Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 19 май 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Татяна Грозданова при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №225 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия С. В. С. срещу решение №375 от 06.12.2022 г., постановено по ВНОХД №1117/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решението е изцяло потвърдена присъда №15 от 02.06.2022 г., постановена по НОХД №20221800200017/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, с която подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 21.03.2020 г. в гр. Долна Баня, обл. София, на ул. "Търговска" пред №1, при управление на лек автомобил „***“ ** с ДК [рег.номер на МПС] нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Д. А., като на основание чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.343, ал.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и на основание чл.343г НК „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и на осн. чл.111 НПК иззетите като веществени доказателства автомобили и автомобилни ключове са върнати на собствениците им или на правоимащите лица. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото общо в размер на 2 492, 80 лева. В касационната жалба се сочат всички касационни основания. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали. Твърди, че въззивният съд погрешно е кредитирал протокола за оглед на местопроизшествието, като не е отчел, че той е негодно доказателствено средство. Моли да бъде отчетено това, че неправилно скоростта на движение на управлявания от С. автомобил е определена въз основа на изследвани от експертите спирачни следни, като същите не са били коректно фиксирани. Оспорва изцяло изводите на приетата и кредитирана комплексна автотехническа експертиза, като поддържа, че тя почива на негоден доказателствен източник- протокола за оглед). На тези основания поддържа и оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в постановяване на осъдителна присъда въз основа на хипотетично установени факти. В касационната жалба не се сочат доводи, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, а по отношение на това по чл.348, ал.1, т.3 НПК се твърди, че при определяне на наказанието на подсъдимия не е отчетено това, че той има затруднено материално и социално положение и е баща на четири деца, за чиято издръжка и отглеждане се грижи. Оспорва се и извода на въззивния съд, че следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство значителното превишаване на скоростта на движение на управлявания от С. автомобил. На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено и бъде постановено друго, с което подсъдимият да бъде оправдан или след отмяната му делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че пред касационния съд са релевирани идентични оплаквания с тези, отразени във въззивната жалба, като въззивният съд им е дал аргументиран и верен отговор. Твърди, че в постановеното решение законът е приложен правилно, не са допуснати нарушения на процесуални правила, а отмереното наказание е справедливо и съобразено с целите на чл.36 НК. На тези основания предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият А. и защитникът му не се явяват в касационното съдебно заседание и не взимат становище по депозираната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Всички оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършен доказателствен анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е възприел установените от първостепенния съд релевантни за изхода на делото факти. Вярно съдът е приел, че протоколът за оглед на местопроизшествие е съставен по реда и условията, предвидени в НПК и правилно е ценен като годно доказателствено средство. Законосъобразно въззивният съд не е възприел основното оплакване на защитника на подсъдимия за липса на отразяване на спирачни следи в протокола, като е посочил, че същите са опасани в него, като са посочени тяхната дължина, насоченост и мястото до което са стигали. Съдът правилно е отчел, че независимо от начина на отразяване на следите в протокола „частични с прекъсване следи от завличане и спирачни следи“ същите по своята природа са спирачни и съответстват на успоредно оставени следи от аварийно задействане на снабдена с ABS спирачна система, каквато е имал управлявания от подсъдимия автомобил. Вярно съдът е преценил, че този извод се подкрепя и от приложените по делото снимки, намиращи се в изискания от първостепенния съд допълнителен фотоалбум, в които тези следи са отразени. Настоящият съдебен състав намира за верен извода на въззивния съдебен състав, че обстоятелствата, установени посредством протокола за оглед и снимките към него, не могат да бъде опровергани от показанията на свидетеля К., които твърди, че не е сигурен дали е възприел спирачни следи. Това е така защото обсъжданите факти- закрепени при спазване на предвидения процесуален ред в годни доказателствени средства не могат да бъдат игнорирани въз основа на субективното възприятие на свидетел, който не е специалист и поддържа, че не е сигурен по отношение на възприетото. Правилно въззивният съд не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите С. и И. в частта им, досежно скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, като вярно е отчел това, че безспорно установения механизъм на настъпване на произшествието е наложил предприемане на аварийно спиране от страна на подсъдимия С., което неизбежно би наложило подобно действие и от водача на автомобила в който са се намирали двамата свидетели. Ако същите са се движили непосредствено след подсъдимия с указаната от тях скорост от 45-50 км/ч очевидно те също е следвало да предприемат такова спиране. Установено е, че те не предприели това действие, което е дало основание на въззивния съд правилно да заключи, че или скоростта на движение на подсъдимия е била значително по- висока от тяхната или те не са се намирали непосредствено зад него и няма как да дадат сведения за това обстоятелство. Ето защо и касационният съд прие, че правилно показанията им в тази им част не са кредитирани, тъй като са опровергани от други, събрани в хода на производство доказателствени източници. На тези основания правилно въззивният съд е кредитирал изводите на приетите по делото съдебномедицинска и комплексна автотехническа експертиза, като вярно е очертал основните обстоятелства, при които е настъпил пътният инцидент. Правилно съдът е възприел, че подсъдимият към момента на навлизане на пострадалия А. в лентата му на движение се е движил със скорост от 97 км/ч, като вярно е приел, че ударът е бил непредотвратим, както и това, че ако подсъдимият се е движел с максимално разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч (а и всяка друга до 76, 54 км/ч) произшествието не би настъпило. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на проведеното въззивно производство въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуални правила и атакуваната въззивна присъда не следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за нарушение на материалния закон: При внимателен преглед на оплакванията, отразени в касационната жалба може да бъде направен извод, че няма такива свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В жалбата се поддържа, че въззивната присъда почива на предположение, което е относимо към основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, но не е за правилното приложение на материалния закон. В касационното производство съдът няма задължение да извърши цялостен преглед на атакувания съдебен акт, поради липсата на служебно начало, предвид което следва да бъде посочено само, че в хода на процеса е установено по несъмнен и категоричен начин, съобразно изискванията на чл.303, ал.2 НПК, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.343, ал.1 НК. Подсъдимият, при управлението на МПС, е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, което е било в непосредствена причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалия А.. Престъплението е осъществено и от субективна страна при форма на вината небрежност, като С. не е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици (пътно произшествие довело до смъртта на пострадалия), но при извършване на нарушението на правилата за движение по пътищата чл.21, ал.1 ЗДвП е могъл и е бил длъжен да ги съобрази и предвиди. Предвид изложеното настоящият съдебен състав прецени, че въззивният съд с потвърждаването на постановената първоинстанционна присъда не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон, а напротив го е приложил правилно. По справедливостта на наложеното наказание: Касационният съд отчете, че наложените подсъдимия С. наказания са съответни на тежестта на извършеното от него престъпление и са достатъчни за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени добрите му характеристични данни, направените самопризнания, чистото му съдебно минало и значителната степен на съпричиняване от страна на пострадалия. Вярно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени осъществените от подсъдимия предходни нарушения на правилата за движение по пътищата и конкретното осъществено нарушение- движение с почти двукратно по- висока скорост от максимално разрешената за пътния участък където е настъпило произшествието. Касационният съд не намира основание да редуцира което и да е от наложените на подсъдимия наказания, като приема, че обстоятелствата, че той има усложнено семейно и социално положение и се грижи за четири деца не може да промени този извод още повече, че изпълнението на наложеното по- тежко по вид наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. Намаляването на отмерените наказания би било несъответно на тежестта на извършеното престъпление и не би допринесло за постигане на целите на генералната превенция, на която съдът следва да отдава значение при разглеждане на дела с предмет престъпления по транспорта и то осъществени с най- масово извършваното нарушение- това, регламентиращо режима на скоростта в населено място. Съдът се съгласи и с изводите на въззивната инстанция, че правилно наказанията на подсъдимия са определени по реда на чл.54 НК, тъй като в случая не са налице нито една от двете кумулативно предвидени предпоставки за приложението на чл.55 НК- нито са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито предвиденото в нормата на чл.343, ал.1, б.“в“ НК наказание е несъразмерно тежко. Ето защо съдът прие, че така определените наказания не са несъразмерно тежки или явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и няма те основание да бъдат коригирани. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №375 от 06.12.2022 г., постановено по ВНОХД №1117/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.