4 гр. д. № 1501/2010 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 473 София, 25.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1501/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Т., Г. Й. М. и Х. Г. М. срещу решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 398/2009 г. на Варненски окръжен съд. С определение № 659 от 30.06.2011 г. е допусната касационна проверка на въззивното решениие по разрешеният с него въпрос дали продаденият тавански етаж на касаторите към 2006 г. е бил годен обект на гражданския оборот в резултат на преустрояване, или е представлявал общ незастроен обем между последната плоча на сградата и покривната конструкция, поради което е съставлявал обща част по предназначение. К. довод е за това, че при предявен негаторен иск съдът неоснователно е обсъждал дали касаторите, ищци по иска са собственици на имота. Поддържат че праводателката им е била собственик на таванския етаж и правото да го преустрои в жилищен и с това право се е разпоредила в тяхна полза. Твърдят и това, че таванският етаж към момента на извършване на делата през 1975 г. е съставлявал самостоятелен обект, който се характеризира като ателие. Твърдят необоснованост и незаконосъобразност на решението. Ответникът по касация „Т.-В”, Е., [населено място] намира жалбата за неоснователна. За да се произнесе по касационната жалба съдът взе предвид следното: Касаторите са предявили срещу [фирма], [населено място] негаторни искове за предоставяне достъп до таванския етаж и мазето в сградата построена в [населено място], ул. Б.” № 17; за възстановяване трикрилни входни врати към първи и втори етажи на сградата; за възстановяване на стълбищните площадки на всеки етаж; за възстановяване на преградна стена от талашитени плоскости на таванския етаж, разделяща таванския етаж от таванска стая, прилежаща към първия етаж и за осигуряване на ищците достъп до таванския жилищен етаж и избеното помещение. От фактическа страна по делото се установява, че през 1977 г. въз основа на съдебна спогодба, сключена по гр. д. № 2675/75 г., в дял на К. П. е поставен таванския етаж на жилищната сграда и правото да го преустрои в мансарден жилищен етаж, както и 7.45 ид. ч. от общите части на сградата и 22/284 ид. ч. от дворното място, което цялото е с площ от 284 кв. м. и съставляващо УПИ ХІІ-8 по плана на 8-ми подрайон на [населено място]. В дял на останалите съделители Л. П. и Ж. В. е поставен втория етаж от жилищната сграда както и 50.75 % от общите части на сградата и 153/284 ис. ч. от дворното място. Няма данни собственици на първия етаж и на останалите идеални части от терена да са учредили в полза на К. П. право на строеж на тавански жилищен етаж. През 1996 г. К. П. дарява на дъщеря си Ж. В. втория етаж от жилищната сграда, както и таванския жилищен етаж и правото той да бъде преустроен (нот. акт № 127 от 9.08.1996 г., т. ХХVІІ, по н. д. № 7240/1996 г.). През 2004 г. касаторите са сключили договор за покупко-продажба с В. за таванския етаж, описан в акта като, състоящ се от жилищна площ от 36.30 кв. м. и складова площ от 66.70 кв. м. С приета техническата експертиза изпълнена след оглед в сградата, е установено, че таванският етаж не е преустрояван в жилищен. В дясно от стълбището е оформено таванско помещение с талашитени плоскости със застроена площ от 20.90 кв. м., което е прилежаща част към апартамента на първия етаж. Останалото пространство е с площ от 110 кв. м., от което 60 кв. м. са със светла височина над 1.50 м., а останалата застроена площ от 50 кв. м. е с височина на надзида от 1.10 кв. м. до 1.50 кв. м. Помещението от ляво от стълбището е било предназначено за баня и санитарен възел. В него съществува ВиК инсталация и фаянс по стените и пода. От това експертизата е приела, че това пространство към 2006 г. е могло да бъде ателие за творческа дейност. В съдебно заседание експертите от тричленната експертиза заявяват, че таванският етаж не е ателие, а тавански етаж тъй като няма извършено цялостно преустрояване на пространството в самостоятелен обект въз основа на одобрен архитектурен проект, съгласно действащите строителни правила и норми. Въз основа на тези данни е направен обоснован извод, че касаторите, ищци по иска, не се легитимират като собственици на таванския етаж в сградата, тъй като такъв обект не е изграден в резултат на преустрояване. При построяване на сградата е изпълнено подпокривно пространство (тавански етаж), което е със статут на обща част. При сключване на съдебната спогодба в полза на съделителя К. П. не е учредено право на преустрояване на същия в тавански жилищен етаж, поради това че собственика на останалата част от дворното място, в което е построена сградата не е изразил воля за това. Той не е бил и страна по делото. Правото на надстрояване е вещно право, което може да се учреди по установения в закона ред и при общо съгласие на всички съсобственици. След като по делото е установено с приета техническа експертиза, че таванският етаж не е бил преустрояван в мансарден етаж чрез изграждане на надзид до височина от 1.50 м. и преустройство въз основа на одобрен архитектурен проект, за което е било дадено съгласие с решение по протокол № 20 от 9.07.1977 г. на Съвета за архитектура и благоустройство при НС при Г. В., то такъв обект не е възникнал в правния мир, поради което и статут на таванския етаж от такъв на обща част на сградата по предназначение не е трансформиран в самостоятелен обект на гражданския оборот. От това следва, че договорът за продажба, от който касаторите черпят права, е нищожен поради липса на предмет – годен обект на гражданския оборот. Изводът на въззивния съд за неоснователност на негаторния иск е обоснован и законосъобразен, като мотивите към него се допълват и с изложеното по-горе. Неоснователен е доводът, че в производството по иск по чл. 109 ЗС не следва да се обсъжда дали ищецът е собственик на имота, защита от неоснователни действия на който търси. Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика за защита на притежаваните от него вещни права и техния обект от неоснователни действия, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота. Правният интерес от този иска е обусловен от това ищецът да е носител на правото на собственост за имота, защита на което се търси. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а въззивното решение в сила. При този изход на касационното производство касаторите ще бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплатят на ответника по касация направените от него разноски за това производство, които възлизат на сумата 1500 лв. Извършването на разноските е установено с представения договор за правна помощ и съдействие сключен на 12.11.2011 г. между [фирма], [населено място] и адв. Б. Ж. от Варненски АК. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 398/2009 г. на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА Т. Т. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], Г. Й. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, и Х. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6 да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: