Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 17.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5652 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по жалба на Г. Н. А. срещу решение №975 от 26.06.14г. по гр.д.№931/14г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като е основано на погрешна преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон по въпроса за придобивната давност върху съсобствен недвижим имот. Ответниците в производството Р. К., Д. С., С. С., Н. Й., С. Й., А. Й., И. С., С. А., Й. П., П. Г., Е. Г., З. А., Н. В. и Д. Л. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Позовават се на обстоятелството, че процесният имот има наследствен характер, че със сила на пресъдено нещо по гр.д.№951/1995г. на Варненския окръжен съд е бил отхвърлен установителен иск за собственост на Г. А. за същия имот; че издаденият в негова полза нотариален акт по обстоятелствена проверка не установява действителни права; че Г. А. не е упражнявал явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота за период от 10 години, нито е демонстрирал владелчески действия по отношение на другите наследници, отблъсквайки владението им. С определение №613 от 17.11.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси, които касаят придобивната давност върху съсобствен недвижим имот. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: С тълкувателно решение №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. С решение №549 от 30.12.2010г. по гр.д.№217/10г. на ВКС, ІІ ГО, е прието, че сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота. Същевременно тези разрешения са неприложими в хипотези, в които владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба. След като сънаследниците са взели решение за разпределяне помежду си на собствеността върху наследствените имоти, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл.79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение. Решението е постановено в производство по чл.290 ГПК и представлява задължителна практика на ВКС. Цитираните решения, въпреки че не са били посочени в изложението към касационната жалба, са служебно известни на настоящия състав на ВКС. Те са относими към спора по настоящото дело и следва да бъдат съобразени при разрешаването му. Обжалваното въззивно решение, с което не е отчетено значението на 13 бр. декларации на част от сънаследниците за получени от тях суми във връзка с неформална делба на процесния имот и произтичащото от тази делба владение на един от наследниците върху целия имот, противоречи на тази задължителна практика на ВКС, което е обусловило и допускането му до касационно обжалване. Правилна е посочената практика на ВКС, която следва да се приложи и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение №1438/20.03.14г. по гр.д.№19093/12г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск на Г. Н. А. срещу Р. К., Д. С., С. С., Н. Й., С. Й., А. Й., И. С., С. А., Й. П., П. Г., Е. Г., З. А., Н. В., Д. Л. и В. К. за установяване на правото на собственост на ищеца върху дворно място в [населено място],[жк], [улица], представляващо ПИ с идентификатор 10135.5510.284 по КК и КР на [населено място], по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Въззивният съд е приел, че спорното дворно място е било собственост на общия наследодател С. Н. М., починал на 23.09.1931г. С решение по делбено дело 54/66г. на РС Варна имотът е бил изнесен на публична продан, която обаче не е проведена. Ищецът Г. Н. А. не е станал собственик на този имот по силата на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност. Съгласно ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение, тъй като съсобствеността е възникнала от юридическия факт на наследяването. Ищецът не е доказал да е препятствал достъпа на останалите наследници до имота. Самият той рядко е ходил в имота и дори да е съборил покрива на съществуващата сграда, то един от наследниците се е възпротивил на това действие. Не е ясно кой държи ключовете за имота, но И. С. също е имал достъп до него и го е посещавал. За субективното намерение на ищеца да владее имота само за себе си не може да се съди само от факта на декларирането на имота заплащането на данъците за него. Представените по делото 13 бр. декларации от ответниците и техните наследодатели, че са получили от ищеца суми за своите дялове от имота и че нямат претенции към него, както и че имотът е бил владян от бащата на ищеца Г. С., а след неговата смърт – от самия ищец, не могат да се възприемат като извънсъдебно признание на владението на ищеца и неговия баща. Тези декларации нямат правното значение на отказ от наследствени права, доколкото не е спазена формата за действителност на това изявление. От свидетелските показания не може да се направи извод, че ищецът е стопанисвал имота, тъй като в него не са извършвани промени, освен събарянето на покрива на сградата, а самото място е изоставено и обрасло с трева. Решението е неправилно. Наследственият характер на спорния имот е бил установен с влязлото в сила решение по гр.д.№951/1995г. на Варненския окръжен съд. Това решение се ползва със сила на пресъдено нещо, която обвързва страните по настоящото дело. След влизането в сила на това решение обаче са настъпили нови факти, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо. Такъв нов факт е установеното от ищеца Г. А. владение върху идеалните части на останалите наследници и снабдяването му през 2008г. с нотариален акт за собственост на имота по давност. Нотариалният акт има легитимиращ ефект, съгласно приетото в ТР №11/21.03.13г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС. Този легитимиращ ефект не е оборен от ответниците по настоящото дело. Напротив, налице са доказателства в подкрепа на констатациите му. През 1994г. тринадесет души от наследниците на общия наследодател С. А. М. са подписали декларации, с които са признали владението на имота от Г. А., както и че са получили от него парично уравнение на своите идеални части и повече нямат никакви претенции към имота. Въззивният съд неправилно е преценил правното значение на тези декларации. Макар да не съставляват акт на отказ от право на собственост, те имат значението изявление за зачитане на владението на Г. А. върху спорния имот. От момента на подписване на тези декларации осъществяваното от Г. А. държане на идеалните части на тези наследници се превръща във владение. Затова не е необходимо той да демонстрира по друг начин на същите лица, че владее техните части с намерение за своене и да отблъсква тяхното владение, тъй като с декларациите това владение доброволно му е предадено. Вярно е, че ищецът не е могъл да докаже автентичността на подписите на три от тези тринадесет декларации, но това е само поради липса на сравнителен материал. Същественото обаче е това, че при наличието на нотариален акт по обстоятелствена проверка, в тежест на ответниците е било да оспорят констатациите му, а не на ищеца да доказва владението си. Съгласно приетото в приложеното към касационната жалба решение от 02.05.2012г. по гр.д.№83/11г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК, владението може да се осъществява и чрез периодични посещения в имота, без да е необходимо той да бъде обработван и облагородяван. Такива периодични посещения са установени и в производството по настоящото дело. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е придобил по давност процесния имот след 1996г. и предявеният от него установителен иск за собственост е основателен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявеният иск – да се уважи. С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по делото - 540,76лв. за първа инстанция; 70,80лв. за въззивна инстанция и 446,80 лв. за ВКС или общо 1058,36лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №975 от 26.06.14г. по гр.д.№931/14г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците Р. К. К. от [населено място],[жк], [улица], Д. К. С. от [населено място],[жк], [улица], С. Д. С. от [населено място],[жк], [улица], Н. А. Й. от [населено място],[жк], [улица], С. Й. Й. от [населено място],[жк], [улица], А. Й. Й. от [населено място],[жк], [улица], И. Г. С., от [населено място],[жк], [улица]; С. П. А. от [населено място], [улица], Й. Г. П. от [населено място], [улица], П. Б. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Е. Б. Г. от [населено място],[жк], [улица], З. Д. А. от [населено място],[жк], [улица], Н. Л. В. от [населено място],[жк], [улица], Д. В. Л. от [населено място],[жк], [улица] В. С. К. от [населено място],[жк], [улица], че ищецът Г. Н. А. от [населено място],[жк], [улица] собственик на основание придобивна давност на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 476 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.5510.283 по КК и КР на [населено място], при съседи: ПИ 10135.5510.423; 10135.5510.285 и 10135.5510.280. ОСЪЖДА Р. К. К., Д. К. С., С. Д. С., Н. А. Й., С. Й. Й., А. Й. Й., И. Г. С., С. П. А., Й. Г. П., П. Б. Г., Е. Б. Г., З. Д. А., Н. Л. В., Д. В. Л. и В. С. К. да заплатят на Г. Н. А. сумата от 1058,36лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: