Р Е Ш Е Н И Е     № 360   София, 06 юли , 2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 юни, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 236/2010 година.     Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Г. Е. С. от гр. С. и Т. Т. Т., чрез неговия защитник – адвокат Р, против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 799/2009 г. Сочи се в двете жалби, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а в първата, че наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите, за връщане за ново разглеждане, а в жалбата на подс. С. – за намаляване на наказанието.   Повереникът на частните обвинители счита жалбите за неоснователни.   Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че и двете жалби са неоснователни, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 4/25.01.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, е отменил присъда № 144/06.04.2009 г., постановена по нохд № 1305/2008 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 24-ти състав, като вместо нея е признал подсъдимите Т. Т. Т. и Г. Е. С. за виновни в това, че на 11.09.2007 г., около 23.15 ч., в гр. С., ж. к. „Н”, до бл. 237, в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили Д. Т. Г. , като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъдил всеки един на по шестнадесет години лишаване от свобода, при “ строг” първоначален режим на изтърпяване в затвор от закрит тип. Произнесъл се е и по направените разноски. По довода в двете жалби за допуснато нарушение на закона:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, посочен в жалбите, се свеждат до твърдението, че неоснователно второинстанционният съд е постановил осъдителна присъда, въпреки липсата на преки доказателства и неправилна оценка на събраните по делото.   При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност възраженията на подсъдимите и тяхната защита, се свеждат до оспорване обосноваността на въззивната присъда във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция, при установяване на правнорелевантните факти, свързани с предмета на доказване в процеса и извършвайки своя собствена преценка на събраните доказателства, не ги е възприела превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на двамата подсъдими, в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на св. Б, К. , П. от досъдебното производство, на които основателно е дадена пълна вяра, К. Г. , Д. П. , М. Г. , И. Г. , Ж. , И. , протоколи за оглед и разпознаване, разпечатки на телефонни разговори, експертно заключение. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените източници, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава на посоченото престъпление. Противоречията между данните в доказателствените средства - показанията на свид. Боцев, К. и П. от досъдебното производство и тези дадени в съдебно заседание, са били обсъдени подробно и задълбочено в мотивите, съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимите, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае до убийство извършено по хулигански подбуди от двамата подсъдими, действували в съучастие като съизвършители, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са стояли на вниманието пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с твърденията, че липсват преки доказателства доказващи вината им и че неправилно са били осъдени, като е изложил убедителни съображения, защо ги отхвърля, за наличието на квалифициращия признак „хулигански подбуди”, за достоверността на показанията на посочените трима свидетели от досъдебното производство, за липсата на материални следи на местопрестъплението. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото от събраните доказателства, поради което се споделят и от настоящата инстанция.   Второинстанционният съд е извършил всестранен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства и е направил еднозначен извод, че двамата подсъдими са автори на това престъпление. Осъдителна присъда може да се постанови и на база само на косвени доказателства при положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане, съдът стигне до единствено възможен извод за виновността на подсъдимите. В случая, са налице свидетелските показания на свид. Боцев, К. , П. – от досъдебното производство, Ж. , И. Г. , разпечатки от телефонни разговори е протокол за разпознаване, на които е направен изключително подробен и задълбочен анализ от този съд, съпоставени са помежду си и с останалите събрани доказателства, вследствие на което е стигнато до законосъобразния извод, че същите са последователни и непротиворечиви и обосновано им е дадена пълна вяра.   И настоящата инстанция счита, че всички събрани доказателства, в съвкупност, водят до единствения възможен извод, за виновността на подсъдимите, като изключват останали възможни версии. Налице е едно хармонично единство между уликите и останалите обективни доказателства, поради което този извод не буди никакво съмнение.   Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че двамата подсъдими са извършили престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационните жалби, за отмяна на въззивната присъда и оправдаването им или за връщане на делото за ново разглеждане.   По довода в двете жалби, за допуснати съществени процесуални нарушения:   И по това касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изложените в жалбите възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. С. и Т. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимите. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Двамата подсъдими са имали възможност да се защитават в присъствие на защитници и да дават обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.   Второинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, /както се твърди в касационните жалби/, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от двамата подсъдими, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства /част от тях, от досъдебното производство/, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които е установил точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че са осъществили състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно са били осъдени за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   В изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като е постановила нова присъда, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна, посочвайки в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, кои се приемат и кои отхвърлят и какви са правните съображения за взетото решение. Затова възражението за липса на мотиви в тази връзка, се явява неоснователно.   С оглед на изложеното, доводът за допуснати съществени процесуални нарушения в двете жалби, се явява неоснователен.   По довода в жалбата на подс. Г. С. , за явна несправедливост на наложеното наказание:   Лишено от основание е и възражението и по този направен довод. При определяне размера на наказанието за този подсъдим, въззивният съд е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно е прието наличие на превес, на смекчаващи вината обстоятелства и наказанието е наложено при условията на чл. 54, НК в близост до долния предвиден от закона размер, отчитайки данните за деянието и дееца. С оглед на това, намаляването размера на санкцията е напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, на задачите на наказателната репресия. Имайки в пред вид всичко изложено, настоящата инстанция счита и двете жалби за изцяло неоснователни, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 4/ 25.01.2010 г., постановена по внохд № 799/2009 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: