5 гр. д. № 1952/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 311/2013 София, 01.09.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 10 декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1952/2013 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от К. Х. Е. срещу въззивно решение № 276 от 13.07.2012 г. по г. д. № 959/2010 г. на Добрички окръжен. С определение 422 от 26.07.2013 г. по реда на чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 276 от 13.07.2012 г. по г. д. № 959/2010 г. на Добрички окръжен в частта, с която касаторката К. Е. е осъдена на основание чл. 36, ал.1 ЗН да заплати на Д. Е. сумата 3543.58 лв. Проверката е допусната по разрешения от съда въпрос ако само един от наследниците е поискал да се възстанови запазената му част, дали той следва да заплати цялата разполагаема част или само припадащата му се квота от нея на основание чл. 36, ал. 1 ЗН. Ответниците по касация не са взели становище по основателността й. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения правен въпрос настоящият състав приема следното: Когато един от наследниците е поискал да се възстанови запазената му част, той следва да заплати само припадащата му се квота от нея на основание чл. 36, ал. 1 ЗН. По същество на касационната жалба : Производството е образувано по предявен от С. Е. срещу К. Е., В. Е., М. Д., С. Н. и Д. К. П. иск за делба на съсобствени на основание наследяване от М. Д. А. и К. Е. А. недвижими имоти. След възобновяване на производството на основание постановено отменително решение по чл. 303, т. 5 ГПК, то има за предмет посочените в отменителното решение недвижими имоти: 1. недвижим имот № 031007 по плана за земеразделяне на [населено място], м. „Б. път”, [община], съставляващ нива с площ от 50 дка, ІІІ категория; 2. жилищна сграда със застроена площ от 48.26 кв. м., включваща помещения №№ 1, 2, 4 и 5, заедно с 44.0489% от общите части и от правото на ползване на УПИ ХІХ-1750 от кв. 45 по плана на [населено място]; 3. жилищна сграда със застроена площ от 61.30 кв. м., състояща се от помещения №№ 3, 6, 7, 8 и 9 ведно с изба под помещение № 3 с площ от 10 кв. м. и с 55.9511% от общите части на сградата и от правото на ползване върху дворното място и е продължило по реда на чл. 186 и сл. ГПК отм. В хода на въззивното производство К. Е. е направила при условие на евентуалност искане за намаляване на завещателното разпореждане, с което е накърнена запазената й част до размера, необходим за допълването й. От фактическа страна по делото е установено, че нива с площ от 50 дка, съставляваща имот № 031007 по плана за земеразделяне на [населено място], м. „Б. път”, [община], е била възстановена на наследодателката М. А. по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на недвижимият имот, съставляващ, ПИ № 1750, в кв. 45 по плана на [населено място] и построената в него жилищна сграда на площ от 109.56 кв. м. е установено, че имотът е държавна собственост и върху него през 1955 г. е било отстъпено право на строеж в полза на К. Е. А. по време на брака му с М. А.. Правото на строеж е реализирано с построяване на жилищна сграда първоначално с помещения с №№ от 1 до 5 по скицата към заключението на вещото лице, наричани източна част със застроена площ от 47.86 кв. м., а по-късно и с пристроени помещения №№ от 6 до 9, наричани западна част, на площ от 61.70 кв. м. Към момента на извършване на делбата съгласно приетата техническа експертиза източната част жилищна сграда със застроена площ от 48.26 кв. м., включващ помещения №№ 1, 2, 4 и 5, заедно с 44.0489% от общите части и от правото на ползване, не отговаря на изискванията за жилище, поради липса на кухня и санитарен възел. Западната част от имота, включваща помещения №№ 3, 6, 7, 8 и 9 ведно с изба под помещение № 3, с площ от 10 кв. м., и 55.9511% от общите части на сградата и от правото на ползване върху дворното място също не отговарят на изискванията за жилище. Наследодателят К. А. е починал през 1978 г. Наследството е открито при действието на СК от 68 г., поради което, след смъртта му съпругата му не е наследила част от придобитата от него в режим на СИО ½ ид. част от жилищната сграда. Този имот е наследен от наследниците му по низходяща линия син Ж. Е., син Х. Е. и дъщеря Д. Е.. Преживялата съпруга М. А. е направила завещание в полза на дъщеря си Д. и снаха си В. Е., съпруга на сина Ж. Е., като им е завещала при равни права възстановената й нива в [населено място] с площ от 50 дка и правата й върху жилищната сграда в [населено място]. Искането за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част на съделителката К. Е. е намерено за основателно, само по отношение завещанието, направено в полза на Д., която е и наследник по закон. По отношение на заветницата В., искането е намерено за неостнователно, тъй като тя не е от кръга на законните наследници, а касаторката не е приела наследството под опис – изискване установено с нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН. Съдът е определил наследствената маса останала след смъртта на М. А., починала през 2002 г. Посочил е, че в нея се включват: ½ ид. ч. от жилищната сграда и лятна кухня, построена в имот пл. № 1750, в кв. 45 по плана на [населено място], който имот има пазарна стойност 11886.50 лв.; нива с площ от 50 дка, с № 031007 по плана за земеразделяне на землището на [населено място] на стойност 7500 лв. и ¼ от нива с площ от 50 дка и с № 009007 по плана за земеразделяне на [населено място] на стойност 1875 лв. (придобита от наследодателката на основание наследяване след земеделска реституция от съпруга й К. А.). Общата стойност на наследствената маса възлиза на 21261.50 лв. Като е съобразил това, че завещателката след смъртта си е оставила за наследници внуци от починали двама сина Ж. и Х. и дъщеря Д. и на основание чл. 29, ал. 1 ЗН е определил запазената за наследниците част в размер на 2/3 ид. ч., а разполагаемата на 1/3. Стойностното изражение на запазената част е определил в размер на 14174.32, а на разполагаемата част в размер на 7087.17 лв. След съпоставяне на пазарната стойност на завещаните имоти (общо 19386.50 лв.) с паричната стойност на разполагаемата част (7087.17 лв.) е намерил, че първата надвишава разполагаемата стойност със сумата 12299.33 лв. Това надвишаване надхвърля ¼ от разполагаемата част. От този факт и поради това, че бенефициерите по завещанието не са избрали по реда на чл. 34 ЗН от кой от двата имота искат да се намали завещателното разпореждане, съдът е намерил, че намалението следва да се извърши съразмерно по реда на чл. 32 ЗН. На това основание е определил, че стойността на завета, направен в полза на Д. от жилищния имот в [населено място], следва да се намали със сумата 628.42 лв., а стойността на завета в полза на Д. от нивата от 50 дка в [населено място] следва да се намали със сумата 396.50 лв. или всяко от двете разпореждания следва да се намали с по 1/9.46 ид. ч., като с такава част следва да се възстанови запазената част от наследството за К. Е.. Прието е, че тъй като възстановяването не може да се извърши в натура, то следва да се направи по реда на чл. 36, ал. 1 ЗН като К. Е. бъде осъдена да заплати половината от разполагаемата част на завещателката. (борави се с половината, тъй като по отношение завета в полза на снахата В. искането по чл. 30 ЗН е намерено за неоснователно.). Въз основа на този извод е прието, че завещаните в полза на Д. имоти възлизат на стойност 9693.25 лв. Тя надвишава с повече от ¼ запазената част на К. Е., която възлиза на сумата 1024.94 лв. От това е определено, че заветницата Д. следва да получи от К. Е. половината от разполагаемата част на наследодателката М. А., която възлиза на (7087.17 лв. : 2 = 3543.58 лв.) Изводът е незаконосъобразен. Наред с К. Е. наследник със запазена част е и С. Е.. С извършеното от М. завещание в полза на дъщеря й Д. К. П. на ½ ид. ч. от притежаваното от нея имущество, тя е накърнила запазеното част на наследника си по закон, в чиито права встъпват внучките й, дъщери на починалия й син Х. Е.. Техните права върху запазената част за този наследник са по ½ от нея, поради което при уважено искане за намаляване на завещателното разпореждане само от К. Е., тя на основание чл. 31, ал. 1 ЗН следва да възстанови на ползващата се от завещанието Д. стойността на ½ от запазената част на наследника по закон, в чиито права встъпва по заместване. Това следва от принципа на взаимна независимост на отделните права на възстановяване. В случая на възстановяване подлежи половината от стойността на запазената част, която е 3543.58 лв. или сумата 1771.79 лв. Решението в частта, с която К. Е. е осъдена да заплати на Д. П. сумата 3543.58 лв. ще бъде отменено частично за разликата на 1771.79 лв. Неоснователно е искането за съобразяване на възстановената запазена част на К. Е. при определяне квотата й в съсобствените имоти по отношение на които е уважен иска по чл. 30 ЗН и е допусната делба. Правна последица от уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН при условията на чл. 36, ал. 1 ЗН е оставане на завещания имот изцяло в наследството, поради което при извършване на дебата при квотите, определени съобразно наследствените права, наследницата с възстановена запазена част, ще получи дял или неговото парично уравнение и от възстановения в наследството имот. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 276 от 13.07.2012 г. по г. д. № 959/2010 г. на Добрички окръжен в частта, с която К. Х. Е. е осъдена на основание чл. 36, ал. 1 ЗН да заплати на Д. К. П. сумата, представляваща разлика над 1771.79 лв. до присъдената от 3543.58 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: