Р Е Ш Е Н И Е № 99 София, 22.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.09.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №4873/2015 година Производството е по член 290 ГПК. С определение №72 от 16.02.2016г.,постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решение №1682/11.03.2015г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-В въззивен състав,постановено по гр.д.№13066/2014г. по описа на същия съд,в частта му,с която се осъжда О. Л. П. и [фирма].,гр.С.,да предадат владението по предявен иск по чл.76 ЗС на [фирма],С.,върху недвижим имот-земя с площ от 1490 кв.м.-реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1932.1472,по кадастралната карта,одобрена със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изп.директор на АГКК,с граници отразени на скица приложение 1 към заключението по депозираната в съда на 21.02.2014г.,СТЕ,приложена на лист 209 от делото,с виолетов щрих и по цифри 1,2,4,5,6,7,8,9,10,12,14,15,20,като скицата приподписана от съда е неразделна част от решението. В касационната жалба,подадена от [фирма],С.,се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,поради допуснати нарушения по приложение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна в тази му част. С подадената касационна жалба О. Л. П. прави оплаквания,че решението е неправилно в обжалваната му част,като постановено при съществено нарушения на съдопроизводствоните правила,в нарушение на материалния закон и необосновано,и се иска неговата отмяна в тази му част. Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,моли жалбите като неоснователни да бъдат оставени без уважение. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че е предявен иск с правно основание член 76 ЗС по отношение на описания в исковата молба недвижим имот,депозирана в установения с тази разпоредба преклузивен шестмесечен срок от датата на отнемане на владението-05.05.2011г.Във връзка с предвиденото в разпоредбата на член 359 ГПК,която въвежда изключение от общото правило,че лицето,което е предявило иск за собственост не може да предяви иск за защита на владението му върху същия имот,освен в случаите,когато владението е отнето след предявяване на иска по насилствен или скрит начин,съдът е приел,с оглед изложеното в исковата молба,че предявеният иск по член 76 ЗС за защита на владение,попада именно в горепосоченото изключение на член 359 ГПК,като се твърди защита на отнето чрез насилие владение на ищеца от 05.05.2011г.-след завеждане на иска за собственост от същия ищец през 2007г.,по който е образувано гр.д.№16651/2007г. по описа на СРС,51 състав.Съдът е посочил,че предвид приложимата процесуална норма на член 357 ГПК, при предявен иск за защита и възстановяване на владението, се проверява само факта на владението и нарушението му,като без значение е за изхода на спора е кой е собственик на имота,както и дали владението е добросъвестно или недобросъвестно,дали същото е правомерно или не,като за да се ползва владелецът от защита по тази законова норма е достатъчно установяването на факта за упражнявана от него фактическа власт върху имота.Съдът е приел,че такава фактическа власт за ищеца се установява безспорно от събраните по делото непротиворечиви гласни доказателства,които не се опровергават и от представения протокол за въвод на ответниците,от 23.09.2009г. ,съставен от помощник на ЧСИ В. П.,като тези удостоверени обстоятелства с последния,съдът приема,че не са от естество да изключат доказаното и единствено релевантно към спора фактическото състояние към много по-късна дата-05.05.2011г. по упражнена от ищеца фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои,във връзка и с представения по делото констативен нотариален акт №134/2010г.,поради което е стигнал до извода,че е налице първият елемент от фактическия състав на член 76 ЗС-осъществявано от ищеца владение върху процесния недвижим имот.Наред с това,при оценката на събраните гласни доказателства ,във връзка с втория елемент от фактическия състав на посесорната защита,а именно отнемането на владението от ищеца чрез насилие,съдът се е позовал на депозираните от посочените четирима свидетели непротиворечиви показания,както и след преценка на тяхната обективност е стигнал до извода,че владението е отнето от една страна чрез заплаха към представителите на ищеца и служители на охранителната фирма и от служител на МВР,упражнил незаконосъобразно съдействие в случая,както и е упражнена физическа сила по отношение на самия имот,за да се установи фактическа власт върху последния-в случая,чрез срязването на катинара на портата на имота,обстоятелство което безспорно се установява по делото.Съдът се е позовал на данните по заключението по съдебно-техническата експертиза,към което е приложена скица с очертани точни граници на реалната част от 1490кв.м,която е по-малка от заявената с исковата молба и за която е приел,че следва да бъде уважен предявения иск по член 76 ЗС.По отношение на материалната легитимация на ответниците,съдът,с оглед установената по делото фактическа обстановка е приел,че отнемането на владението е осъществено,чрез фактическите действия на ответниците О. Л. П. и [фирма] чрез негови служители,които ги легитимират като надлежни ответници. По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване: С определение №72 от 16.02.2016г. е допуснато касационно обжалване на посочената част от въззивното решение,по отношение допустимостта на иска по член 76 ЗС във връзка с член 359 ГПК,след извършен въвод на 23.09.2009г.във владение на ответниците,въз основа на влязло в сила решение №478/2000г. по описа на САС,след което ищцът самоволно си е възвърнал фактическата власт върху имота. Съгласно възприетото със задължителната практика на ВКС/Решение по гр.д.№1536/2009г.по описа на ВКС,ІГО,Решение по гр.д.№6/2010г.,ІІго/,предмет на владелчески иск по член 76 ЗС е да се възстанови отнетото владение върху имота,като фактическо състояние и по тези спорове,съдът е ограничен да установи само факта на владение,факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора.Забраната по член 359 ГПК е обусловена от това,че по предявения иск за собственост,ищецът ще търси защита на правото си на владение,като част от съдържанието на правото на собственост и ако искът бъде уважен,ищецът ще получи фактическата власт върху имота,а ако петиторният иск бъде отхвърлен,то ищецът няма право на владение върху имота,като в този случай логично е на този ищец да се отрече възможността да предявява иск за защита на владението като фактическо състояние.Нормата на член 359 ГПК допуска изключение само когато владелческия иск е основан на нови факти-отнемане на владението по насилствен или скрит начин след предявяване на иска за собственост.Владелческите искове имат за предмет фактическо състояние.Твърденията в исковата молба имат значение за допустимостта на иска и за очертаване предмета на доказване,но съдът е длъжен да установи действителните отношения между страните,и ако в хода на производството се установят други факти различни от твърдяните,съдът следва да се съобрази с установеното при решаване на делото. По основателността на касационните жалби: Според отразеното в решаващите мотиви на въззивното решение,съдът е приел за установени елементите на фактическия състав на предявения иск по член 76 ЗС-осъществявано владение на ищеца върху процесния имот към датата на нарушаването му-05.05.2011г.,както и наличие на втория елемент от фактически състав на посесорната защита-отнемане на владението от ищеца чрез насилие,като се е позовал на събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите Б. и М.,които опровергавали извършения въвод във владение на ответниците от 23.09.2009г.,съставен от ПЧСИ В. П. при ЧСИ М. Б./лист 109 от делото/. Тази изводи на въззивния съд са неправилни,тъй като се основават само на събраните гласни доказателства по делото, направени без да се вземат предвид и се анализират заeдно с всички представени по делото доказателства,които установяват действителните фактически отношения между страните.Ето защо, основателни са оплакванията,изложени в касационната жалба на касатора [фирма]С., за необсъждане на възраженията му,както и представените писмени доказателства относно развитието на висящ спор по предявен иск през 2007г. от [фирма]/настоящия ищец/, с правно основание член 108 ЗС, против ответниците Р. Г.,Р. П.,Е. П.,А. П. и О. П./понастоящем част от ответниците по настоящия иск/,като с отговора на последния от тях пред въззивния съд, е депозиран препис от решение от 07.07.2014г. на СГС по гр.д.№2075/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение по гр.д.№16651/2007г. по описа на СРС,51 състав за отхвърляне на предявения ревандикационен иск,а с касационната жалба е приложено и определение на ВКС,Іго, от 20.03.2015г.,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.Въззивният съд изобщо не е отразил в мотивите си тези обстоятелства,въпреки че е мотивирал допустимостта на предявения иск,но заявяването на ревандикационна претенция от страна на настоящия ищец [фирма],С.,категорично сочи,че към този момент,както и в цялото развило се исково производство по предявения иск по член 108 от ЗС,признатото и заявено с исковата молба от последния,е че фактическата власт върху имота се упражнява без основание от горепосочените ответници-физически лица.Ако беше преценил свидетелските показания на двамата свидетели Б. и М., в тази връзка,съдът би стигнал до друг извод,който съответства на действителните отношения между страните,а именно,че на 23.09.2009г. помощник частния съдебен изпълнител В. П. е предал владението на описания имот на взискателя.Според отразеното в протокола за принудително отнемане на недвижим имот- въвод във владение,приложен на лист 109 от делото пред първоинстанционния съд,извършеното в изпълнение на искането на взискателя по посоченото изпълнително дело, е въз основа на издаден изпълнителен лист от 01.04.2003г./приложен на лист 82 от делото/, съгласно решение по гр.д.№478/2000г. по описа на Софийски апелативен съд-за осъждането на [фирма],С./праводател на настоящия ищец/, да предаде на Р. Г.,Р. П.,Е. П.,И. Дърводелка,А. П. и О. П.,на основание член 108 ЗС владението върху дворно място с площ от 1578кв.м,съставляващо част от имот пл.№1472 от кв.1 по плана на [населено място],местн.”М. л.”.Съгласно посоченото в точка пета на заключението на вещото лице П. Р. по депозираната пред първоинстанционния съд съдебна експертиза/лист 204 от делото/,имотът описан в протокола за принудително отнемане на недвижимия имот въвод във владение частично отговаря на техническото описание на отнетия според твърдяното в исковата молба имот.Предвид показанията на свидетеля В. П.,който в качеството си на помощник частен съдебен изпълнител,осъществил въвода във владение на ответниците,посочени в издадения изпълнителен лист по образуваното изпълнително производство по описа на ЧСИ М. Б.,на 23.09.2009г.,този въвод във владение е бил редовно извършен,съгласно отразеното в протокола и няма данни по делото тези действия на съдебния изпълнител да са били обжалвани,поради което следва да се приеме за установено,че фактическата власт върху процесния имот от горепосочения момент се е упражнявала взискателите,част от настоящите ответници.Последните,като собственици на процесния имот на 29.04.2011г. сключили с ответното дружество [фирма],С. договор за заем за послужване с част от урегулирани незастроени парцели за складиране на строителни материали,съоръжения и техника,върху незаета от временни постройки част от собствените им поземлени имоти,описани в същия,от който момент този имот се ползва от дружеството.Ето защо, недоказано е твърдението на ищеца,че е осъществявал фактическа власт върху процесния имот до посочената от него дата 05.05.2011г.,когато според него насилствено му било отнето от ответниците.Събраните по делото писмени доказателства,свързани с осъществения въвод във владение през 2009г. на ответниците,като собственици на процесния имот,последващите от тях действия на разпореждане със същия-отдаването на част от имота за послужване на ответното дружество,както и показанията свидетеля В. П.,обуславят извода,че ищецът след извършения въвод, самоволно си е възвърнал владението върху имота.Това негово действие дава основание на частния съдебен изпълнител,чрез помощник съдебния изпълнител В. П., да пристъпи към повторното му изваждане от имота на 05.05.2011г., по искане на един от взискателите О. П.,като е отишъл на мястото на изпълнението,заедно с преписката по изпълнителното дело,представена на спорещите,което се установява и от показанията на свидетеля В..В случаите когато изваденото от владение лице самоволно възвърне, по какъвто и да било начин владението върху имота,съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него, съгласно член 525,ал.1 ГПК ,която разпоредба не предвижда специална процедура по уведомяване или обжалване на тези действия.Тези действия при извършване на обратния въвод не представлвяват осъществяване на принудителен способ,а зачитане на конститутивна сила на съдебния акт.Принудителното изпълнение въвод в недвижим имот може да бъде извършено многократно по искане на взискателя при самоволното му възвръщане от страна на длъжника. Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част,с която се осъжда О. Л. П. и [фирма],Е.,С. да предадат владението по предявен иск по чл.76 ЗС на [фирма],С. върху описания в същото недвижим имот и вместо него на основание член 293,ал.2 ГПК се постанови решение по същество на спора,с което предявеният иск с правно основание член 76 ЗС следва да бъде отхвърлен. С оглед изложеното,въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено и касационният съд се произнесе по съществото на спора При този изход на спора,на касаторите О. Л. П. и [фирма],С.,разноски по делото не следва да се присъждат,тъй като такива искания не са заявени съответно от тях нито по кационните им жалби,както и в открито съдебно заседанние такива не са поискани. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1682/11.03.2015г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-В въззивен състав,постановено по гр.д.№13066/2014г. по описа на същия съд,в частта му,с която осъжда О. Л. П. и [фирма] Е.,С. да предадат владението по предявен иск по член 76 ЗС на [фирма],С. върху недвижим имот-земя с площ от 1490 кв.м.-реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1932.1472,по кадастралната карта,одобрена със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изп.директор на АГКК,с граници отразени на скица приложение 1 към заключението по депозираната в съда на 21.02.2014г.,СТЕ,приложена на лист 209 от делото,с виолетов щрих и по цифри 1,2,4,5,6,7,8,9,10,12,14,15,20,като скицата приподписана от съда е неразделна част от решението и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма],гр.С. против О. Л. П. от [населено място] и [фирма] Е.,гр.С.,иск с правно основание чл.76 ЗС за връщане на отнето владение на земя с площ от 1490 кв.м.-реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1932.1472,по кадастралната карта,одобрена със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изп.директор на АГКК,с граници отразени на скица приложение 1 към заключението по депозираната в съда на 21.02.2014г.,СТЕ,приложена на лист 209 от делото,с виолетов щрих и по цифри 1,2,4,5,6,7,8,9,10,12,14,15,20. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: