О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 541 гр. София, 07.08.2015 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юли през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч. гр.дело № 790 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е от ищеца Н. Г. Г., чрез адв.В. М. и [фирма] в несъстоятелност, чрез адв. В. М. срещу определение № 399/08.01.2015 г. по в.ч. гр.дело № 478/2014 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено определение № 1312/29.10.2014 г. по гр.дело № 975/2014 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено по предявения от Н. Г. Г. срещу Народното събрание на РБългария и Върховен административен съд иск за заплащане при условията на солидарност на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и по предявения от [фирма] в несъстоятелност срещу Народното събрание на РБългария и ВАС иск за заплащане при условията на солидарност на обезщетение за претърпени вреди в размер на 700 000 лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и делото е върнато на Русенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и е потвърдено определението в останалата част, с която е прекратено производството по делото по предявения иск от жалбоподателите срещу НАП за заплащане на Н. Г. Г. на сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до изплащането и на [фирма] в несъстоятелност обезщетение за вреди в размер на 700 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателите не би могло да се приеме, че правното основание на предявените искове против НАП са с пр.осн.чл.1 ЗОДОВ. Считат че въз основа на принципа за отговорност на държавата за нарушения на правото на ЕС за ищците-жалбоподатели възниква право на обезщетение за вредите, които са претърпели от нарушенията на техните материални права, произтичащи пряко от правото на ЕС. Посочват, че в съответствие с принципа за лоялно сътрудничество и принципа за ефективна съдебна защита за ищците-сега жалбоподатели е възникнало материално право да претендират обезщетение за нарушените им права, произтичащи от правото на ЕС въз основа на чл.4,пар.3 от ДЕС, че приложението на същите принципи изисква реализацията на тези права да бъде осъществена по реда на ЗОДОВ, при това по начина, който не затруднява ищеца прекомерно, че по тази причина РОС е бил длъжен да разгледа съвместно съединените искове срещу Народното събрание на РБългария, ВАС и НАП. Поради това считат, че обжалваното определение на ВтАС в частта, касаеща предявените против НС, ВАС и НАП искове следва да бъде отменено. Жалбоподателите сочат, че при липса на законодателен регламент и с оглед примата на правото на ЕС над националното право отговорност на съда, разглеждащ правния спор е да осигури ефективен достъп до съдебно разглеждане на претенциите на лицата, които са претърпели вреди от нарушения на правото на ЕС, извършени от различни еманации на държавата, че в ситуация като разглежданата, при която тримата ответници/различни държавни органи/ са солидарно отговорни, макар един от тях да е административен орган, поради липсата на компетентност на административните съдилища да се произнасят по искове за вреди срещу националния съд, именно гражданските съдилища следва да се приемат за компетентни да се произнесат по съединените искове. Поддържат също, че завеждането на множество искове срещу различни държавни органи пред различни съдилища и по различен процесуален ред за реализирането на солидарната отговорност не съответства на изискването на принципа за ефективността. Поради това считат за неправилни мотивите на ВтАС, че претендираната солидарна отговорност на ответниците не може да бъде основание за разглеждане на исковете с оглед изложените доводи в жалбата относно тяхната обща правна квалификация. Искането е и за отмяна на определението на ВтАС в потвърдителната му част като неправилно. В жалбата е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване по въпросите: 1.основният принцип на ефективна съдебна защита на правата, произтичащи от правото на ЕС, принципът за отговорността на държавите-членки за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и принципът на лоялно сътрудничество следва ли да се тълкуват като допускащи квалифицирането на предявени искове за реализиране отговорността на държавата за нарушение правото на ЕС, като такива за реализиране отговорност на държавата, съгласно националното законодателство, 2. от значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата-членка е лимитирала случаите на отговорност на административната и на съдебната власт за нарушения на националното право и не допуска реализиране на отговорност в други хипотези, 3. основният принцип на ефективна съдебна защита на правата, произтичащи от правото на ЕС, принципът за отговорността на държавите-членки за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и принципът на лоялно сътрудничество следва ли да се тълкуват като допускащи в хипотезата на реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, национален закон и национална практика, предвиждащи исковете за обезщетение срещу няколко държавни органа, които общо са причинили вредата да отговарят солидарно, да бъдат разглеждани от различни съдилища, по различен процесуален ред и съобразно различни материални закони. В изложението са формулирани правните въпроси:1. кое е материлноправното основание на иск, с който се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз – чл.4, пар.3 от Договора за Европейския съюз, чл.49, вр.с чл.45 ЗЗД, чл.1 от ЗОДОВ или друга материалноправна разпоредба, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са определение № 432/06.03.2014 г. по ч.гр.дело № 237/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, определение № 2305/04.12.2014 г. по ч.гр.дело № 1397/2014 г. на ПАС, определение № 22/10.01.2013 г. по ч.гр.дело № 1086/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, определение № 21/10.01.2013 г. по ч.гр.дело № 1090/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, определение № 57/17.07.2014 г. по адм.дело № 16/2014 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. 2. когато са предявени искове срещу държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, но описаните хипотези на нарушението не попадат в обхвата на материалноправните разпоредби на ЗОДОВ/чл.1,чл.2,чл.2а,чл.2б/ как следва да се квалифицират правно исковете – като искове по ЗОДОВ, като искове по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, като искове, основани на принципа за отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС, като искове по чл.4,пар.3 от ДЕС или по друг начин, 3. кой процедурен ред следва да се прилага за разглеждане на обективно пасивно съединени искове, предявени срещу Народното събрание на РБългария, Върховния административен съд и Националната агенция за приходите и за нарушения на правото на ЕС – специалните правила по ЗОДОВ, общият исков ред по ГПК или друг, 4. кой съд е материално компетентен да разгледа субективно пасивно съединени искове срещу Националната агенция за приходите и Върховния административен съд. Според жалбоподателите въпросите по п.2,3 и 4-ти са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответниците по частната жалба не са изразили становище. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на въззивен съд. Подадената частна жалба е процесуално недопустима в частта, с която е обжалвано определението на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 1312/29.10.2014 г. по гр.дело № 975/2014 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено по предявения от Н. Г. Г. срещу Народно събрание на РБългария и ВАС иск за заплащане при условията на солидарност на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането и по предявения от [фирма] в несъстоятелност срещу Народно събрание на РБългария и ВАС иск за заплащане при условията на солидарност на обезщетение за претърпени вреди в размер на 700 000 лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането и делото е върнато на Русенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тези искове. Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.3 ГПК когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат – т.1-ва определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и т.2-ра определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на Великотърновския апелативен съд, като въззивна инстанция в посочената част не попада в нито една от посочените хипотези – със същото не е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито представлява определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. Определението на ВтАС в указаната част не попада и в приложното поле на чл.274,ал.2,вр.ал.1 ГПК - не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от случаите, изрично предвидени в закона. Следователно в тази част определението на Великотърновския апелативен съд не подлежи на обжалване и подадената частна жалба в посочената част следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. В останалата част частната жалба е процесуално допустима. Въззивният съд е възприел изводът на Русенския окръжен съд, че спорът, с който е бил сезиран е подсъден на Административен съд [населено място] само по отношение на исковете предявени срещу НАП [населено място]. Прието е, че съобразно обстоятелствената части петитума на исковата молба ищецът Н. Г. Г. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Ищецът [фирма] в несъстоятелност претендира обезщетение за вреди в размер на 700 000 лв., според петитума на исковата молба също неимуществени заедно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането. Прието е, че исковете са предявени срещу НАП, Народно събрание на РБългария и ВАС при условията на солидарна отговорност. Прието е, че претенцията срещу НАП е във връзка с обявените за нищожни два ревизионни акта. Според въззивния съд претенциите за вреди срещу Народното събрание и ВАС са обосновани с отказа да бъде признато право на данъчен кредит по Договор за финансов лизинг от март 2008 г. Прието е, че с оглед задължителността на вторичното право на ЕС – Директива 2006/112 ЕО на Съвета се твърди нарушение на правото на ЕС, което обосновава отговорност на държавата за причинени вреди както следва – 1. на Народното събрание, тъй като не е изпълнило задължението си за правилно транспониране на директивата и е оставило в сила национален регламент, който изключва признаване право на данъчен кредит в хипотези, в които това право е гарантирано от правото на ЕС, 2. на НАП, тъй като в противоречие с директивата неправомерно е отказала данъчен кредит по доставката и 3. на ВАС тъй като е бил длъжен да установи приложимите към казуса материалноправни разпоредби както на националното право така и на правото на ЕС. Съобразно изложеното в исковата молба съдът е преценил, че исковете на двамата ищци срещу НАП за заплащане на обезщетение за причинените им вреди следва да бъдат квалифицирани по чл.1,ал.1 ЗОДОВ, съответно да се разгледат от Административен съд [населено място], какъвто е бил и извода на първоинстаницонния съд. Прието е, че останалите искове за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, предявени срещу Народното събрание на РБългария и срещу ВАС са с пр.осн.чл.49,вр.чл.45 ЗЗД и следва да се разгледат по общия исков ред от Окръжен съд [населено място]. прието е, че тези претенции не могат да бъдат квалифицирани като такива по чл.1,ал.1 ЗОДОВ, тъй като в исковата молба ищците не твърдят вредите да са причинени от НС и от ВАС при или по повод изпълнение на административна дейност. За неоснователни са преценени доводите на ищците, че правното основание на предявените искове е чл.4,пар.3 от Договора за Европейския съюз. За да направи извода съдът е приел, че предвидените в тази разпоредба задължения за съдействие на държавите-членки на съюза при изпълнение на задачите, произтичащи от ДЕС и за вземане на мерки, необходими за гарантиране на тези задачи представляват общ принцип, който обвързва държавите-членки, подписали договора, но не могат да са правно основание на предявените искове. Прието е, че правото на гражданите да получат обезщетение за вреди от незаконни административни актове, от действия и бездействия на органи, осъществяващи административна дейност или обезщетение за вреди от непозволено увреждане е изрично предвидено в чл.1,ал.1 ЗОДОВ и чл.45 и сл. ЗЗД и, че това са нормите въз основа на които следва да бъде определено правното естество на твърдяното от ищците материално право. Според въззивния съд претендираната солидарна отговорност на ответниците не е основание за разглеждане на исковете в едно производство, тъй като същата не може да определи правната квалификация на претенциите, че същите са с различна правна квалификация и се разглеждат по различен процесуален ред. Прието е, че клаузата на чл.4,пар.3 от ДЕС е неприложима и поради това искането за преюдициално запитване до СЕО за тълкуване на тази клауза е неоснователно. При тези съображения съдът е потвърдил определението на Русенския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените искове от жалбоподателите против НАП и е изпратено делото в тази част на Административен съд гр. Русе. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определението на Русенския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради наличие на вероятност в обжалваната част определението на ВтАС да е процесуално недопустимо. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за родовата подсъдност на предявените искове от жалбоподателите, като не е съобразил, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК – налице е несъответствие между обстоятелствената част и заявения петитум. В исковата молба са изложени факти и обстоятелства относно обявените за нищожни РА №[ЕИК]/04.07.2008 г. и РА №[ЕИК]/02.12.2008 г., издадени от главен инспектор на приходите при ТД на НАП [населено място], въз основа на които жалбоподателите-ищци считат, че следва да се ангажира отговорността на държавата в лицето на НАП на основание чл.1,ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ищците – Н. Г. и [фирма] в несъстоятелност претендират от държавата обезщетение за всички настъпили вреди в резултат на ревизионните производства по издаването на прогласените за нищожни ревизионни актове, посочени по-горе. Претенцията е за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, като същата не е конкретизирана по размер за всеки от тях. В исковата молба се съдържат обстоятелства, на които ищците основават претенция за ангажиране отговорността на държавата, чрез Народното събрание на РБългария, на Върховен административен съд и на НАП за причинени неимуществени вреди във връзка с отказа да бъде признато право на данъчен кредит по отношение на доставката по договора за финансов лизинг от март 2008 т. Според ищците отговорността на държавата следва да се ангажира на основание чл.4,пар.3 от Договора за европейския съюз, като исковете са насочени срещу Народното събрание на РБългария, тъй като не е изпълнило задължението си за правилно транспониране на Директива 2006/112/ ЕО, като е оставило в сила национален регламент, който изключва признаване право на данъчен кредит в хипотези, в които това право е гарантирано от правото на ЕС. Исковете са предявени срещу Националната агенция за приходите, тъй като в нарушение разпоредбите на пряко приложимите чл.168 и чл.176 от Директива 2006/112/ЕО както и на принципа на данъчния неутралитет данъчните власти на РБългария неправомерно са отказани на [фирма] право на данъчен кредит и са начислили ДДС с лихви върху него. Претенциите са насочени и срещу Върховен административен съд, който не е спазил върховенството на правото на ЕС и на задължителната практика на СЕС по тълкуването и прилагането му и е следвало да отмени актовете на данъчните власти, противоречащи на правото на ЕС. Претенцията на ищците е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в условията на солидарност от тримата ответника. В петитума на исковата молба е посочена общо сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя Н. Г. и сумата 700 000 лв. обезщетение за вреди, претърпени от [фирма] в несъстоятелност, заедно със законната лихва върху всяка от сумите от предявяване на исковете до изплащането. Съдът преценява, че в случая е налице несъответствие между заявените обстоятелства и петитума на исковата молба. Ищците следва да посочат размера на претендираното обезщетение за причинени вреди по предявения иск срещу НАП във връзка с обявените за нищожни два ревизионни акта. Освен това същите следва да конкретизират и размера на претендираното обезщетение за претърпени вреди срещу НАП, Народно събрание на РБългария и ВАС, обосновано с отказа да бъде признато право на данъчен кредит по Договор за финансов лизинг от март 2008 г. Едва след отстраняване на нередовността на исковата молба следва да се извърши преценка за родовата подсъдност на предявените искове срещу НАП. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че определението на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определението на Русенския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд Русе по предявените искове срещу Национална агенция по приходите следва да се обезсили. Делото в тази част следва да се върне на първоинстанционния съд за отстраняване на указаните нередовности на исковата молба и за преценка на родовата подсъдност по предявените искове срещу НАП. Без уважение следва да се остави искането на жалбоподателите за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по чл.628 ГПК по поставените въпроси в частната жалба. Съгласно чл.628 ГПК Съдът на Европейската общност се сезира с преюдициално запитване от българския съд, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Жалбоподателите не са посочили конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз нито конкретен акт на органите на Европейския съюз, чието тълкуване е от значение за правилното решаване на делото. Поради това искането на жалбоподателите за отправяне на преюдициално запитване не попада в хипотезата на чл.628 ГПК и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Оставя без разглеждане частна жалба вх. № 267/23.01.2015 г., подадена от Н. Г. Г., [населено място], обл.Р., чрез адв.В. М. и [фирма] в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. В. М. срещу определение № 399/08.01.2015 г. по в.ч.гр.дело № 478/2014 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 1312/29.10.2014 г. по гр.дело № 975/2014 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено по предявения от Н. Г. Г. срещу Народното събрание на РБългария и ВАС иск за заплащане при условията на солидарност на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и по предявения от [фирма] в несъстоятелност срещу Народното събрание на РБългария и ВАС иск за заплащане при условията на солидарност на обезщетение за претърпени вреди в размер на 700 000 лв. ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и делото е върнато на Русенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тези искове и прекратява производството по делото в посочената част. Допуска касационно обжалване на определение № 399/08.01.2015 г. по в.ч.гр.дело № 478/2014 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1312/29.10.2014 г. по гр.дело № 975/2014 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено по предявения иск от Н. Г. Г. срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и по предявения иск от [фирма] в несъстоятелност срещу Национална агенция за приходите за присъждане на сумата 700 000 лв. обезщетение за претърпени вреди ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и делото е изпратено на Административен съд гр. Русе по частна жалба вх. 267/23.01.2015 г., подадена от Н. Г. Г., чрез адв.В. М. и [фирма] в несъстоятелност чрез адв. В. М.. Обезсилва определение № 399/08.01.2015 г. по в.ч.гр.дело № 478/2014 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1312/29.10.2014 г. по гр.дело № 975/2014 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено по предявения иск от Н. Г. Г. срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и по предявения иск от [фирма] в несъстоятелност срещу Национална агенция за приходите за присъждане на сумата 700 000 лв. обезщетение за претърпени вреди ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и делото е изпратено на Административен съд [населено място] и връща делото в тази част на Русенския окръжен съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение. Оставя без уважение искането на Н. Г. Г., чрез адв.В. М. и на [фирма] в несъстоятелност, [населено място], чрез адв.В. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, формулирано в частната жалба вх. № 267/23.01.2015 г. както следва: 1.основният принцип на ефективна съдебна защита на правата, произтичащи от правото на ЕС, принципът за отговорността на държавите-членки за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и принципът на лоялно сътрудничество следва ли да се тълкуват като допускащи квалифицирането на предявени искове за реализиране отговорността на държавата за нарушение правото на ЕС, като такива за реализиране отговорност на държавата, съгласно националното законодателство, 2. от значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата-членка е лимитирала случаите на отговорност на административната и на съдебната власт за нарушения на националното право и не допуска реализиране на отговорност в други хипотези, 3. основният принцип на ефективна съдебна защита на правата, произтичащи от правото на ЕС, принципът за отговорността на държавите-членки за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и принципът на лоялно сътрудничество следва ли да се тълкуват като допускащи в хипотезата на реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, национален закон и национална практика, предвиждащи исковете за обезщетение срещу няколко държавни органа, които общо са причинили вредата да отговарят солидарно, да бъдат разглеждани от различни съдилища, по различен процесуален ред и съобразно различни материални закони. Определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните. В останалата част определението е окончателно. Препис от определението да се изпрати на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: