1 Р Е Ш Е Н И Е № 623 гр.София, 15 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1891/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения М. Е. А., чрез защитника му адвокат П. Н. П. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 12 от 06 февруари 2013 година на Районен съд – гр.Хасково, постановена по нохд № 1133/2012 година и изменена само в санкционната й част и потвърдена в останалата й част с решение № 67 от 29 април 2013 година на Окръжен съд – гр.Хасково, по внохд № 213/2013 година. В искането са заявени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, а това ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, само доколкото допуснатите нарушения са съществени. Претендира се възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане в предходен процесуален стадий - действия на прокурора след завършване на разследването или съдебно следствие пред въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС осъденият М. А. участва лично и със защитника си адвокат П., който поддържа искането за възобновяване на делото при заявените в него основания за това и изложени доводи в тяхна подкрепа. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда на Хасковския районен съд, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения М. Е. А. за това, че на 17. 07. 2012 година, в [населено място], Хасковска област, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгл. чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) – различни видове и марки цигари, подробно посочени, на обща стойност 22 712. 50 лева, големи размери и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На оснвание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на осъдения А., с влязла в сила присъда по нохд № 125/2011 година по описа на РС – гр.Свиленград, наказание една година лишаване от свобода и е определил първоначален „строг” режим за изтърпяването му в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения А.. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. В производство, инициирано по жалба от защитника на осъдения А. – адвокат Г. З., е постановено атакуваното сега пред ВКС въззивно решение, с което присъдата е изменена само относно наложеното на осъдения наказание, чийто размер е намален на две години лишаване от свобода, като е потвърдена в останалата й част. Искането на осъдения М. А. за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения А. е неоснователно. Внимателният прочит на искането за възобновяване на делото дава основание за извода, който ВКС прави, че единственото възражение в него се свежда до неяснота на повдигнатото обвинение като съдържание на обвинителния акт, която неяснота е пренесена и в двата постановени съдебни акта и се изразява в следното: посочените разпоредби от ЗАДС и ЗТТИ попълват съдържанието на бланкетната, според защитата, норма на чл. 234, ал. 1 от НК, като регламентиращи изискването за наличие на съответен бандерол върху акцизните стоки, когато те са предмет на „продажба”. Повдигнатото срещу А. обвинение обаче не е за „продажба”, а за „държане” на акцизни стоки без бандерол, за която хипотеза посочените разпоредби от специалните закони не съдържат изискване за наличие на такъв бандерол. Това вътрешно противоречие при формулиране на обвинителната теза е нарушило правото на обвиняемия А. да научи точно в какво е обвинен и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е ограничило реализацията на правата му в процеса в пълния им обем. Непосочването от страна на обвинителната власт на точната норма от специалния закон (според защитата това е чл. 28 от ЗТТИ) прави обвинението противоречиво и неясно, а това несъмнено е основание за възобновяване на делото. Буди недоумение цитираният в искането като съдържание на обвинението текст на чл. 100 от ЗТТИ (с. 3 от искането), защото този текст от специалния закон не се визира по делото като регламент на изискването за бандерол. ВКС няма как да не отрази и констатацията, която прави, че идентични възражения срещу постановената по делото присъда са наведени и пред въззивния съд и са получили надлежен отговор във въззивното решение (с. 4 от същото). ВКС не намира основания да не се съгласи с изложените там съображения, доколкото те напълно кореспондират с данните по делото и със закона. В тази връзка следва да се посочи, че естеството и характерът на проверката по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, препращаща към основанията за касационен контрол, но само доколкото допуснатите нарушения са съществени, прави неоправдано очакването ВКС да пререши делото по същество, защото възложената му от закона компетентност принципно изключва такава възможност. В правомощията на въззивния съд е да провери фактическата правилност на присъдата и законосъобразността на правната квалификация, което в случая е сторено по предписания от закона начин. ВКС не установява заявените в искането съществени процесуални нарушения. Всъщност, упреците към съдържанието на обвинителния акт касаят единствено наличното, според защитата, несъответствие в обвинението между вмененото на осъдения неправомерно поведение – държане на акцизни стоки без бандерол и посочения текст от ЗТТИ, визиращ хипотезата на продажба на такива стоки. Известно е, че обвинителният акт определя фактическата и правна рамка на обвинението. Фактите относно претендираното от обвинителната власт престъпление се посочват в обстоятелствената му част, която следва да съдържа описание на времето, мястото, начина на извършване на престъплението, а правната квалификация на деянието се посочва в неговия диспозитив (чл. 246 от НПК). В конкретния случай, тези изисквания изцяло са съобразени при изготвяне на обвинителния акт. В обстоятелствената му част (л. 1 – л. 3) подробно са описани времето и мястото на упражняване на фактическата власт по отношение на инкриминираните цигари, техният вид и количество, стойността им, обстоятелствата, при които те са установени в избеното помещение на дома на осъдения, къде са намерени и как са съхранявани (под пода, в чували и кашони), кои лица са присъствали и пр. На л. 5 от обвинителния акт са мотивирани изчерпателно всички елементи от състава на престъплението по чл. 234 от НК, като са запълнени с конкретните факти от делото. Диспозитивът на акта посочва престъплението, в което е обвинен осъденият А.. При тези констатации няма как да бъде възприето твърдението на защитата на осъдения, че същият не е могъл да упражни адекватно и в пълен обем правото си на защита по повдигнатото му обвинение. Проведеното разследване и изготвеният обвинителен акт са очертали надлежно рамката на наказателното преследване срещу него чрез формулиране на обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него и това именно е същността на изискванията към формата и съдържанието на обвинителния акт. В конкретния случай те са изпълнени и не пораждат никакво съмнение за обстоятелствата, визирани в чл. 102 от НПК. Възражението на защитата за ограничено право на защита на осъдения А. поради посочване на чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ като норма от специалния закон, предвиждаща изискване за бандерол върху стоките, предмет на престъплението, също не може да бъде прието за основателно. То не държи сметка за обективната страна на престъплението по чл. 234 от НК, в която норма са посочени изчерпателно всички елементи от обективния състав на престъплението. Визирани са две форми на изпълнителното деяние – „държи” и „продава”, всяка от тях със самостоятелно правно значение. Допълнителното условие за съставомерността на деянието – изискването за бандерол да е предвидено в закон, е относимо и към двете форми на изпълнителното деяние. В случая то е удовлетворено чрез посочване на разпоредбите на чл. 2, т. 2 от ЗАДС (която дори сама по себе си би било достатъчна) и чл. 25 от ЗТТИ, която визира една от двете форми на изпълнителното деяние, а именно продажбата. Това обаче не поставя никакви съмнения относно характеристиките на предмета на престъплението, към който е отнесено това допълнително изискване, доколкото то не е поставено в зависимост от някоя от тези две форми, чрез които (заедно или поотделно) се осъществява престъплението по чл. 234 от НК. При изложените съображения, ВКС намира искането на осъдения А. за възобновяване на делото за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Е. А., чрез защитника му адвокат П. Н. П. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 12 от 06. 02. 2013 година на Районен съд – гр.Хасково, постановена по нохд № 1133/2012 година и изменена само в санкционната й част и потвърдена в останалата й част с решение № 67 от 29. 04. 2013 година на Окръжен съд – гр.Хасково, по внохд № 213/2013 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.