Р Е Ш Е Н И Е                                            № 1033/2009                                София, 06.04.2010 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Емилия Петрова                                                              изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело №11/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 3861/18.04.2007 г. по гр.д. № 1289/ 2006 г. на Б. районен съд, оставено в сила с решение № 511 от 2.07.2008 г. по гр.д. № 1221/2007г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен срещу Г. А. К. и М. Н. К. за признаване на ищеца в лицето на Д. за собственик и предаване владението на недвижим имот, представляващ втори / жилищен/ етаж, находящ се над дюкяните на двуетажна жилищна сграда, построена в парцел **** 5414 в кв.64 по плана на Б. , както и за отмяна на нотариален акт №120/ 1997 г. за придобиване на същия имот по завещание. Ищецът- Д. , представлявана от О. управител на област Б. е подала касационна жалба срещу решението, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на исковете. С определение № 743/ 21.07.2009 г. е допуснато разглеждане на жалбата на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Делото има за предмет втория етаж от сграда, състояща се от партерен етаж с дюкянски помещения, и жилищен етаж над дюкянските помещения, за който държавата- ищец поддържа, че е придобит от нея по реда на чл.26 ЗСГ / отм./. Ответникът е получил същия етаж по договор за доброволна дела и го владее. Оспорва правата на държавата, като поддържа, че продажбата по чл.26 ЗСГ не е била осъществена, а сочи и основания за нейната нищожност. Позовава се и на придобиване по давност като добросъвестен владелец. От данните по делото е установено, че бивши собственици на имота са били сестрите Ф. Д. Д. –Коку за 7/8 ид. ч. и Ф. Д. Д. Й. за 1/8 ид. ч., съгласно нотариален акт № 80/ 75 г. През 1978 г. те продали жилищния етаж на държавата по реда на чл.26 ЗСГ. Независимо от това, през 1996 г. и 1997 г. се разпоредили повторно с имота, като Ф. Й. продала своята част на Г. К. , а Ф. К. завещала своите 7/8 ид. ч. на Д. К. Ф. През 1997 г. между двамата правоприемници е извършена доброволна делба, по силата на която Г. К. получил в дял целия жилищен етаж, предмет на спора по настоящото дело, а другият съсобственик- дюкянския етаж. Както при продажбата и завещанието, така и при делбата в техния предмет е бил включен и апартаментът, продаден на държавата по реда на чл.26 ЗСГ. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че държавата не е станала собственик на поддържаното придобивно основание- изкупуване по чл.26 ЗСГ, тъй като поради липса на съгласие от м. на финансите и вписан писмен договор съгласно изискването на чл.75 от Наредбата за държавните имоти, такава продажба въобще не трябва да се счита за осъществена. На второ място е посочил, че поради несвоевременно заявяване не следва да се обсъжда дали ищецът не е станал собственик на друго основание, а именно придобивна давност. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че в частта, с която е прието, че държавата не е закупила имота по реда на чл.26 ЗСГ, решението на въззивния съд е неправилно и противоречи на данните по делото, тъй като всички представени доказателства установяват, че такава продажба действително е била извършена. Налице е молба от бившите собственици- вх. № 3621/25.08.1977 г., с която са поискали от Г. народен съвет Б. да бъде изкупен имота им. С писмо от 22.12.1977 г. председателят на ГНС- Б. е поискал разрешение от Окръжен народен съвет за изкупуването на имота. Издадена е заповед № 786 от 7.09. 1978г. на зам. председателя на ОНС- Б. , в която се посочва, че на основание чл.26 ЗСГ и писмо от 4.09.1978. г. на министерство на финансите се разрешава изкупуване на имота за сумата 7679 лв. С писмо от 16.12.1978 г. продавачките са уведомени, че сумите са им преведени с платежно нареждане от 15.12.1978 г. Превеждането и получаването на сумите от собствениците е видно и от картона им в ДСК- л.49 от гр.д. № 1289/2006 г. Не е спорно по делото и обстоятелството, че от този момент етажът се е ползвал за административни нужди, като там са настанявани различни служби и организации- Д. финансов контрол, П. съюз, архив на ДСК. Представените разписки за плащане на наем от страна на тези служби не опровергават извода за държавния характер на собствеността, тъй като се отнасят за периода до м.декември 1978 г.- т.е. преди имотът да е изкупен от държавата. С оглед на горните данни следва да се приеме, че след 1978 г. собственик на имота е била държавата, като го е придобила от бившите собственици по реда на чл.26 ЗСГ. Доказателствата по делото сочат, че страните са уредили окончателно отношенията си и към този момент са съобразили поведението си с така изразената воля. Неоснователно е становището, че липсва съгласие за продажбата от страна на министерство на финансите, както е изисквала разпоредбата на чл.26 ЗСГ. Въпреки че не е представено като отделен документ, от цитирането му в кореспонденцията по преписката е видно, че такова съгласие е дадено с писмо № Х* от 4.09. 1978 г. от министерството на финансите, поради което следва да се приеме, че изискването на закона е спазено. Неоснователни са и доводите, които се правят във връзка с липсата на договор, който да е вписан. Видно е, че макар и да не са материализирани в един, а в няколко документа, са налице две насрещни волеизявления за продажбата на имота, съвпадащи по съществените условия на сделката- страни, предмет и цена, поради което следва да се приеме, че е спазено и изискването за писмена форма на договора. Изискването за вписване не е условие за валидност на продажбата, а се прави за нейното оповестяване, поради което също не е порок, водещ до нищожност на договора. Неоснователни са и възраженията за нищожност на продажбата поради подписване на заповед № 786/ 7.09.1997 г. от зам. председателя на ОНС- Б. , тъй като правата на ищеца не произтичат от този административен акт, за да се изследва дали е издаден от компетентния орган, а заповедта има значение само на едно от доказателствата, въз основа на които се прави извод за осъществяване на продажбата. Настоящият състав намира за неоснователно и позоваването на § 19 от ПЗР към ЗИД ЗСГ- Д.в.бр. 21/90 г., тъй като разпоредбата се отнася за висящите към датата на влизане в сила на това изменение на закона преписки и дела по Г. втора, докато в настоящия случай към този момент продажбата е била вече реализирана. Независимо от изложеното обаче ВКС намира, че искът на държавата правилно е отхвърлен, тъй като ответникът е противопоставил възражение за придобиване на имота по давност и то е основателно. За периода от продажбата до приемането на Закона за държавната собственост през 1996 г. имотът не е могъл да се придобива по давност предвид забраната на чл.86 ЗС. С чл.7 от Закона за държавната собственост- Д.в. бр.44/ 1996 г., в сила от 1.06.1996 г., се прие, че имотите- частна държавна собственост, какъвто е и настоящият, могат да се придобиват по давност. Ответникът е установил владение върху имота от датата на договора за доброволна делба- 2.06.1997 г. и считано от този момент, е могъл да го придобие по давност. За основателно следва да се приеме и възражението му, че е имал качеството на добросъвестен владелец, който може да придобие имота след изтичане на кратката петгодишна давност. Това е така, защото е придобил имота въз основа на договора за доброволна делба, който поради транслативното си действие е годно правно основание за придобиване на правото на собственост, но без да знае, че праводателите му- Ф. Й. за 1/8 ид.ч. и съделителката Д/8 ид.ч., не са били собственици поради предходната продажба по чл.26 ЗСГ. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а друго по делото не е установено, като оборването на презумпцията по чл.70, ал.2 ЗС е било в тежест на ищеца. По изложените съображения следва да се приеме, че към 2.06.2002 г. /преди за първи път да бъде постановено със закон, че давността за придобиване на държавни имоти спира да тече, което е станало с §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността- ДВ бр.46/ 2006 г.- в сила от 1.06.2006 г./ държавата е изгубила правото на собственост, получено ч. продажбата по чл.26 ЗСГ, тъй като то е било придобито от ответника след изтичане на кратката придобивна давност като добросъвестен владелец. Давността е изтекла преди налагане на мораториума, поради което той не засяга вече придобитите права от владелеца, и затова следва да се приеме, че като краен резултат отхвърлянето на иска е правилно и решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 511 от 2.07.2008 г. по гр.д. № 1221/2007г. на Б. окръжен съд. ОСЪЖДА Д. , ч. Министерство на финансите да заплати на Г. А. К. от гр. Б., ул.”К”, № 19 разноски по делото за касационната инстанция в размер на 3000 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: