща имот с № ..... по земеразделителния план на [населено място]. Това решение е недопустимо като постановено при наличието на отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, а именно след като за същия имот, между същите страни и на същото основание вече има влязло в сила друго съдебно решение: решение № 71 от 15.09.2014 г. по гр.д.№ 135 от 2014 г. на Тервелския районен съд за допускане на делба на същия имот, в което със сила на пресъдено нещо е установено между същите страни кои са съсобствениците на процесния имот. Това решение не е било обжалвано, а след влизането му в сила не е било отменено на някои от предвидените в чл.303 и чл.304 ГПК основания. Прекратяването на гр.д.№ 135 от 2014 г. във втората фаза на делбата с определение № 149 от 16.06.2015 г. на Тервелския районен съд няма за последица обезсилване или отмяна на това влязло в сила решение по допускане на делбата, нито заличава силата на пресъдено нещо на това решение. В исковата молба по настоящото дело ищците не са се позовали на настъпили след влизане в сила на решението по гр.д.№ 135 от 2014 г. на Тервелския районен съд нови правопораждащи, правоизменящи или правопрекратяващи правото им на собственост юридически факти. Не са такива факти постановените след влизане в сила на решението по гр.д.№ 135 от 2014 г. съдебни актове /решението на ВКС за отмяната по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение по воденото между страните дело по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и определението на Тервелския районен съд за прекратяване на делото по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ поради следното: 1. Решение № 100 от 22.04.2015 г. по гр.д.№ 5942 от 2014 г. на Върховния касационен съд, ГК, III г.о., с което на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е отменено влязлото в сила решение № 110 от 28.12.2009 г. по гр.д.№ 6 от 2009 г. на Тервелския районен съд, постановено по друг съществуващ между страните спор за същия имот /спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за собственост към минал момент/ няма правопораждащо, правопроменящо или правопрекратително действие по отношение на правото на собственост на страните по настоящото дело върху процесния имот към настоящия момент. Освен това, с това решение на ВКС не се разрешава съществуващия спор за собственост на процесния имот, а само се отменя влязлото в сила решение по друг спор /по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ и се връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане на този друг спор. 2. Определение № 25 от 17.02.2014 г. по гр.д.№ 189 от 2015 г. на Тервелския районен съд за прекратяване на делото по предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ също няма правопораждащо, правопроменящо или правопрекратително действие по отношение на правото на собственост на страните по настоящото дело върху процесния имот. Липсата на решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване на правото на собственост върху процесния имот към минал момент /момента на внасяне на земеделски имот в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях организация/ няма за последица загубване на правото на собственост върху имота към настоящия момент, нито заличава силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 71 от 15.09.2014 г. по гр.д.№ 135 от 2014 г. на Тервелския районен съд, с което е разрешен спорът за собственост на имота към настоящия, а не към минал момент. Поради изложеното и на основание чл.299, ал.2 ГПК образуваното по исковата молба по чл.124, ал.1 ГПК дело като повторно заведено следва да бъде прекратено, а постановените по това дело решения на първоинстанционнния и въззивния съд следва да бъдат обезсилени. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците по жалбата /ищци по делото/ дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите /ответници по делото/ направените от тях разноски по делото за трите съдебни инстанции както следва: - на С. Н. Б. и Н. Н. Б.- общо сумата 600 лв., представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, - само на С. Н. Б.- сумата 2 421 лв. /представляваща 1800 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РС, 16 лв. възнаграждение за свидетел, 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ОС, 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване и 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, - на А. Ю. Х. и Н. А. Х.- сумата 2 710 лв., представляваща 60 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 2600 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 332 от 12.12.2017 г. по в.гр.д.№ 496 от 2017 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение и потвърденото с него решение № 53 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 56 от 2016 г. на Тервелския районен съд за уважаване на предявения от Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. срещу А. Ю. Х., Н. А. Х., С. Н. Б. и Н. Н. Б. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост върху следния недвижим имот: нива с площ от 37,002 дка, трета категория, находяща се в землището на [населено място], [община], област Д., м.“Я." парцел ..... от масив № 5, съставляваща имот с № ..... по земеразделителния план на [населено място]. ПРЕКРАТЯВА делото, образувано по исковата молба на Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. срещу А. Ю. Х., Н. А. Х., С. Н. Б. и Н. Н. Б. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. и четиримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв.И. С. М. да заплатят на С. Н. Б. и Н. Н. Б. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Н. Д. Т. на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени от тях разноски при разглеждането на делото пред трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. с горепосочения съдебен адрес да заплатят на С. Н. Б. с горепосочения адрес на основание чл.78 ГПК сумата 2 421 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и един лева/, представляваща направени от него разноски при разглеждането на делото пред трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА Ю. О. Т., Н. Ю. Е., Н. Ю. З. и Р. Ю. Т. с горепосочения съдебен адрес да заплатят на А. Ю. Х. и Н. А. Х. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 8, чрез адв.Е. Ж. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 2 710 лв. /две хиляди седемстотин и десет лева/, представляваща направени от тях разноски при разглеждането на делото пред трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.