Р Е Ш Е Н И Е № 912/10 София, 18.01.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 1753 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. М. от[населено място] срещу решение от 22.06.09г. по гр.д.№1083/06г. на С. градски съд. Жалбоподателят счита за неправилен извода на въззивния съд, че решението на поземлената комисия, което го легитимира като собственик, е нищожно, тъй като е постановено в незаконен състав. Освен това – съдът допуснал съществено процесуално нарушение, повдигайки служебно въпроса за валидността на саморъчното завещание, от което жалбоподателят черпи права. Неправилен бил и изводът на съда, че след като ответниците не живеят постоянно в собствения си имот, към който е присъединена спорната реална част от имота на ищеца, не е налице една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Ответниците в производството В. В. Д. и К. В. Д. оспорват жалбата чрез особения си представител адвокат Ю. Д.. Подробни доводи за нейната неоснователност са развити в писмени бележки. Ответницата С. Т. Д. не взема становище по жалбата. С определение №330 от 20.04.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за валидността на решението на поземлената комисия при редакцията на чл.60, ал.4 /отм./ от ППЗСПЗЗ. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на С. градски съд е оставил в сила решението от 08.03.06г. по гр.д.№3916/04г. на С. районен съд, 33 с-в, в обжалваната част, с която са били отхвърлени предявените от В. Н. М. срещу С. Т. Д., В. В. Д. и К. В. Д. искове по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на реална част с площ от 140кв.м. от нива, цялата с площ 4398 кв.м., съставляваща имот пл.№2132 по кадастралния план на Г. Б. от 1958г., както и по чл.109 от ЗС - за премахване на изградената в спорната част ограда. Въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на процесния имот въз основа на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, тъй като то е постановено в състав, който не съответства на посочения в чл.60, ал.4 /отм./ от ППЗСПЗЗ и затова е нищожно. Освен това по делото не е представен оригиналът на нотариалното завещание, оставено от бившия собственик в полза на ищеца, поради което съдът не може да извърши преценка с оглед начина му на написване /чл.24, вр.чл.42, б.”б” от ЗН/. И на последно място – по делото не са събрани доказателства, че фактическата власт върху спорната реална част се упражнява от ответниците. Искът по чл.109 от ЗС е отхвърлен по съображение, че не е установена собствеността на ищеца върху спорния имот. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: В съдебната практика съществуваха колебания какви са последиците на решение на поземлената комисия, ако е подписано от състав, различен от посочения в чл.60, ал.4 /отм./ от ППЗСПЗЗ. В обжалваното въззивно решение, а също и в други съдебни решения се застъпва становището, че когато решението е подписано от председател, секретар и четен брой членове, то е нищожно и не поражда правни последици. Същевременно в други решения съдът разграничава състава на поземлената комисия като цяло, регламентиран в чл.60, ал.4 /отм./ от ЗСПЗЗ, от състава, който е взел конкретното решение за възстановяване на собствеността. Приема се, че няма законово изискване за съответствие на двата състава, няма законово изискване всички членове на поземлената комисия да подписват взетите решения, а и отпадането на ал.4 на чл.60 от ППЗСПЗЗ също сочи, че на състава на поземлената комисия не се придава значението на условие за валидност на постановеното решение. Прави се извод, че решение на поземлена комисия, подписано от председател, секретар и четен брой членове е валидно и поражда своето конститутивно действие – в този смисъл решение №3 от 21.04.2005г. по гр.д.№1477/04г. на ВКС, ІV ГО, решение №311 от 31.03.09г. по гр.д.№6477/07г. на ВКС, І ГО и др., постановени при действието на отменения ГПК, а също и решения №820 от 27.05.2010г. по гр.д.№768/09г. на І ГО и решение №750 от 04.11.2010г. по гр.д.№1794/09г. на І ГО, постановени в производство по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Тази практика на ВКС, станала и задължителна, следва да бъде приложена и по настоящото дело. Изискването съставът на поземлената комисия да се състои от председател, секретар и нечетен брой членове е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията. Когато такова мнозинство е формирано, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участие на четен или нечетен брой членове. В настоящия случай на наследниците на В. М. П. е възстановена с решение на ПК “О. купел” от 03.07.1996г. собствеността върху нива с площ от 4398 кв.м., част от която е спорна по настоящото дело. Решението на поземлената комисия е подписано от председател, секретар и четен брой членове и е валидно, според приетото в настоящото решение. Ищецът В. Н. М. е наследник по завещание на бившия собственик и съответно е придобил собствеността въз основа на влязлото в сила решение на поземлената комисия. Нотариалното завещание, представено по делото в заверен препис, не е оспорено от другата страна и съдът няма основание да се съмнява в неговата валидност. И на последно място – след като спорната реална част е присъединена към имота на ответниците посредством телена ограда, следва да се приеме, че тя е в тяхно владение, независимо от това дали живеят в България или в чужбина. Налице са всички предпоставки за уважаване на предявения иск за собственост, а също и на иска по чл.109 от ЗС, тъй като въпросната ограда пречи на ищеца пълноценно да упражнява правото си на собственост. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за всички инстанции в размер на 393лв., а на особения представител на ответниците – възнаграждение за трите инстанции в размер на 300 лв. от бюджета на съда, тъй като делото е започнало при действието на ГПК /отм./. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 22.06.09г. по гр.д.№1083/06г. на С. градски съд и вместо него постановява: ОСЪЖДА С. Т. Д., В. В. Д. и К. В. Д., тримата от[населено място], бул.”В.” №13 да предадат на основание чл.108 от ЗС на В. Н. М. от[населено място], бул.”К. Д.” №53 владението на следния недвижим имот: реална част от нива, цялата с площ от 4398 кв.м., находяща се в землището на Г. Б.”, местността “П. страна”, имот пл.№2132 по кадастралния план от 1958г., кад.лист №489, а по сегашния план имот 2132а кв.66, местност в.з.”Г. Б.”; а само реалната част с площ от 85 кв.м., означена с червен цвят и защрихована между точките 2, 3, 7 и 8 по скицата на вещото лице инж.Е. Ц., приложена към експертизата от 25.11.2005г. по гр.д.№3916/04г. на С. районен съд, 33 с-в, която е неразделна част от настоящото решение. ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС С. Т. Д., В. В. Д. и К. В. Д., тримата от[населено място], бул.”В.” №13, да преустановят действията, с които пречат на В. Н. М. от[населено място], бул.”К. Д.” №53, да използва собствения си имот – реална част с площ от 85 кв.м. от имот 2132а кв.66, по плана на в.з.”Г. Б.”, като премахнат частта от оградата, попадаща в имот 2132а, кв.66 - по т.1, 9, 8, 7 на скицата на вещото лице инж.Е. Ц., приложена към експертизата от 25.11.2005г. по гр.д.№3916/04г. на С. районен съд, 33 с-в, която е неразделна част от настоящото решение. ОСЪЖДА С. Т. Д., В. В. Д. и К. В. Д., тримата от[населено място], бул.”В.” №13 да заплатят на В. Н. М. от[населено място], бул.”К. Д.” №53, разноските за трите инстанции в размер общо на 393лв. ПРИСЪЖДА на особения представител на ответниците адвокат Ю. Д. от САК възнаграждение по чл.50, ал.2 от ГПК /отм./ за всички инстанции в размер на 300лв. от бюджета на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: