Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр. София, 05 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 839/ 2019 година Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалба на подсъдимия Н. К. А., от [населено място], депозирана от назначения му служебен защитник- адв. В. Я., срещу въззивно решение № 265 от 21. 06. 2019 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, постановено по ВНОХД № 503/2019 г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 7 от 5. 03. 2019г., на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, 6 състав, по НОХД № 809/2017 г. В касационната жалба се релевира довод за нарушение на закона– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Заявява се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, или алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият и служебният му защитник поддържат жалбата в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по изложените в нея съображения, със заявеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия Н. К. А. е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимиран субект, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения от закона срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С първоинстанционната присъда Софийският окръжен съд, наказателно отделение, 6 състав, е признал подсъдимия Н. К. А., от [населено място], за виновен в това, че на 20. 07. 2015г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон С., на стойност 140 лева, и парична сума в размер на 200 лв., от владението на Р. К. Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на пет години лишаване от свобода, като е определил строг първоначален режим на изтърпяването му, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирал наложеното наказание с тези по НОХД № 208/ 2016г. и НОХД № 206/ 2016г., двете на РС- гр. Ботевград, и по НОХД № 4/ 2016г., по описа на Софийски окръжен съд, като е определил най- тежкото от тях- пет години лишаване от свобода, при строг първоначален режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените части от наказанията лишаване от свобода, групирани с определение на Софийски окръжен съд от 26. 10. 2016г., по ЧНД № 687/ 2016. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, е потвърдил цитираната първоинстанционна присъда. Релевираният в жалбата довод за нарушение на закона е мотивиран с аргументи, изразяващи несъгласието на касатора с приетите за установени от предходните инстанции и предпоставили осъждането му фактически положения, квалифицирани като необосновани, и тяхната доказателствена основа. ВКС намира за необходимо изрично да подчертае, че в тази си част доводите в касационната жалба, развити и поддържани в съдебно заседание, по същество се свеждат до твърдение за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото изразяват несъгласието на жалбоподателя с приетите за установени фактически положения, което обаче не сочи на заявено касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. В настоящото производство касационната инстанция няма правомощието да констатира нови фактически обстоятелства, различни от приетите, нито да се произнася по обосноваността на проверявания съдебен акт. Законът ограничава нейните контролни правомощия до проверката за правилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и за справедливостта на наказанието. В този смисъл необосноваността не е в кръга на изрично и лимитативно регламентираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, поради което и този довод в касационната жалба не подлежи на обсъждане и оценка. На касационен контрол обаче подлежи развитата от органите на досъдебното производство и съдилищата процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална законосъобразност на конкретния съдебен акт, е задължен да извърши собствена проверка за спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното му формиране. Следвайки този принципен подход и доколкото поддържаният в жалбата на подсъдимия А. довод за нарушение на материалния закон е развит в корелация с аргументи за неправилна интерпретация на доказателствата, с игнорирането от съдилищата на онази част от тях, които оневиняват дееца, същият следва да бъде обсъден и оценен по същество в очертаната от касатора процесуална рамка. Жалбоподателят поддържа, че е неправилно осъден по повдигнатото му обвинение, при липсата на събрани по предвидения в НПК ред годни и несъмнени доказателства, установяващи безспорно авторството на престъплението. Това възражение е било изтъквано и поддържано и пред въззивния съд, който законосъобразно го е отхвърлил като неоснователно, излагайки в мотивите си убедителни, основани на закона и доказателствата по делото съображения, които изцяло се споделят от касационния съдебен състав, поради което и преповтарянето им е безпредметно. Инстанционните съдилища са установили всички правнорелевантни факти, в изпълнение на задължението си за разкриване на обективната истина, вменено им с нормата на чл. 13 НПК, обективно и всестранно са анализирали доказателствените източници, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на принципните изисквания на чл. 14 и чл. 18 НПК, и на тези по чл. 107, ал. 5 НПК. Касационната инстанция намира, че липсват основания да се счете, че доказателствата по делото са били оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или фактическите обстоятелства са приети на базата на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа, тъй като всички действия по събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав по фактите, са в пълно съответствие с действащия процесуален регламент. Не е вярно, че съдилищата са базирали на недопустими предположения изводите си за вината и отговорността на касатора, или че те са в резултат на игнориране на част от доказателствените източници, с приоритетното и избирателно позоваване само на онези от тях, които уличават извършителя. Обстоятелството, че подсъдимият отрича извършването на престъплението, не означава, че авторството на деянието не може да бъде установено чрез други доказателствени средства, каквито в достатъчен обем са събрани в настоящото производство. Вън от съмнение е, че неговите обяснения не могат да бъдат третирани като единственият възможен доказателствен източник за произтеклите събития, още повече, че по същността си те същевременно представляват и значим процесуален инструмент за упражняване правото на защита. Показанията на пострадалата свидетелка Руска Ц. са еднозначни и категорични за всички релевантни обстоятелства относно времето, мястото, механизма на извършеното спрямо нея престъпно посегателство, както и за самоличността на дееца. От съществено значение в случая е, че Ц. добре е познавала извършителя отпреди деянието, поради което и без проблем го е идентифицирала. Назовала го е поименно, включително с прякора, с който е бил известен сред съгражданите си- „псевдоним“. Подробно и задълбочено са анализирани показанията на пострадалата свидетелка Р. Ц. и в контекста на съществуващите разлики в описанието на предмета на престъплението, за който тя е съобщила при първоначалното сезиране на компетентните органи чрез спешния телефон 112, и впоследствие- по време на наказателното производство. И окръжният, и апелативният съд са обсъдили несъответствията, и основавайки се както на изявленията на самата пострадала при разпита й, така и на останалите доказателствени източници, са заключили, че констатираните неточности са резултат от преживения от Ц. силен стрес веднага след нападението, извършено в дома й рано сутринта, в момент, в който тя е сама с децата си, от въоръжен с нож мъж, който оправя заплахи за живота й. Реакцията и действията й, възприети от свидетелите, участвали в преследването на дееца, и тези, с които тя е споделила за инцидента, потвърждават основните факти на обвинението. Изложеното от нея, в светлината на цялостната приета по делото фактология, се допълва от комплексната оценка на показанията на свидетелите В. В., Г. Г., Б. Б., В. С., М. В., М. З., Г. Б., протокола за доброволно предаване, заключенията на изслушаните и приети по делото съдебни експертизи, писмените доказателства- гаранционна карта с касова бележка за телефона, предмет на престъплението, договор с М. с приложения. И двете инстанционни съдилища са подложили на всестранен и обективен анализ всички доказателствени източници. Установено е по делото, че мобилният телефон, отнет чрез престъплението, е бил доброволно предаден на разследващия орган от лицето И. Т. Д., за което е съставен надлежен протокол (л. 7, т. 2 от досъд. производство), с безспорна и категорична идентификация на устройството, с оглед на приложените писмени доказателства. Видно от цитирания протокол предалият вещта И. Д. саморъчно е вписал пояснението, че е получил телефона от подсъдимия през лятото на 2015г. Обстоятелството, че въпреки положените усилия, същият не е могъл да бъде открит, за да бъде разпитан в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, и при липсата на дадено съгласие от страните за прочитане на показанията му от фазата на досъдебното производство, е заличен от списъка на лицата за призоваване, не променя крайната оценка за процесуалната законосъобразност на доказателствената дейност на предходните инстанции. Ето защо, нарушение при събирането, проверката и оценката на доказателствата, в коментирания аспект, не е допуснато. Проследена е в пълнота хронологията на произтеклите събития и участието на касатора в тях е безспорно доказано. При тези данни, касационният съдебен състав приема, че въпросът за авторството на престъплението е решен правилно от инстанциите по същество. Установени са конкретните действия на А. по осъществяване на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж, включващо отнемане на движимите вещи- мобилен телефон и пари, и принуда, обективирана чрез употребата на заплашване, в конкретния случай- с нож, при доказания в процеса механизъм като способ за това. В този смисъл, изводите по същество- за вината и отговорността на жалбоподателя, законосъобразно са изградени върху правилно установена фактология, основана на комплексната оценка на всички доказателствени материали, събрани по делото, обсъдени всестранно, задълбочено и обективно от съдилищата. Следователно, материалният закон е приложен правилно. Заключението на първостепенния, подкрепено и от въззивния съд, че обвинението е доказано по изискуемия несъмнен начин, е предпоставило законосъобразния извод подсъдимият Н. А. да бъде признат за виновен и осъден за извършеното от него престъпление, квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 НК, при констатираното наличие на всички обективни и субективни признаци на посочения по- тежко наказуем състав на грабеж . Мотивите на проверявания въззивен съдебен акт са съответни на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК и съдържат аргументиран отговор на всички доводи на подсъдимия, изтъкнати във второинстаницонното производство, поради което и преповтарянето им от касационната инстанция е безпредметно. Предвид гореизложеното, като намери, че жалбата, с която е сезиран, е неоснователна, ВКС прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 265 от 21. 06. 2019г., на Софийския апелативен, съд, наказателно отделение, 4 състав, постановено по ВНОХД № 503/2019г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :