Р Е Ш Е Н И Е № 7 С о ф и я , 02 февруари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 я н у а р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1201/2017 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба на повереника на частните обвинители Г. М. В. и М. П. Т. от [населено място], област П., адв.Ф.И. от АК-П. срещу решение № 258 от 20.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 268/2017 г. от Варненския апелативен съд с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и искане за изменянето му със завишаване от касационната инстанция на размера на наложеното на подсъдимия наказание „над средния размер” на предвиденото в разпоредбите на НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители Г. В. и М. Т., лично и чрез повереника си адв.И. молят жалбата им да бъде уважена по изложените в същата съображения. Подсъдимият С. В., лично и чрез служебния си защитник адв.А.А. от САК и в писмено възражение от договорно наетия му защитник адв.Г.Г. от АК-В. оспорва основателността на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : При протекло съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, с присъда № 15 от 22.03.2017 г. по НОХД № 37/2017 г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия С. С. В. от [населено място], област С., в момента в затвора във В., за виновен в това, че на 18.08.2016 г. на път ІV-21 403 между селата А. и Търновци, област С., при управляване на МПС – лек автомобил марка „Форд”, модел „Пума” с [рег.№], собственост на сестра му В. С. В., без да има за това необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на П. М. П. от [населено място], област П. и на основание чл.343, ал.3, б.”б” вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК на 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от правото по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Разпоредено е с веществените доказателства по делото – мобилен телефон на подс.В., марка „Теленор”, който да му бъде върнат след влизане на присъдата в сила. С присъдата са присъдени в тежест на подсъдимия направените от частните обвинители разноски за ползваната от всеки от тях правна защита в размер по 1 500 лева, както и направените по воденето на делото разноски общо в размер на 1 122,26 лева. Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура-Силистра заради неправилното приложение на закона относно определяне на размера на дължимото се на подсъдимия наказание, считайки го за явно несправедлив, а от друга страна и в нарушение на чл.343г от НК относно неправилно наложеното му кумулативно наказание лишаване от право, както и заради превишаване на правата от съда при определяне на типа затворническо заведение за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, въведено в правомощията на ГД „ИН” при МП с искане за изменяне на присъдата със завишаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, отмяната й в частта за приложението на разпоредбата на чл.343г от НК, както и относно типа на затворническото заведение. Присъдата е била обжалвана и от повереника на частните обвинители адв.И. с оплакване за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с претенцията за изменянето й и завишаване на размера му над средния на предвиденото в НК за престъплението. С въззивното си решение Варненският апелативен съд е коригирал първоинстанционната присъда, като я е отменил в частта относно определения тип затворническо заведение за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и в частта за налагане на кумулативно предвиденото наказание по чл.343г от НК, а в останалата част я е потвърдил. Касационната жалба на повереника на частните обвинители преповтаря доводите им за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание без конкретно искане към касационната инстанция съобразно правомощията й. В пренията пред ВКС повереникът моли завишаването на размера на наказанието на подсъдимия да бъде сторено от настоящата инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка, поради което за допустима, но разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Касационната жалба в голямата си част е копие на въззивната, с аналогични доводи, с отправено искане към касационната инстанция, което не е съобразено с нейните правомощия. Оплакванията на жалбоподателите обаче са получили убедителен и законосъобразен отговор от апелативния съд, касаещи липсата на правоспособност у подсъдимия да управлява МПС въобще, за механизма на ПТП и неотчитане младата възраст на пострадалата тяхна дъщеря. Акцентира се и върху търпените от тях болки и страдания от загубата й, напредналата им възраст и влошено здравословно състояние, с които обстоятелства се обосновава високата обществена опасност на деянието и искането им за завишаване на дължимата се на подс.В. санкция с оглед постигане на „моралното им удовлетворение” и ограничаването му „да вреди на други лица”. Така наведените доводи са неоснователни, тъй като неправоспособността на подсъдимия да управлява МПС, допуснатите от него нарушения на правилата за движение и причинения престъпен резултат са обективни признаци на състава на престъплението, признати от него в процедурата по глава 27 от НПК факти и не могат повторно да бъдат отчитани при индивидуализацията на наказанието му. Безспорна е мъката на който и да е родител при загубата на дете, особено в млада възраст, но това обстоятелство не може да бъде основание наказанието да се ползва като отмъщение за стореното. То следва да постигне визираните в НК цели, на първо място за поправянето и превъзпитанието на дееца, както и предупредително за останалите членове на обществото. В тази насока от съществено значение е формата на вината му при осъществяване на деянието, а в случая е безспорно, че тя е непредпазлива, младежка самонадеяност. Не без значение са и обстоятелствата, че всеки пътник в МПС следва да се увери дали водачът му е правоспособен, а така също да вземе мерки за собствената си безопасност, като спази задължението си да постави предпазен колан, за което носи самостоятелна административно-наказателна отговорност по ЗДвП. А в случая те не са спазени от пострадалата и това е косвеното й съпричиняване на фаталния за нея резултат. ВКС в настоящия си състав приема, че апелативният съд се е съобразил с всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.В. обстоятелства и с основание е утвърдил размера на наложеното му от окръжния съд наказание лишаване от свобода. Даден е законосъобразен отговор на доводите на страните във въззивния протест и жалба, като няма подминати или превратно оценени факти, определящи го като явно несъответно на обществената опасност на деянието и тази на виновния водач, налагащи неговата корекция в една или друга посока, което се споделя и от настоящата инстанция, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК, още по-малко може да се удовлетвори искането на жалбоподателите за завишаване на санкцията от касационната инстанция, с каквото правомощие същата не разполага (арг.чл.354, ал.3, т.1 от НПК). Жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Разноски на жалбоподателите за тази инстанция не следва да се присъждат с оглед неоснователността на касационната жалба, която е единственото основание за образуване на касационното производство, а и такива не са надлежно доказани. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258 от 20.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 268/2017 г. от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :