Ключови фрази
Частна касационна жалба * отказ на съдия по вписванията * заличаване на възбрана * публична продан * възобновяване на производството по делото

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 177

гр. София, 12.10.2018 г.


Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 1418 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 7394 от 09.03.2018 г. /п.кл. от 08.03.2018 г./ на И. Т. Д. чрез адвокат С. Г. от АК-П. срещу Определение № 460 от 27.02.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 216/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, Х гр.състав. Иска се отмяна на определението като неправилно.
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:

С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 577 ГПК във връзка с чл. 274 и сл. ГПК, е потвърдено Определение № 1 от 12.01.2018 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Карлово за отказ да разпореди заличаване на вписването на възбрана, поискано със заявление вх.№ 98 от 12.01.2018 г. Окръжният съд е приел, че след приключване на публичната продан с влязло в сила постановление за възлагане възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан, не подлежат на заличаване, защото действието на възбраната е по-широко от това на ипотеката и нормата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима.
С оглед противоречията в съдебната практика в тази връзка е било образувано тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК, а произнасянето по селектирането на касационната частна жалба е спряно на основание чл. 292 ГПК с Определение № 72 от 23.04.2018 г. до постановяването на тълкувателно решение. То е обявено на 10.07.2018 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено поради отпадане на пречките за движението му.
В представеното изложение на касационните основания е поставен въпросът „След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“ с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
С оглед обективираната от въззивния съд правораздавателна воля поставеният въпрос има обуславящо значение за изхода на спора. Отговор на въпроса е даден в т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, чието постановяване изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради наличието на задължителна съдебна практика. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също е изключено, тъй като обжалваното определение е постановено в съответствие с тълкувателното решение, съгласно което вписана възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в изпълнително производство по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличава след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Като примери за такива са посочени разпоредбата на чл. 31 ПВп (с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението” или „по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи”); освобождаването на недвижимия имот от изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебният изпълнител, който е поискал налагането й (чл. 494, ал. 2 in fine ГПК); влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане (чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК); отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна (чл. 402 ГПК). Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан – осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана - обезпечават удовлетворяването на имущественото субективно материално право, установено със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие.
В случая е установено, че е съществува лице, чиито права се бранят от възбраната, чието заличаване е поискано от касатора. Това е К. В. К. – взискател по изп.д.№ 216/2013 г. на ЧСИ Л. М.. Същият не е участвал в разпределението, извършено при публичната продан по изп.д.№ 137/2011 г. на ЧСИ С. Г., и е останал с неудовлетворено вземане. В. по изп.д.№ 216/2013 г. на ЧСИ М. възбрана предхожда публичната продан и следва да бъде запазена, тъй като не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на същия да се проведе нова публична продан. Изложеното мотивира извод, че в настоящия случай не е налице изрично предвидена от закона хипотеза на погасяване по право на вписаната възбрана. Същата брани правата на взискателя, по чието искане е наложена в другото изпълнително производство и за чиито права няма данни по делото да са удовлетворени, поради което и с оглед неприложимостта на чл. 175, ал. 1 ЗЗД не подлежи на заличаване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 1418/2018 г. на ВКС, II г.о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 460 от 27.02.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 216/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, Х гр. състав.

Определението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: