1 Р Е Ш Е Н И Е № 173 гр.София, 26 септември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА При участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА, секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 583/2016 год. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адвокат Д. В. - служебен защитник на подсъдимия А. С. Г., против въззивно решение №107/19.02.2016 год. по внохд№613/15 год. на Апелативен съд гр.Пловдив, с което е изменена присъда от 26.10.2015 год. по нохд№1447/15 год. на Пловдивския окръжен съд в частта относно размера на наложеното наказание. В жалбата са изложени съображения, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и явно несправедливо без да се сочи конкретно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК. От съдържимото се извежда единствено касационното основание - явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание ( основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК) с доводи за неправилно определяне размера на наказанието и за наличието на предпоставки за приложение института на чл. 66 НК по отношение изпълнението на наложеното на Г. наказание. Иска се отмяна или изменяване на атакуваното решение, като касационната инстанция да приложи чл. 66, ал. 1 от НК спрямо наложеното на Г. наказание и отложи изпълнението му за определения от закона срок. В съдебно заседание подсъдимият А. Г. не се явява, редовно призован. За него се явява защитата адвокат Д. В. от Пловдивската адвокатска колегия. Защитата поддържа изложеното в жалбата като отново акцентира, че съдът не е отчел ясното и категорично съжаление, изразено от подсъдимия за настъпилите последици от извършеното деяние, чистото му съдебно минало и немотивирано е увеличил размера на наложеното наказание. В допълнение сочи, че съдът не е съобразил в достатъчна степен характеристичните данни на подсъдимия и акцентира върху процесуалното му поведение. Явяват се, редовно призовани, частните обвинители Д. З. и С. З., както и редовно призованият им повереник адвокат М. К. от Пазарджишката адвокатска колегия, който намира решението за правилно, а размерът на наложеното наказание за съответен да изпълни целите на специалната и генерална превенция.Частните обвинители подкрепят съображенията на повереника си. В заключение прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява основателност на касационната жалба и справедливост на наложеното наказание, тъй като е определено в съответствие с чл. 36 НК. Пледира за оставяне в сила въззивното решение. В реплика служебният защитник на подсъдимия излага, че без направените от подсъдимия самопризнания и провеждането на съкратено съдебно следствие прокуратурата трудно би могла да докаже обвинителната си теза, което следва да бъде отчетено при определяне на наказанието. В отговор, повереникът на частните обвинители възразява, че след като подсъдимият се е съгласил на провеждане на съдебното следствие по този ред, той приема фактите и обстоятелствата, както са изложени в обвинителния акт, в какъвто смисъл е увтърдената практика на Върховния касационен съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОННЕН СЪД В ПРЕДЕЛИТЕ ПО ЧЛ. 347, АЛ.1 ОТ НПК ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда от 26.10.15 год. по нохд№1447/15 год. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият А. С. Г. е признат за виновен в това, че на 21.11.2014 г. срещу 22.11.2014 г. на път ІІІ-375 км. 206+100 от [населено място] за [населено място], край [населено място], обл. П. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „/марка/ /модел/ с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилото за движение по чл. 20, ал.1 Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и по непредпазливост е причинил смъртта на П. С. З., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност, поради което и на осн. чл. 343, ал.3, пр.1 и пр. 7 б.“Б“, пр.1 вр. ал.1, б.“В“ вр. чл. 342, ал.1 НК, вр. чл. 58А НК вр. чл. 54 НК е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата подсъдимият А. С. Г. е признат за невиновен по така повдигнатото обвинение смъртта на П. С. З. да е причинена и вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, чл. 21, ал.1 ЗДвП и чл. 150 ЗДвП. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По протест и въззивна жалба на подсъдимия пред Апелативен съд гр.Пловдив е образувано внохд № 613/2015 г., по което с решение № 107/19.04.2016 г. е изменена първоинстанционната присъда от 26.10.2015 г. по нохд № 1447/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд като е увеличен размерът на наложеното на подсъдимия А. С. Г. наказание лишаване от свобода от три години и четири месеца на четири години и осем месеца. При прегледа на депозираната касационна жалба може да бъде направен извод, че е наведено и подкрепено с доводи единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъкнатото оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. С. Г. наказание не намира оправдание в данните по делото. От установените фактически данни, обективиращи степента на отговорността на подсъдимия Г. за инкриминираното деяние, следва да се сподели правилността на изводите, направени от въззивния съд за превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Изяснено е, че към момента на ПТП подсъдимият Г. е управлявал процесния автомобил, в който е превозвал пострадалия З., без да притежава свидетелство за управление на МПС и с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,76 промила, която е твърде над инкриминираното в закона “пияно състояние” и приблизително три път над максималната разрешена концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС. Инстанционните съдилища са отчели тежестта на конкретното деяние като са съобразили не само механизма на извършването му, но и моралните аспекти от престъпните последици. Вредоносният резултат се състои в причинена смърт на 28-годишен мъж, намиращ се в началото на жизнения си път, в активна възраст. Отчетена е и високата обществена опасност на дееца, изводима от множеството наложени административни санкции за извършени нарушения на ЗДвП, които сочат, че Г. системно управлява МПС, въпреки липсата на правоспособност, както и от лошите му характеристични данни – наличие на предходно осъждане за транспортно престъпление и осъждане с освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, за които макар и да е настъпила реабилитация, се отчита, че не са изиграли предупредителната и възпираща роля на наложените по тях наказания. Основателно въззивният съд не е пропуснал да отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства още и наличието на два квалифициращи признака на състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК, всеки от които е самостоятелно основание за ангажиране на наказателна отговорност както и управлението на автомобила със скорост над разрешената, което в случая е извънсъставомерен признак, но е правилно отчетен при преценката по чл. 54 от НК. Инстанционните съдилища са приели изчерпателно и смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия, изразяващи се в младата възраст на дееца и изразеното от него съжаление. Ето защо, при тези определящи вината на подсъдимия данни, правилно въззивният съд е приел, че в случая е налице превес на отегчаващи отговорността обстоятелства и е увеличил размера на наложеното наказание като е отмерил същото над средния размер за съответното престъпление (съгласно редакцията на чл. 343, ал. 3, б. „Б“, пр. 1 от НК, действала към момента на извършване на деянието), а именно 7 години лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58А, ал. 1 от НК е намалил на четири години и осем месеца. Неоснователни се явяват оплакванията, поддържани от касатора, че съдът немотивирано е увеличил размера на наложеното наказание, както и че не е взел предвид изразеното от подсъдимия самопризнание и съжаление. Изводът относно необходимостта да бъде увеличен размерът на наложеното наказание е достигнат след внимателно съпоставяне на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, което вече беше посочено. Изразеното от подсъдимия съжаление е отчетено от въззивния съд, макар и не в степента, в която защитата би желала. Изразеното съжаление не следва да се абсолютизира, тъй като не е изолиран факт или изключителен по своя характер, а трябва да се разглежда в общия контекст на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, както законосъобразно е направил въззивния съд. Наведеното в съдебно заседание от служебния защитник оплакване, че направеното от подсъдимия самопризнание в първоинстанционното производство, следва да бъде отчетено и при индивидуализацията на наказанието, тъй като без него обвинението би останало недоказано, също е неоснователно. Самопризнанието е ценено като предпоставка за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и е предопределило намаляване размера на наложеното наказание с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК. По делото няма данни във фазата на досъдебното производство подсъдимият да е спомогнал с поведението си за разкриване на обективната истина. Той е релевирал твърдения, че не си спомня нищо за инцидента, с което не е затруднил, но не е и подпомогнал разследването. При това положение няма основание направеното в съдебна фаза самопризнание да бъде ценено повторно като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, в какъвто смисъл са и указанията дадени в т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по ТД № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС. Не може да бъде споделено твърдението, че подсъдимият е с добри характеристични данни. Същият е освободен от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а от НК по нохд № 4654/2010 г. по описа на РС – гр.Пловдив, осъден по нохд № 583/2010 по описа на РС - Несебър за друго транспортно престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и санкциониран с четири наказателни постановления, три от които за нарушения на ЗДВП, а едно във връзка с неизпълнение на задължението му за сключване на договор за „Гражданска отговорност“ на притежаваното от него МПС. Вярно е, че по отношение на осъжданията е настъпила реабилитация и настоящият състав зачита нейните последици в широк смисъл. Въпреки това посочените осъждания е следвало и правилно са отчетени от инстанционните съдилища като недобри характеристични данни, тъй като имат значение за преценката на личността на дееца. Очевидно е, че чрез тях целта на индивидуалната превенция не е постигната. Верен е изводът, че осъждането за транспортно престъпление, заедно с административните наказания за нарушения на ЗДВП, сочат на трайна склонност към несъобразяване с правилата за движение по пътищата. Тези данни, с оглед въздействието му върху охраняваните от правото обществени отношения по осигуряване на отношения на сигурност и безопасност на движението по пътищата и обществената опасност на конкретното деяние, основателно са интерпретирани като препятстващи извода за определяне на наказание под средния размер в санкцията на престъпния състав по чл. 343, ал. 3, б. „б“ от НК. Още по-малко може да се сподели виждането на защитата за отлагане изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Дори да са налице формалните изисквания за това, а в случая не са, с оглед конкретиката на случая и в условията на висок ръст на транспортни престъпления с причиняване на смърт от водачи в нетрезво състояние, институтът на условно е неприложим, тъй като специалната и генерална превенции на наказанието не могат да бъдат постигнати без за известен срок дееца да бъде изолиран от обществото, за да му се отнеме възможността както да върши нови престъпни деяния, така и да бъдат предупредени той и останалите членове на обществото за нетърпимостта към подобно престъпно поведение. Поради тези мотиви, ВКС на РБ на основание чл. 354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 107/19.04.2016 год., постановено по внохд № 613/15 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда от 26.10.2015 год. по нохд№1447/15 год. на Пловдивския окръжен съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :