О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 82 София, 21.02.2020 година Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия Любка Андонова частно гражданско дело № 4549 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „2Б Транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя С. Р., подадена чрез процесуалния представител адв.Д. З. от САК срещу определение № 3574/7.8.2019 г, постановено по гр.дело № 477/2019 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено определение № 615 от 27.3.2019 г, по гр.дело № 35/19 на РС Петрич като производството по обратния иск на сума 42 840 лв е прекратено и изпратено за разглеждане на компетентния съд-Окръжен съд-Благоевград. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му и изпращане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по частната жалба Г. Н. С. от [населено място] и Г. С. С. от [населено място], [община] оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния им представители адв.М. Я. и адв.В. З..Считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а в случай, че бъде допуснато такова, при произнасяне на ВКС по основателността на жалбата, въззивното определение да бъде потвърдено. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, доколкото съгласно т.9 б.“в“ от ТР № 1/2013 г от 9.12.2013 г по т.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 ГПК определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора по чл.121 ГПК, съгласно която норма заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.Това е така поради обстоятелството, че първоинстанционният акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитие на делото пред сезирания съд, поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство.Обстоятелството, че са налице изрични норми за обжалваемост на определенията във връзка с подсъдността, не променя преграждащия характер на определенията, с които делото се прекратява пред сезирания съд. От данните по делото се установява следното : Г. и Г. С.-родители на починалия на 14.5.2018 г при трудова злополука М. Г. С. са предявили срещу работодателя „2Б Транс“ ООД със седалище в [населено място] обективно и субективно съединени искове по чл.200 ал.1 КТ, с които претендират присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-14.5.2018 г до окончателното плащане.Исковете са предявени пред РС Петрич. С отговора на исковата молба ответникът е поискал да бъде привлечено трето лице-помагач „Дженерали Застраховане“АД , което по силата на групова застраховка „трудова злополука“ на служителите в ответното дружество е поело задължение да отговаря за причинените вреди при настъпване на застрахователното събитие-смърт при злополука на застрахованото лице.С отговора ответника е поискал на основание чл.219 ал.3 ГПК в условията на евентуалност, в случай, че бъдат уважени исковете по чл.200 ал.1 ЗЗД застрахователят да бъде осъден да заплати на работодателя-ищец по обратния иск същите суми. С разпореждане от 26.2.2019 г по образуваното гр.дело № 35/129 по описа на РС-Петрич е указано на ответника да отстрани констатирани нередовности като в едноседмичен срок депозира искова молба срещу третото лице-помагач, която да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК.Предупреден е, че при неотстраняване в срок на тези нередовности обратния иск няма да бъде допуснат за съвместно разглеждане на основание чл.219 ал.3 ГПК. В изпълнение на горните указания на 22.3.2019 г ответникът е депозирал пред РС-Петрич искова молба, с която предявява на основание чл.219 ал.3 ГПК обратен иск срещу „Дженерали Застраховане“ АД за сумата 42 840 лв, съставляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица, в случай на настъпване на трудова злополука на застрахованото лице в рамките на Европейския съюз. С определение от 27.3.2019 г, постановено по делото РС-Петрич е приел, че с оглед цената на предявения обратен иск е изправен пред хипотеза на чл.104 т.4 ГПК и доколкото се касае за цена на иска над 25 000 лв производството по обратния иск следва да се изпрати на родово компетентния съд-Окръжен съд-Благоевград.Прекратил е производството по предявения при условията на евентуалност обратен иск и го е изпратил по подсъдност.Това определение е обжалвано от работодателя, който подържа в частната жалба, че предявеният обратен иск следва да бъде разгледан от РС-Петрич, с оглед разпоредбите на чл.219 ал.3 ГПК.Приел е, че предявяването на обратен иск представлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаване на евентуалния, като специфичното при обратния иск е съставянето на условно изпълнително основание.Няма спор, че ако застрахователят вече е удовлетворил пострадалия, респ.наследниците му ще липсва процесуална предпоставка за разглеждане на обратния иск. С определение от 7.8.2019 г, постановено по въззивно частно гр.дело № 477/2019 г Окръжен съд-Благоевград е приел, че целта на съединяването на исковете по реда на чл.219 ал.3 ГПК е процесуална икономия.Същевременно, тъй като обратните искове са евентуални и решението по тях е в зависимост от уважаването на първоначалния иск, то няма пречка разглеждането им да стане в отделен процес.Предвид условния характер на обратните искове, дори при уважаването на първоначалните, изпълнението им се дължи едва след като ответникът удовлетвори ищеца.Отделният процес не би довел до дублиране на доказване на едни и същи факти, доколкото ответникът по обратния иск е привлечен като трето лице-помагач в процеса по главния иск и ще бъде обвързан със задължителната сила на мотивите на постановеното решение по смисъла на чл.233 ал.2 ГПК.Съобразно разпоредбата на чл.210 ал.1 ГПК допустимостта на обективното съединяване на исковете е предпоставена от изискването да са подсъдни на един и същи съд и да подлежат на разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред.Родовата подсъдност на предявените искове е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно.Те не може да се преодолее на основание чл.219 ал.3 ГПК, тъй като тази разпоредба не предвижда изключение от правилото.Делото или следва да се разгледа от ОС-Благоевград както по първоначалната искова молба, така и по обратния иск или производството да бъде разделено.И тъй като в случая обективното съединяване на исковете не е от такова естество, че разделянето им да е недопутимо, то не се налага делото да бъде разгледано в резултат на обективното съединяване от ОС-Благоевград.По тази причина определението, с което е определена родова подсъдност на предявените първоначални и обратни искове е потвърдено като правилно.Прието е освен това, че искът е предявен в съдебния район на ОС-Благоевград, поради което първоинстанционният съд правилно е изпратил делото на по-горния съд от същия съдебен район.За ответника със седалище в [населено място] не е късно да направил възражение за местна подсъдност. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е поставен следния въпрос, уточнен от настоящата инстанция съобразно правомощията, дадени с ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.д. № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС, а именно : кои условия трябва да съблюдава съдът когато преценява подсъдността на обратния иск.Посочено е касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Тъй като не бе констатирано наличието на практика по посочения въпрос, настоящият състав намира, че по него следва да бъде допуснато касационно обжалване. По отговора на поставения процесуалноправен въпрос. По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.Доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е именно създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към пострадалия. Регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск, затова петитумът винаги е формулиран условно-ответникът да бъде осъден да плати, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск. От тази специфика на обратния иск следва, че той е допустим за разглеждане едновременно само в едно общо производство с главния иск, което пък определя съда по главния иск като компетентен да разгледа и обратния иск. Същият съд преценява и дали са налице предпоставките за последващо обективно съединяване на искове, които са определени в чл. 210, ал. 1 ГПК, а именно: исковете да са подведомствени на съдилищата, да са подсъдни на един и същ съд и да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Родовата подсъдност на предявените искове е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно и която следва да съблюдава и по отношение на обратния иск. Ако той е родово неподсъден на съда по главния иск, налице е пречка за приемането му за съвместно разглеждане с него. Както стана ясно, самостоятелно съществуване на обратния иск, отделно от главния, е невъзможно, поради което в този случай, при родова неподсъдност на обратния иск, съдът не разделя производството по двата иска и не изпраща обратния иск на друг съд по компетентност, а отказва да го приеме за съвместно разглеждане. По основателността на касационната жалба. Предявеният иск с правно основание чл.200 от КТ независимо от цената на иска е родово подсъден на районния съд по арг. от чл.104, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като се касае за трудов спор.Предявеният при условията на евентуалност иск срещу застрахователя е с цена над 25 000 лв, поради което съгласно чл.104 ал.1 т.4 ГПК следва да се разгледа от окръжния съд. Съединяването на исковете по реда на чл.219 ал.3 ГПК цели процесуални икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред.Това е така поради обстоятелството, че се касае за регресно притезание.Обратния иск е евентуален и решението по него е в зависимост от уважаването на първоначалния иск.Дори обратния иск да бъде уважен, изпълнението по него се дължи едва след като ответникът удовлетвори ищцовото вземане.За работодателя съществува възможността да търси правата си срещу застрахователя в отделен процес, ако той доброволно не плати. С оглед дадения отговор на поставения от касатора въпрос се налага извода, че съдът, разглеждащ делото по главния иск е компетентният съд и по обратния иск. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоначално сезираният съд, който е единствено компетентният съд по обратния иск, да прецени дали са налице условията за приемане за разглеждането му, заедно с първоначалния, с оглед мотивите изложени по-горе. Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК касационно обжалване на определение № 3574/7.8.2019 г, постановено по гр.дело № 477/2019 г на Окръжен съд-Благоевград и ОТМЕНЯВА определение № 3574/7.8.2019 г, постановено по гр.дело № 477/2019 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено определение № 615 от 27.3.2019 г, по гр.дело № 35/19 на РС Петрич като производството по обратния иск на сума 42 840 лв е прекратено и изпратено за разглеждане на компетентния съд-Окръжен съд-Благоевград. ВРЪЩА делото на РС-Петрич за извършване на преценка дали са налице условията за приемане за разглеждане на обратния иск, заедно с първоначалния. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :