Решение по т.д.№ 727/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. 6 Р Е Ш Е Н И Е № 226 С., 19,02, 2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 727 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 143/21.05.2012 год. по т.д.№ 57/2011 год. на Варненския апелативен съд. С него въззивният съд е потвърдил в обжалваната му част Решение № 226 от 06.12.2011 год. по т.д.№ 105/2011 год. на Добричкия окръжен съд с която първоинстанционният съд е осъдил [фирма] да заплати на И. К. Ш. сумата 32144.56 лв., представляваща остатък от полагащ му се дивидент за 2008 год., ведно с лихви и разноски. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл.137 ал.1 т.3 ТЗ и чл.143 ал.1 ТЗ. Съдържа се твърдение за нарушение на процесуалния закон, но конкретни доводи не са изложение. Счита, че неправилно въззивният съд е приел за неоснователно възражението за прихващане. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде отхвърлен иска на И. Ш.. Ответникът по касация И. Ш. не е изразил становище по жалбата. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпросите: 1./ Ако в договора за прехвърляне на дружествени дялове липсва изрично постигнато съгласие по отношение на неразпределената печалба за предходен период, кому принадлежат правата върху нея – на прехвърлителя или на приобретателя?; 2./ Наличието на решение по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ на дружеството с ограничена отговорност, съставлява ли процесуална предпоставка за предявяването на осъдителен иск за изплащането на част от печалбата. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши на основание чл.290 ал.2 ГПК проверка за тяхната основателност, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск за сумата 34973 лв. Към 15.06.2010 год. съдружници в [фирма] са били Д. и И. Ш.. След 15.06.2010 год. И. Ш. е прекратил участието си в дружеството, като е прехвърлил притежаваните от него дялове на Д. Ш. и дружеството е преобразувано в Е.. Твърдението по исковата молба, депозирана на 21.04.2011 год. на напусналия съдружник е, че при уреждането на имуществените последици при напускането му, не е бил изплатен пълният размер на полагащият се за 2008 год. дивидент, като дружеството е останало задължено към него с исковата сума. Последователно подържаната теза на [фирма] е за неоснователност на иска поради това, че с договора за прехвърляне на дружествени дялове са уредени всички последици от прекратяването на членството и дивидент за предходен период не се дължи; основание за плащане на дивидент е решение на общото събрание, - чл.137 ал.1 т.3 ТЗ, а такова решение не е вземано. Предявил е възражение за прихващане със суми, дължими от ищеца по договор за кредит и платени вместо него от трети лица, които са цедирали вземанията си на [фирма]; евентуално по отношение на първото, прихващане със сумата 15000 лв., произтичаща от договор за лизинг. Първоинстанционният съд е уважил иска до посочения по-горе размер. Счел е възраженията за прихващане за неоснователни. Сезиран с въззивната жалба на дружеството, състав на ВнАС е потвърдил първоинстанционният акт. Счел е фактът на провеждане на ОС и приемане на решение по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ за доказан с оглед представен протокол от 25.04.2009 год., приемайки оспорването му за недоказано. Тълкувайки съдържанието на договора по чл.129 ал.2 ТЗ е стигнал до извода, че правото на получаване на дивидент не е било прехвърлено. Становището на настоящата съдебна инстанция по поставените правни въпроси е следното: С договора по чл.129 ал.2 ТЗ се прехвърлят права върху имуществени и членствени права в търговското дружество, като действието му, както по отношение на търговското дружество, така и по отношение на съдружниците и третите лица е занапред. Спорният въпрос е дали на съдружника се дължи дял от подлежащата на разпределение печалба (дивидент), формирана в периода преди прехвърлянето на правата му, ако това му право не е изрично включено в договора по чл.129 ал.2 ТЗ. Преди всичко, следва да се отбележи, че облигационното право съдружника да получи дял от печалбата не произтича пряко от закона. С дружествения договор може да бъде предвидено друго, а от обективна страна, тази възможност се реализира само ако след изтичането на финансовата година и приемането на годишния отчет и баланс се установи, че дружеството е формирало печалба от дейността си и част от нея подлежи на разпределяне (т.нар. „чиста печалба”). В този случай, органът, който е оправомощен да вземе решение за разпределянето и между съдружниците и способа по който да стане това е общото събрание – чл.137 ал.1 т.3 ТЗ. От това следва общият принцип, че право да получат част от печалбата са тези съдружници, които са имали качеството на такива към периода на формиране на печалбата и момента на решението по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ. По волята на съдружниците, от този принцип е възможно да бъдат предвидени изключения - получаване на дивидент от съдружник, който не е бил такъв през предходен период или бивш съдружник, който макар и прекратил участието си е спомогнал за формиране на печалбата през периода на членството си и пр. От тук следва и отговора на втория от поставените въпроси. Наличието на решение по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ на дружеството с ограничена отговорност, не съставлява процесуална предпоставка за предявяването на осъдителен иск за изплащането на част от печалбата, но наличието му е елемент от правопораждащия състав за получаването на дивидент, освен ако в дружествения договор не е предвидено друго. Съгласието на дружеството за разпределяне на чистата печалба е от значение не за допустимостта, а за основателността на иска. Правата и задълженията на съдружниците в О. са предмет на уреждане не само от закона, а и от дружествения договор. Отговорът на поставения правен въпрос касае само разглежданата хипотеза, а именно – имуществените права на напускащия по реда на чл.129 ТЗ съдружник да не са регламентирани с дружествения договор. Дори и в този случай, отговорът не би могъл да бъде еднозначен в зависимост от това дали към момента на прекратяването на членството е завършен посочения по-горе правопораждащ състав. В случай, че някой от елементите (приключила финансовата година, приет годишен отчет и баланс, формирана печалба, решение за разпределянето и) не е налице, то отговорът на поставения въпрос е в полза на приобретателя, а именно: Ако в договора за прехвърляне на дружествени дялове липсва изрично постигнато съгласие по отношение на неразпределената печалба за предходен период, правата върху нея принадлежат на приобретателя. Различен е отговорът, ако правото на получаване на част от печалбата вече е възникнало за съдружника, преди прекратяването на членството му. Както бе посочено по-горе, това прекратяване действа занапред и е синхронизирано с възникване на членствени права за приобретателя, ако е трето лице, респ. с изменение обема на членствените му права, ако е съдружник. За разлика от неимуществените права (право на участие в ОС, право на глас и правото да избира и бъде избиран в органи на дружеството), за които обратното действие е изключено, за имуществените права на прехвърлителя/приобретателя би могло да бъде предвидено обратно действие с договора по чл.129 ал.2 ТЗ. Т.е. отпадане на правото за прехвърлителя да получи част от печалбата и възникване правото на приобретателя да получи тази част за период, предхождащ качеството му на съдружник (ако е трето лице) или изменението на квотата му (ако вече е имал това качество). В случай, че прехвърлителят не е реализирал възникналото си вземането към дружеството и не го е отстъпил с договора по чл.129 ал.2 ТЗ на приобретателя, то принадлежи нему. Това е и вторият възможен отговор на поставения правен въпрос и той е в полза на прехвърлителя. По същество. Както вече бе посочено, членството на И. Ш. е било прекратено, считано от 15.06.2010 год. Наличието на подлежаща на разпределение печалба (дивидент) за предходен период е безспорно. Спорно е било наличието на решение по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ, предхождащо прехвърлянето на дружествените дялове, както и кому принадлежи облигационното вземане към дружеството – на прехвърлителя или на приобретател. Обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че фактът на провеждане на ОС и приемане на решение по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ е доказан, тъй като оспорването на съществуването на това обстоятелство, материализирано, чрез протокола от 25.04.2009 год. не е проведено успешно. Изводът му, че правото на получаване на дивидент не е било прехвърлено съответства на отговора на правния въпрос по който е допуснато касационно обжалване. Неоснователен е доводът за нарушение на чл.143 ал.1 ТЗ от страна на въззивния съд. Въпросът за редовното водене на дружествените книги не е бил повдиган нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, поради което и релевирането на такова нарушение за пръв пот пред касационната инстанция е недопустимо. Нещо повече, при представянето в първоинстанционното производство на протокола на ОС от 25.04.2009 год., носещ подписите и на двамата съдружници и оспорването му от ответника-касатор, съдът изрично е указал на [фирма], че доказателствената тежест на оспорването му е на дружеството. В случай, че протоколната книга за решенията на ОС не е била редовно водена, бидейки в държане на дружеството, то е могло да докаже основателността на такъв довод, което не е сторило. Неоснователни са и доводите, свързани с възражението за прихващане. Както първоинстанционния, така и въззивния съд подробно са мотивирали становището си за неговата неоснователност и изводите им се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Разноски за настоящето производство не са претендирани от И. Ш. и доказателства за сторени такива не са представени, поради което не се присъждат. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение № 143 от 21.05.2012 год. по т.д.№ 57/2011 год. на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.