Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 329 гр. София, 30.04.2010 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  петнадесети април     две хиляди и десета     година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА                                                     ЕМИЛ ТОМОВ    при участието на секретаря Р.Иванова   . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  946/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. П. от гр. П., срещу решение от №71 от 19.03.2009г по гр.дело № 90/2009г. на Пловдивски апелативен съд , с което след отмяна на решение №1937 от 18.12.2008г на Пловдивски окръжен съд в една част , са отхвърлени искове по чл. 237 ал.1 за еднократно парично обезщетение и чл.255 ал.2 от ЗОВСРБ(отм) по обезщетение за неползван отпуск . В една част, с която е потвърдено присъждането на мораторни лихви въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон с оглед тълкуването , дадено от въззивния съд по спорния въпрос при каква база се изчисляват претендираните обезщетения . Размерът на исковата претенция е разликата по двете главници , чиято дължимост се оспорва от ответника. Съображения по прилагането на чл. 237 ал.1 вр. чл. 238 от ЗОВСРБ(отм) вр. параграф 2 от ПЗР на същия закон, са развити в жалбата . Ответникът М. на о. не е заявил отговор . С определение №1092 от 01.09.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса следва ли в базата за определяне на брутното трудово възнаграждение при изчисляване на еднократното обезщетение по чл. 237 ал.1 от ЗОВС(отм),някои възнаграждения на военнослужещите да се изключват поради това ,че не са с постоянен характер. По изведения въпрос , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , при основанието на чл. 291 т. 3 от ГПК и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд намира следното : Съгласно чл. 238, ал. 3 ЗОВСРБ(отм) ,като база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от кадрова военна служба .точнение за определяне на размера на обезщетенията, полагащи се по ЗОВСРБ се дава с параграф 2 от ПЗР на ЗОВСРБ(отм) : "Обезщетенията по този закон се изчисляват към размера на брутното месечно възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ датата на освобождаването, увреждането или смъртта на военнослужещия." Като се има предвид следвания в ЗОВСРБ(отм) стремеж към изчерпателно регламентиране на правния статут на военнослужещите от една страна , но и възприемането на утвърдената в трудовото право терминология със съответното й нормативно съдържание при уредбата на тези обществени отношения, яснота по изведения въпрос не е постигната. Ако се възприеме , че съдържанието на параграф 2 от ПЗР на ЗОВСРБ(отм) безусловно препраща към стойностния размер на полученото през месеца , предхождащ датата на освобождаване на военнослужещия , без да се държи сметка на какво законово основание (и по чия воля ) са включени изплатените през този месец парични суми , т.е дали се касае за целеви награди или възнаграждения за индивидуални резултати ,определени по преценка на кадровия орган съгласно чл. 227 от ЗОВСРБ(отм) или се касае за елементи на трудовото възнаграждение - основно и допълнително (чл. 224, чл. 225 ал.1 , чл. 226, чл. 228 от ЗОВСРБ(отм) , означава да се изведе от закона тълкуване, според което кадровият орган, при индивидуална преценка спрямо конкретния военнослужещ , неотменимо ще ангажира задължение на държавата да изплати с двадесетократно умножаване определената като еднократна целева парична награда или друго вазнаграждение за резултат , стига същата формално да е начислена през посочения месец. Подобна обвързваща безусловност при базата за изчисляване на обезщетението по чл. 237 ЗОВСРБ не може да се изведе по тълкувателен път от закона , долкото регламентираната в него база е правна и обвързана с общ за всички военнослужещи нормативен критерии :на база следващото се възнаграждение, а не спрямо индивидуално определяем за конкретния военнослужещ размер на наградите включително, които награди и премии евентуално могат да му бъдат дадени . Законът изключва второто разрешение като възприема термина „брутно месечно възнаграждение” , поради това въпросът за съдържанието чл.230 ал.1 вр. ал.2 от ЗОВСРБ(отм) и чл. 238, ал. 3 от ЗОВСРБ(отм) е намерил правлино тълкуване в обжалваното въззивно решение. Брутното месечно възнаграждение включва основното месечно възнаграждение на военнослужещия и другите допълнителни възнаграждения, които са законоустановени и имат постоянен характер, съответно от базата следва да се изключат плащания на основание чл. 227 от ЗОВСРБ(отм) , представляващи целеви награди и възнаграждения за конкретни резултати ,които нямат постоянен характер . Кое възнаграждение е „брутно месечно” е принципно установен в трудовото право въпрос и макар , че в случая се касае за правоотношения с кадрови военнослужещи, няма основание за възприемането на друга база при определянето на обезщетения по специалния закон , нито основание да се следва друг ред при нейното формиране . Именно обезщетителният характер на вземането, регламентирано при общо за всички военнослужещи основание - освобождаване от кадрова военна служба , налага изключването на субективен критерии при определянето му. Опора за това тълкуване е не аналогията с подзаконови нормативни актове , уреждащи структурата и елементите на трудовите възнаграждения , а съотносимостта и общността на принципите , от които е изхождал законодателят при уредбата на института на еднократните парични обезщетения при освобождаване от определени видове държавна служба . Този институт не е регламентиран изключително в ЗОВСРБ (отм), а намира аналогична уредба в ЗМВР(ДВ бр.122/ 1997г) ЗМВР(ДВ бр.17/2006г) , ЗСВ (Дв бр.59/1994г) и др. закони . Предвид гореизложеното , касационната жалба на П. А. П. е неоснователна в основния си довод , че от съдържането на закона стриктно следва претендирания от него размер на обезщетението, базиран на номинално начислената и получената през месеца преди освобождаването му сборна сума , включвща към основното и допълнително възнаграждение и плащания по смисъла на чл. 227 от ЗОВСРБ(отм). През месеца , предхождащ освобождаването от кадрова военна служба , касаторът е получил възнаграждение , включващо основна заплата за звание и длъжност , допълнително възнаграждение за продължителна служба (клас), допълнително възнаграждение за изпълнявана летателна дейност и допълнително възнаграждение за „парашутен клас”, всички сборно формиращи базата за изчисляване на полагащите се обезщетения по закон . Наред с това , към полученото през месеца е бил начислен и годишния размер на еднократно изплатена парична награда за „стимулиране на летателната дейност”,индивидуално определена на основание Инструкция за допълнителните възнаграждения на летателния и авиационно- инженерния състав от БА ,която не е възнаграждение с постоянен характер и не се включва в базата за определяне на еднократните парични обезщетения по ЗОВСРБ(отм), както правилно и законосъобразно е приел въззивния съд . Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.       Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от №71 от 19.03.2009г по гр.дело № 90/2009г. на Пловдивски апелативен съд   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: