Р Е Ш Е Н И Е № 50126 Гр. София, 05 октомври 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 505/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Д. П. К. против решение № 128/05. 05. 2022 год., постановено от Софийски апелативен съд (САС) по в. н. о. х. д. № 235/2022 год. С жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че съдът неоснователно е оставил без уважение доказателствените искания на подсъдимия и по този начин е нарушил правото му на защита. Твърди се, че са незаконосъобразни изводите за съставомерност на деянията. Сочи се, че са игнорирани пълните самопризнания на подсъдимия и тежкото му семейно положение, поради което наказанието му се явява явно несправедливо. Направено е искане за изменение на въззивния съдебен акт в санкционната му част като бъдат намалени наложените наказания за всяко от инкриминираните деяния. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира да бъде уважена. Настоява за оправдаване на подзащитния му или като алтернатива – за намаляване на наложените му наказания. Подс. Д. К. не изразява лично становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 2/08. 02. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 638/2021 год., Окръжен съд – Враца, е признал подс. Д. П. К. за виновен в това, че на 11. 07. 2020 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление използвал чужд платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК – дебитна карта „модел“, с № /номер/, издадена от „банка“, без съгласието на титуляря Н. Д. В. чрез извършването на 14 успешни и 3 неуспешни плащания на парични суми на различни ПОС терминални устройства при безконтактно плащане, в общ размер на 289,50лв. като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58а, ал.1 от НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода, както и на глоба в полза на държавата в размер на 759,00 лева. Подсъдимият е бил признат за виновен и за това, че на 11. 07. 2020 год. в [населено място] отнел чужди движими вещи – 1 броя мъжка чанта и 1 бр. мобилен телефон марка „марка“, модел „модел“, на обща стойност 44,00лв. от владението Н. Д. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 194, ал.1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. К. е наложено най-тежкото измежду така определените наказания – една година и четири месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим, като към него е присъединено и наказанието глоба в полза на държавата в размер на 759,00 лева. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 128/05. 05. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 235/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, е потвърден. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Незаслужен е упрекът към апелативния съд, че неправилно е отказал да удовлетвори искането за непосредствен разпит на пострадалия Н. В.. Както доказателствената претенция, така и релевираният в тази връзка касационен довод не държат сметка за спецификите на диференцираната процедура, по която е протекло първоинстанционното производство. Д. К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като наказанието за всяко от инкриминираните деяния е било индивидуализирано по реда на чл. 58а от НК в замяна на отказа му да се разпитват свидетели за тези факти, в това число и пострадалият за обстоятелството дали по своя воля е предоставил дебитната си карта. След като е дал съгласие за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и съдът е постановил определението си по чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК подсъдимият не може да оттегли изявлението си и да оспорва признатата от него фактология. Тази особеност на съкратеното съдебно следствие рефлектира и върху правомощията на първата и въззивната инстанция да попълват делото с доказателства – те не могат да допускат и събират такива, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт. Тези принципни положения са били съобразени от САС, който е отказал да проведе въззивно съдебно следствие след като подс. К. изрично е заявил, че настоява за разпита на свид. Н. В. именно за обстоятелството дали същият сам му е предоставил дебитната си карта. В същото време контролираната инстанция е изпълнила стриктно друго свое процесуално задължение – да провери правилността на извода на окръжния съд за подкрепеност на признанието от доказателствата, събрани на досъдебното производство, като след анализ на доказателствената съвкупност се е солидаризирала с тази констатация. Отсъствието на твърдените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила има за последица неоснователност на претенцията на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон. Настоятелното искане на защитата за оправдаване на К. не може да бъде удовлетворено, защото касационната инстанция може да упражни това правомощие само в хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, в която настоящият казус безспорно не попада предвид очертаното по-горе процесуално развитие на делото. Извън тези случаи касационният съд може да отмени присъдата или решението и да прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, но само ако възприетата от въззивната инстанция фактология не очертава състав на престъпление. Настоящият случай не е такъв. Фактите, описани в проверяваното решение, законосъобразно са квалифицирани като престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26 от НК. След като е проникнал в дома на пострадалия подс. К. е взел чантичката му заедно с намиращите се в нея мобилен телефон и дебитна карта след което е напуснал жилището. По този начин той е преустановил фактическата власт на свид. В. върху предмета на престъплението – чантичка и мобилен телефон, установявайки свое владение върху тях. Това е сторено без съгласието на пострадалия. Предвид обстоятелството, че дебитната карта на свид. В. се е намирала в противозаконно отнетата мъжка чантичка, въззивният съд е направил законосъобразен извод, че платежният инструмент е бил ползван от подсъдимия за извършване на седемнадесет операции за заплащане на закупените от него стоки без съгласието на титуляря на сметката. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да беше установено, че пострадалият е дал дебитната си карта на К., деянието на последния пак би било съставомерно по чл. 249, ал. 1 от НК в случай, че съгласието за ползване на платежния инструмент не е било принципно и за неограничени като брой и време на осъществяването им разплащания, а е обхващало извършването на една единствена транзакция, от която касаторът съществено се е отклонил. Законосъобразни са и констатациите досежно субективната страна на деянията. Тези изводи са направени при съобразяване на безспорно приетото в правната доктрина и съдебната практика принципно положение, че за наличието или липсата на умисъл се съди по доказаните действия на подсъдимия, а не по обясненията му. Признатите от касатора факти, приети за безспорно установени от долу стоящите инстанции, убеждават, че в съзнанието на Д. К. са били формирани ясни представи, че отнема от владението и без негово съгласие мобилния телефон и чантичката на пострадалия, както и че без знанието му ползва дебитната му карта за безконтактно плащане на множество покупки за домакинството на своята приятелка. Несподеляеми са и възраженията, отнасящи се до вида и размера на наложените наказания. При тяхната индивидуализация съдилищата по фактите са съобразили всички правно значими обстоятелства без да надценят тежестта и значението на едни от тях за сметка на останалите. Вярно е, че стойността на предмета на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК е незначителна, така както не е прекомерно голям и размерът на заплатените суми при осъществяване на посегателството по чл. 249, ал. 1 от НК. Няма спор също така, че още на досъдебното производство подсъдимият е депозирал обяснения, с които съществено е подпомогнал разкриването на обективната истина относно авторството на деянието. Нито едно от тези обстоятелства обаче не се отличава с изискуемата от закона изключителност и необичайност, за да обоснове приложението на чл. 55 от НК, за което настоява защитата. Нещо повече, тези обстоятелства не могат да бъдат преценени и като многобройни на фона на отегчаващите такива. Подсъдимият е осъждан и за последното му осъждане, което също е за престъпление против собствеността, не е настъпила реабилитация, защото не са изтекли сроковете по чл. 88а от НК. Обстоятелството, че К. не е преустановил престъпната си деятелност, когато пострадалият се е събудил и го попитал какво прави в дома му, а напротив – опитал се е да го заблуди относно целта на пребиваването му там, индицира на дързост и престъпна упоритост. Последното се отнася не само за кражбата, но и за престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК, като в тази насока от съществено значение е и броят на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност – общо седемнадесет, от които четиринадесет са свързани с успешни транзакции. Именно с оглед така обсъдените отегчаващи отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че намаляването на наказанието под пределите, определени от долустоящите инстанции би било несъответно на личната обществена опасност на подсъдимия и на тази на извършените от него престъпни посегателства и не би гарантирало постижимостта на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложеното и след като не установи наличието на визираните в касационната жалба основания за отмяна или изменение на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав намери, че същият следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128/05. 05. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 235/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.