Р Е Ш Е Н И Е   №  114   София,  08 април  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание двадесет и трети февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря  Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 58/2010  година   Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимите П. Й. Ш.,А. С. Н.,Д. Л. Ж. и Р. А. Д. срещу въззивно решение № 239 от 20.11.2009г. по внохд № 420/2009г. по описа Апелативен съд-Пловдив,с което е потвърдена присъда № 115/09.09.2009г. постановена по нохд № 822/2009г. от Пловдивския окръжен съд. В жалбите на подсъдимите П. Ш. и Р. Д. се поддържа довод за явна несправедливост на наказанието,като се иска същото да бъде намалено. В жалбите на подсъдимите А. Н. и Д. Ж. се поддържат доводи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Гражданският ищец „Бултем” ООД-гр. Хасково ч. управителя Д. Т. Г. не се яви по делото,становище по жалбата не е представил. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбите,тъй като квалификацията на деянието е правилна,а наказанията не са явно несправедливи. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пловдивският окръжен съд е признал жалбоподателите-подсъдими за ВИНОВНИ в това,че за времето 03-04.08.2008г. в гр. П., след предварително сговаряне,в немаловажен случай ,ч. повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и ч. използване на технически средства-щанга,клещи и електрожен,са отнели чужди движими вещи в особено големи размери-пари 109 000 лева и 1730 евро от владението на „Бултем” ООД-гр. Хасково, без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвоят,като деянието представлява особено тежък случай,а подс. А. Н. е действал при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.196а,вр.с чл.195,ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.2, т.5 вр.с чл.194,ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 и ал.3 НК,а за подсъдимия А. С. Н. и вр.с чл.196,ал.1 т.2 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” НК ГИ ОСЪДИЛ ,както следва: Подсъдимите Д. Л. Ж. и Р. А. Д.-на ПО ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. Подсъдимите А. С. Н. и П. Й. Ш.-на ПО СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимите ДА ЗАПЛАТЯТ на „Бултем” ООД гр. Х. сумата 39 668,60 лева както и 1730 евро/или левовата му равностойност в размер на 3382,15 лева/,ведно със законните последици,представляващи обезщетение за имуществени вреди във връзка с горното деяние. ОТХВЪРЛИЛ е иска в останалата част като неоснователен. Произнесъл се е по чл.59,ал.1 НК,чл.53,ал.1б.”а” НК,чл.53,ал.2 б.”б” НК и веществените доказателства по делото. Па жалбите на подсъдимите П. Ш. и Р. ДИМИТРОВ: Оплакването касае размера на наложеното наказание. В жалбите и в съдебно заседание се излагат съображения за неотносимост на наказанието към степента на обществена опасност на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелствата . В този смисъл се иска наказанията от пет години лишаване от свобода да бъдат намалени. Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ: Преценката на предходните инстанции за наказание в обжалвания размер е правилна. По реда на чл.301 ,ал.1 т.3 НПК са обсъдени всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанията. За всеки от подсъдимите са отчетени както смекчаващите така и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наказанието е определено при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК в размер значително под долната граница предвиден в закона. За подс. Д. са взети предвид трудовата му ангажираност,чистото му съдебно минало/реабилитиран по право по предходни две осъждания/, степента и ролята му при извършване на престъплението. Като отегчаващо обстоятелство е отчетена проявената активност в подготовката за извършване на кражбата по събиране на информация,набавяне на средства и намиране на съучастници за извършването й. Подс. Д. заедно с подс. Ш. набавили електрожен предназначен за изрязване на вратата на металната каса,щанга и клещи необходими за осъществяване на кражбата. С инструментите пристигнали от гр. В. в гр. П.,където се срещнали отново с подс. Ж. и уточнили времето на кражбата. Подс. Д. съгласно предварителния план за действие оглеждал обстановката извън склада за движението на лица,като на няколко пъти се обаждал и предупреждавал подсъдимите Ш. и Н. за преминаващи патрулни полицейски коли. Извършил активната подготовка предхождаща деянието-начертаване план за действие,инструктиране на подс. Ж. да вземе мобилния си телефон,но с карта,различна от неговата. При тези фактически данни,обсъдени от съдилищата респ.характеристични данни,роля и степен на участие в деянието,наказанието в атакувания размер не е явно несправедливо. Това е така,защото размерът на наказанието изцяло съответства на високата степен на обществена опасност на деянието-участие в група организирана за извършване на крупна кражба и на личната обществена опасност на подс. Димитров. Въпреки че е бил реабилитиран по предходни две осъждания,участието му в инкриминираното деяние го характеризира като лице с установени престъпни навици. В този смисъл наказанието определено при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК се явява съответно на деянието и не е явно несправедливо. Същото е съобразено и с целите по чл.36 НК. Основание за по-голямо снизхождение и намаляване на наказанието не е налице. За подс. Ш. са взети предвид също активното участие в подготовката на престъплението,както и в същинското му извършване. Заедно с подс. Н. ,подс. Ш. се изкачили на покрива на склада,като с помощта на въже носено от него ,изтеглили инструментите и електрожена. Премахнали маджуна от стъклата,отстранили последните без да ги счупят и с помощта на друго въже спуснали инструментите в помещението,а след това се спуснали и те. Опитали с електрожена да изрежат вратата на касата,но не успели,след което с тръба намерена в склада и отверка,отворили вратата на металната каса и взели наличните в нея парични суми. При тези фактически обстоятелства наказанието от седем години лишаване от свобода е индивидуализирано в съответствие със степента на участие ,липсата на трудова ангажираност,семейното му положение,както и личната му характеристика-макар и реабилитиран по предходно осъждане,той отново извършва престъпление. Наказанието не е явно несправедливо,поради което като е потвърдил същото въззивният съд не е нарушил чл.348,ал.1 т.3 НПК. Касационният състав също не намира основание за намаляване на наказанието,тъй като последното изцяло отговаря на целите визирани в чл.36 НК и на чл.35,ал.3 НК. По жалбите на подсъдимите Д. Ж. и А. НЕЙЧЕВ: В същата се релевира довод по чл.348,ал.1 т.1 и т.3 НПК. Поддържа се,че квалификацията на деянието е неправилна,тъй като кражбата макар и в особено големи размери, не представлява особено тежък случай. Като аргумент се сочи за подс. Н. по-ниската степен на участие в деянието-бил се включил последният момент,непосредствено преди деянието ,поради неявяването на св. Р,който според първоначалната уговорка следвало да участва в кражбата. За подс. Ж. се поддържа,че по отношение на него не е налице изключително висока степен на обществена опасност. Доводът е поставен пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е изложил съображения защо не го приема. Съображенията на съда се споделят от настоящия касационен състав. Правилно е прието,че освен в особено големи размери,кражбата съставлява и особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 НК. Това е така,защото извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици,обстоятелствата при които е извършено-организирано след предварителна подготовка за набиране на участници,осигуряване на средства ,план на действие,разпределение на задачите за всеки от съизвършителите,както и данните за подсъдимите-единствено Ж. е неосъждан към момента на кражбата, разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимите. Самият Н. е осъждан 13 пъти за престъпления от общ характер,който факт го характеризира като лице с висока степен на лична обществена опасност. Фактическите обстоятелства по делото потвърждават извода за деяние по възведаната правна квалификациястановено е,че подс. Н. е втори баща на подс. Журков. Последният му споделил,че в склада на „Бултем ООД”,където работи има големи парични обороти и остават големи парични суми. Подс. Н. се заинтересувал как се съхраняват парите, как изглежда склада,има ли камери и СОТ. Подс. Ж. споделил с него цялата информация,а когато в началото на 2008г. напуснал,Н. го запознал със св. В,с когото се познавал от затвора,където изтърпявал наказание лишаване от свобода. Пред последния,подс. Ж. отново дал информация за склада. Именно от този момент,подсъдимите предприели организация по набиране на участници и средства за извършване на кражбата. Подс. Ж. бил изпратен да огледа обстановката в склада, с оглед настъпили промени и пр. След извършеното проучване подсъдимите пристъпили към изготвяне на план на действие и по-късно пристъпили към неговото изпълнение. При установените фактически обстоятелства правилно съдилищата са приели,че извършеното от подсъдимите деяние изпълва състава на чл.196а НК. Квалификацията е относима и спрямо подс. Ж. ,независимо от чистото съдебно минало на този подсъдим. Правилно окръжният съд в мотивите-възприети изцяло от въззивния съд е приел,че подс. Ж. е проявил „учудваща активност и последователност по събирането на информация за обстановката в склада,както и при намирането на друго лице,което да замести неявилия се на уговореното място свидетел В му баща А. Н. ”. Въз основа на дадената от него информация,подсъдимите Ш. и Н. проникнали в склада,а цялата група е действала съгласно разпределените между четиримата задачи. Материалният закон е правилно приложен в съответствие с доказателствата,установени,проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Същото е неоснователно. Наказанието на подс. Н. също е определено при условията на чл.55,ал.1 т.1 НПК. По-високият размер е съобразен ,както с квалификацията за него -опасен рецидив,така и с данните за предходните осъждания, не влияещи на квалификацията. От друга страна подс. Н. научавайки от доведения си син за паричните потоци съхранявани в склада на „Бултем ООД”-Хасково е лицето,което предприема организация за подготовка на кражбата. Нещо по-вече,независимо че се включва в деня на кражбата на мястото на неявилия се св. В. Ружин,Н. участва в непосредствено в изпълнително деяние-с помощта на клещи срязва телената ограда и заедно с подс. Ш. се прехвърлили с раницата и сака с инструментите в двора на дружеството. След това подс. Ш. с носен дълъг разтегателен прът закачил носеното с тях въже за стълба спускаща се от покрива на склада. Н. и Ш. се изкачили на покрива и с помощта на въжето изтеглили инструментите и електрожена. Премахнали маджуна от стъклата,проникнали в помещението на склада и по описания по-горе начин отворили касата и взели цялата наличност. Парите поставили в чантата за инструменти,а електроженът и инструментите които били в нея-изоставили на местопрестъплението. С оглед на изложеното, наказанието отмерено под средния предвиден в закона размер е съответно както на степента на обществена опасност на деянието,така и на тази на подсъдимия Н. Съобразено е и с целите на чл.36 НК в личен и в генерален аспект. Основание за намаляване на наказанието не е налице. Изложеното се отнася и за подс. Д. Ж. Наказанието от пет години лишаване от свобода съответства на степента на участие в инкриминираното деяние и неговата лична степен на обществена опасност. Всички сочени в касационната жалба обстоятелства-млада възраст,чисто съдебно минало,добри характеристични данни са отчетени от предходните съдебни инстанции, като основание за прилагане на разпоредбата на чл.55,ал.1 т.1 НК. Наказанието не е явно несправедливо,а съобразено и индивидуализирано с оглед високата степен на обществена опасност на деянието,личното участие и с разпоредбата на чл.36 НК. Оплакването досежно гражданската част на решението,също е неоснователно. Доводът,че исковата претенция на пострадалото дружество не е доказана не се подкрепя от данните по делото. Предмет на обвинението е сумата 109 000 лева и 1730 евро с левова равностойност 3382,15 лева. Гражданският иск предявен от „Бултем ООД”-Хасково е уважен в размер на 39 668,60 лева и на 1730 евро,при предявен такъв в размер на 44 230 лева и 17390 евростановено е,че след разкриване на престъплението,на дружеството са върнати иззети от жилищата на подсъдимите общо 64 770 лева. Взети се предвид и сумите в общ размер от 4561.40 лева,иззети при лични обиски от подсъдимите. Искът е правилно уважен в посочения размер. Тезата на подсъдимите,че отнетата от тях сума е 100 000 лева,а не 109 000 лева е проверена от съдилищата посредством показанията на св. Г отхвърлена като неоснователна/ л.132 от мотивите на окр.съд/. По изложените съображения,тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,3 НПК,решението като правилно,законосъобразно и справедливо,следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 239 от 20.11.2009 г. по внохд № 420/2009г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,с което е потвърдена присъда № 115/09.09.2009г. постановена по нохд № 822/2009г. от Пловдивския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: