Решение по т. д. № 736/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 04.07.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ТОТКА КАЛЧЕВА При секретаря К. Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 736 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба на Г. Д. Д., в качеството му на представляващ [фирма] и на С. П. Я. от [населено място] против въззивно решение № 510 от 21.03.2011 г. по т. д. № 350/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решението от 03.11.2003 г., по ф. д. № 5074/2002 г. на СГС, ФО и допълнителното решение от 24.10.2006 г. по същото дело, е обявен за нищожен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 30.04.2002 г. по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, предявен от Г. Н. против [фирма], [населено място] /с предишно наименование [фирма] и седалище в [населено място]/, и е прието за установено по отношение на търговското дружество по иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, че с решение № 2/08.05.2002 г. по ф. д. № 9594/2000г. на СГС, ФО, 7 състав са били вписани несъществуващи обстоятелства - прехвърляне на 100 дружествени дяла, представляващи целия дружествен капитал на [фирма] от Г. Н. на Г. Д., съгласно договор с нотариална заверка на подписа с дата 30.04.2002 г.; заличаване на едноличния собственик на капитала Г. Н. и вписване на нов собственик и представляващ дружеството - Г. Д.. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на процесуални норми, свързани с предявяване на искове и обективното им съединяване и произнасяне по тях от съдилищата. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане и неоснователност на касационното обжалване. С определение № 46/25.01.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение на атакуваното решение № 510/21.03.2011 г. по т. д. № 350/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение от 03.11.2003 г. по ф. д. № 5074/2002 г. на СГС и допълнителното решение по същото дело, по същество се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и на това основание е обявил за нищожен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, рег. № 1734/30.04.2002 г. с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус В. К., е бил счетен за допустим по приложно поле, в хипотеза на вероятна недопустимост на съдебния акт в тази му част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е основателна. Основателни са оплакванията по правния въпрос, свързан с допустимостта на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и съдържанието на обжалваното решение, предвид и постановката на т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. С исковата молба ищецът е въвел като основание на твърдяната нищожност – липса на съгласие за прехвърляне на дружествени дялове - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В съдебните актове на съдилищата, в това число и в отменителното решение на ВКС е посочено, че са предявени два обективно съединени иска - по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. След връщане на делото в САС, въз основа на представени писмени бележки от процесуалния пълномощник на ищцата, след като е бил даден ход по същество, апелативният съд в обжалваното решение е приел, че е валидно сезиран и с втори иск за нищожност с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като в мотивите и диспозитива на решението е налице произнасяне по три обективно съединени иска. Ищцата в исковата си молба е индивидуализирала спорното право с посочените белези, въвеждайки едно от основанията за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД - липса на съгласие, мотивирайки го с обстоятелството, че същият е бил сключен от лице без представителна власт. След като въззивното решение по делото е било отменено с решение № 136/02.07.2010 г. по т. д. № 581/2009 г. от ВКС с конкретни указания за произнасяне и по предявения с исковата молба иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК / отм./, не би могло пред въззивния съд в писмени бележки да се въвежда от процесуалния пълномощник на ищцата ново самостоятелно основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с твърдение, че договорът е сключен в противоречие с императивните разпоредби на текстове от ТЗ. Подобно процесуално действие на ищеца е недопустимо, тъй като е в разрез с процесуалните правила, регламентиращи предявяването на исковете и съответно изменението им, както и с обхвата на процесуалните действия на страните. Съдържанието на исковата молба определя съдържанието на предявените искове от Г. Г. Н. и след като в отменителното решение на ВКС е посочено, че са били предявени два обективно съединени иска и делото е било върнато за произнасяне по един от правно квалифицираните от съда искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 431, ал.2 ГПК /отм./, Софийски апелативен съд е постановил недопустимо решение, произнасяйки се по непредявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 510 от 21.03.2011 г. по т. д. № 350/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение от 03.11.2003 г. по ф. д. № 5074/2002 г. и допълнително решение от 24.10.2006 г. по същото дело, по същество се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и на това основание е обявил за нищожен договор за покупко-продажба /прехвърляне/ на дружествени дялове, рег. № 1734/30.04.2002 г. с нотариално заверени подписи от нотариус В. К. и прекратява производството по делото в тази му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: