Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 566   София, 04 февруари  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                          ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                     ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                              при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 651/2009год.   Производството е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. З. П. и от повереника на гражданската ищца С. Н. Б. против присъда № 155/07.07.2009 год. по внохд № 162/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба от името на подсъдимия е релевирано основанието за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Изложени са доводи за неизпълнени от въззивната инстанция задължения по чл. 107 от НПК. Подложена на критика е дейността на съда при оценката на събраните доказателства-по същество оплакване за необоснованост. Ограничено е правото на защита-основание за отмяна по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като не са уважени направени искания за попълване на доказателствената съвкупност чрез повторен разпит на свидетеля А на станалото между подсъдимия и пострадалия. При постановяване на новата присъда въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е изпълнил разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК-не е съпоставил и анализирал противоречията в доказателствената съвкупност, а е възприел само тези от доказателствата, подкрепящи тезата на обвинението. По този начин вътрешното убеждение на съда за доказано авторство на подсъдимия в престъплението по чл. 115 НПК е опорочено, защото не е изградено съобразно предписанията по чл. 13 и чл. 14 НПК. Процесуалните нарушения са довели от една страна до ограничаване правото на защита на подсъдимия, а от друга-до неправилно приложение на закона, защото от обективна страна П. не е осъществил състава на престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Налице е непълнота на мотивите към присъдата-основание за касационна отмяна и по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Защитата прави искане за оправдаване на подсъдимия на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, а при условията на алтернативност-отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В жалбата се сочи, че след запознаване с мотивите на присъдата ще бъдат представени допълнителни писмени изложения. В жалбата от повереника на гражданската ищца присъдата се атакува като несправедлива само в гражданско-осъдителната й част. В подкрепа на соченото в жалбата основание се твърди, че съдът не е съобразил в пълен обем болките и страданията, които тя е преживяла от преждевременната смърт на съпруга си. Прави се искане за изменяване на въззивния акт и увеличаване на присъденото й обезщетение в пълния му първоначално предявен размер. Претендира се присъждане на направени от ищцата съдебни разноски. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата му по изложените в нея съображения и искания, като допълнения към жалбата по реда на чл. 351, ал. 3 НПК не се представят. Повереникът на частните обвинители Г. Ц. Б., Н. Ц. Б. и С. Н. Б., лично и в представената писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като поддържа касационната жалба на С. Н. Б. /жалбоподателка и съпруга на пострадалия/, за което излага подробни доводи. Прокурорът даде заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Не са налице визираните от нея нарушения на чл. 348 НПК. По отношение нарушението на закона-чл. 52 ЗЗД, жалбата на гражданската ищца е основателна, тъй като присъденото й обезщетение не отговаря на принципа за справедливост. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 155 от 07.07.2009 год. по внохд № 162/2009 год., на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК Пловдивският апелативен съд е отменил присъда № 11/13.02.2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд, постановена по нохд № 517/2008 год. и вместо нея постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия Д. З. П. за виновен в това, че на 11.04.2008 год., в местността “Ат Чаир” в землището на гр. П., в база на фирма ЕТ “Бени-Иван Недков”, гр. П., умишлено умъртвил Ц. Г. Б. от същия град, поради което и на основание чл. 115, във вр. чл. 55, ал. 1 НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода. На основание чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС съдът е определил подсъдимия да изтърпи наказанието при “строг” режим в затворническо заведение. Подсъдимият е осъден да заплати на С. Н. Б. двадесет и пет хиляди лева, а на Г. Ц. Б. и Н. Ц. Б. по двадесет хиляди лева, за всеки от тях, представляващо обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, както и общо на тримата-сумата от седемстотин деветдесет и седем лева-имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2008 год. до окончателното изплащане на сумите, както и да им заплати направените от тях разноски по делото в размер на хиляда лева, като до първоначално предявения от Б. размер, искът й за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото деловодни разноски, а на държавата-дължимата държавна такса върху размера на уважените искове. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ПОДСЪДИМИЯ Присъдата на въззивния състав в обжалваната й от подсъдимия част е законосъобразна. Доводът за допуснато процесуално нарушение, ограничил правата на подсъдимия по чл. 55 от НПК с отказа на въззивния състав да уважи искането на защитата за допълване на доказателствената съвкупност, чрез повторен разпит на свидетеля Ге неоснователен. На първо място, съгласно чл. 315 НПК във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, но законодателят е предоставил и правото на преценка на съда, кога и в какви случаи следва да се допускат исканите доказателства. На следващо място, доколкото това искане е било изградено на базата на оспорвана годност на този свидетел реално да възприема околната действителност и да я пресъздава, то съдът се е съобразил с така поставения от защитата въпрос и е назначил съдебно-психиатрична експертиза. Експертът депозирал заключение, което поддържал в съдебното следствие на 07.07.2009 год., съобразно което свидетелят не страда от психическо заболяване. Атанасов е могъл да възприема правилно фактите от обективната реалност, на които е бил очевидец и имат отношение към делото, както и да ги пресъздава в един по-късен момент като свидетел. Затова оплакването, че е допуснато процесуално нарушение, свързано със събиране и проверка на доказателствата по чл. 107, ал. 2 и ал.4 НПК е неоснователно. Втората инстанция е приела различни от първата инстанция фактически положения и е стигнала до други правни изводи по въпросите на чл. 301, ал. 1, т.т.1-2 НПК: има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация, което е намерило отражение в съдържанието на присъдата. В изпълнение на процесуалните изисквания по чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил противоречията в доказателствения материал и е изложил съображения, защо едни от тях приема, а други отхвърля. Затова, доводът за липсата на такива съображения, което по същество е липса на мотиви към съдебния акт е неоснователен. Въззивният съд е изпълнил обвързващото го предписание на чл. 339, ал. 3 НПК при постановяване на новата присъда и не е налице съществено нарушение, което да е ограничило процесуалното право на подсъдимия да разбере, въз основа на какви доказателства е признат за виновен и в съответствие с това, да изгради защитата си за незаконосъобразност на постановения съдебен акт пред настоящата, по ред и последна съдебна инстанция. Обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд, че е действал при условията на неизбежна отбрана въззивният състав е приел за защитна позиция, която е в противоречие с останалите доказателства и доказателствени средства, които я опровергават-включително и със заключението на назначената във въззивното производство, изслушана и надлежно приобщена към доказателствените материали съдебно-медицинска експертиза. Съдът установил повода на възникналия между двамата конфликт, възникнал след употребата на алкохолни напитки и проследил хронологично действията на всеки един от тях, а именно: първоначалното отправяне на обидни изрази от страна на П. към Б. , опитът на последния за саморазправа придружена с насочването на нож към гърлото на подсъдимия и правомерните действия на П. , с които успял да отбие ножа от ръката на пострадалия и да го събори на пода на помещението. В този момент, когато прякото и непосредствено нападение срещу подсъдимия е било преустановено, последващото му поведение не може да се обхване от съдържанието на “неизбежна отбрана” по чл. 12 НК, защото при липсата на нападение създаващо опасност за здравето и живота му той е продължил с действията си /вече противоправни и общественоопасни/, като нанесъл по главата на Б. три удара с тъпата част на тесла, намираща се на пода, а след това с ножа на пострадалия, който също взел от пода нанесъл прободното нараняване, при което срязал сънната артерия на Б. причина за настъпването на смъртта му. На лист 13-14 от мотивите на присъдата са изложени подробни съображения, по тезата на защитата за деяние извършено при условията на чл. 119 от НК, за неизбежна отбрана или за нейното превишаване. На базата на анализа на събраната и проверена по делото доказателствена съвкупност, при спазване изискванията на процесуалния закон, въззивната инстанция е приела обвинението от обективна и субективна страна за доказано, че на инкриминираната с обвинителния акт дата, място и начин /с хладно оръжие-нож/ умишлено, при пряк умисъл подсъдимия е умъртвил Ц. Г. , като деянието правилно е квалифицирала като престъпление по чл. 115 от НК. Изводите на въззивния съд от фактическо и правно естество се споделят изцяло от настоящия касационен състав, който намира, че не са налице визираните в жалбата основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК за изменяване или отмяна на обжалваната присъда в желаната от касатора насока. На последно място, съдържащият се в касационната жалба по същество довод за необоснованост на въззивната присъда не може да бъде разгледан, с оглед на това, че той липсва между ясно очертаните в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 НПК основания за касационна проверка. Ето защо, касационната жалба на подсъдимия като неоснователна следва да се остави без уважение. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ Касационната жалба е основателна. Човешкият живот няма паричен еквивалент, но моралът на обществото изисква едно справедливо обезщетение за загубата на близък родственик, което донякъде да компенсира реално причинените от престъплението неимуществени вреди. В конкретния случай пострадалият Ц. Б. е починал на 51 години-в трудоспособна зряла възраст и е представлявал морална и материална опора на съпругата си. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е оценил в достатъчна степен тези обстоятелства. Касационната инстанция в съответствие с изискванията на чл. 52 ЗЗД, по справедливост и съобразно трайно установената практика на съдилищата намери, че присъденото на ищцата обезщетение следва да бъде определено в пълния му предявен размер от четиридесет хиляди лева, която сума се явява в разумна и отговаряща на реално претърпените от нея душевни болки и страдания. В този смисъл трябва да се измени атакуваната присъда със следващите се законни последици. В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати на частните обвинители и граждански ищци направените от тях разноски за правна помощ/видно от представения договор за правна защита и съдействие сер. АБ № 011141/ в размер на двеста лева По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.     Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА присъда № 155/07.07.2009 год. по внохд № 162/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, като УВЕЛИЧАВА присъденото обезщетение за неимуществени вреди на гражданската ищца С. Н. Б. от двадесет и пет на четиридесет хиляди лева, които подсъдимият Д. З. П. следва да й заплати, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2008 год. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА подсъдимия да заплати на държавата следващата се държавна такса върху увеличеният иск в размер на деветстотин лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия със снета по делото самоличност да заплати направените от частните обвинители и граждански лица разноски пред настоящата инстанция в размер на двеста лева. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: