Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247
гр. София, 11.05. 2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1879 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. и С. Й. М. и касационна жалба на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД срещу въззивно решение № 988 от 05.05.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2160/2019 г. на Апелативен съд - София.
С касационната жалба на Д. С. М. и С. Й. М. е обжалвана частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решение № 7826 от 12.12.2018 г. по гр. д. № 29/2016 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Д. М. и С. М. против „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над сумите 60 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд по 100 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 12.05.2015 г. смърт на Д. С. Й. - син на ищците. Решенията са постановени при участие на „Дженерали застраховане“ АД и Национално бюро на българските автомобилни застрахователи като трети лица помагачи на ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД.
Касаторите - ищци правят оплаквания, че поради необсъждане на заключенията на приетите по делото експертизи - автотехническа и медицинска, и незадълбочен анализ на останалите доказателства по делото въззивният съд е достигнал до неправилния извод, че като е пътувал на поставена щайга в кабината на автомобила, вместо на пътническата седалка до шофьора с поставен предпазен колан, пострадалият Д. Й. е съпричинил собствената си смърт в степен, равна на степента на принос на виновния за настъпване на произшествието водач. Излагат доводи, че изводът на въззивния съд за наличие на принос в степен 50 % е основан на предположение, че смъртта на пострадалия не би настъпила, ако е пътувал на седалката до водача с поставен колан, и противоречи на трайната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите - ищци са обосновали приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и са се позовали бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване е посочена и „очевидна необоснованост“ на въззивното решение по чл.280, ал.2 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от ищците част и за неоснователност на подадената от същите касационна жалба.
Касационната жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за разликите над сумите 50 000 лв. до сумите 60 000 лв.
В жалбата се поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.269 ГПК и чл.271, ал.1, изр.2 ГПК като въпреки отсъствието на подадена от ищците въззивна жалба срещу частта от първоинстанционното решение, с която исковите претенции са отхвърлени за разликите над присъдените обезщетения от по 100 000 лв., е определил справедлив размер на обезщетенията от 120 000 лв. и спрямо този размер е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Касаторът - ответник излага доводи, че след като не е бил сезиран от ищците с жалба, съдържаща оплаквания за занижаване размера на претендираните обезщетения и искане за тяхното завишаване, въззивният съд не е разполагал с правомощия за ревизира първоинстанционното решение и да определя по-висок размер на дължимите обезщетения. Завишаването на размера на обезщетенията, без надлежно въведени оплаквания за неправилното им определяне от първоинстанционния съд, е довело според касатора до влошаване на положението му на жалбоподател в нарушение на забраната на чл.271, ал.1 изр.2 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В отговор по чл.287, ал.1 ГПК ищците изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от ответника част и за неоснователност на подадената от последния касационна жалба. С отговора е подадена „насрещна касационна жалба“, в която е посочено, че „се искат допълнително по 10 000 лв. за двамата ищци, плюс исканите при първоначалната касационна жалба по 40 000 лв.“.
Подпомагащите страни „Дженерали застраховане“ АД и Национално бюро на българските автомобилни застрахователи не заявяват становища по жалбите.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Обективираната в отговора по чл.287, ал.1 ГПК „насрещна касационна жалба“ на ищците Д. М. и С. М. е процесуално недопустима поради липса на предмет и следва да се остави без разглеждане. Чрез т. нар. насрещна касационна жалба касаторите целят присъждане на допълнителни обезщетения от по 10 000 лв. в случай на отмяна на въззивното решение в обжалваната от касатора – ответник осъдителна част, какъвто правен резултат не може да бъде постигнат.
С решение от 12.12.2018 г. по гр. д. № 29/2016 г. Софийски градски съд е осъдил „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Д. С. М. и С. Й. М. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. Й., настъпила при ПТП на 12.05.2015 г., в размер на по 100 000 лв., ведно със законната лихва от 12.05.2015 г. до окончателното плащане, и е отхвърлил исковете за разликите до пълните претендирани размери от по 200 000 лв.
В срока за обжалване ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е подал въззивна жалба срещу осъдителната част на първоинстанционното решение и е поискал същото да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени изцяло. С въззивната жалба са въведени оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че произшествието, при което е настъпила смъртта на Д. Й., е причинено виновно и противоправно от водач на МПС, застрахован в дружеството със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и че починалият Д. Й. не е допринесъл с поведението си за проявлението на вредоносния резултат. Оспорен е и размера на присъдените обезщетения с оплаквания за неправилното им завишаване. Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от ищците и е влязло в сила в частта, с която исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) са отхвърлени за разликите над присъдените по 100 000 лв. до претендираните с исковата молба по 200 000 лв.
При постановяване на обжалваното с касационната жалба въззивно решение Апелативен съд - София е приел, че ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД дължи на ищците обезщетения за претърпените по повод на произшествието от 12.05.2015 г. неимуществени вреди, тъй като смъртта на сина им Д. Й. е причинена виновно и противоправно от водача на превозно средство Б. Д., застрахован в дружеството със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оплакването във въззивната жалба на ответника за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за необосновано завишаване на размера на присъдените обезщетения от 100 000 лв. е счетено за неоснователно. След самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е формирал извод, че справедливият размер на обезщетението, което има право да получи всеки от ищците като паричен еквивалент на претърпените от смъртта на сина си неимуществени вреди, възлиза на 120 000 лв., а не на 100 000 лв., както е приел първоинстанционният съд.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над сумите 60 000 лв. до присъдените от първата инстанция по 100 000 лв., Апелативен съд - София е намерил за основателно възражението на ответника - застраховател, че пострадалият Д. Й. е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите, тъй като е пътувал в кабината на управлявания от водача Б. Д. товарен автомобил седнал върху пластмасова щайга, поставена на място, на което няма пътническа седалка. Въззивният съд е основал извода си за наличие на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и на заключенията на назначените от първата инстанция съдебни експертизи - автотехническа и медицинска. От доказателствата съдът е приел за категорично установено, че участвалият в произшествието лекотоварен автомобил „Мерцедес 314“ е бил с две места отпред - шофьорско и пътническо, без обособено помежду им средно място за пътник; Към момента на реализиране на произшествието, от което е настъпила смъртта му, пострадалият Д. Й. е пътувал между двете предни седалки, седнал върху пластмасова щайга, без предпазен колан или други средства за пасивна защита. Като е съобразил изяснения от автотехническата експертиза механизъм на произшествието и обстоятелството, че лекотоварният автомобил фабрично не е бил оборудван с три седалки, въззивният съд е направил извод, че пострадалият изобщо не е трябвало да се качва в автомобила, доколкото единствената пътническа седалка е била заета от друго лице, и че предприемайки пътуване на място, което не било конструктивно пригодено за сядане на пътници, той е поел необоснован риск и по този начин е допринесъл за собствената си смърт. Въззивният съд не е възприел констатацията на вещите лица от съдебните експертизи, че леталният изход за Д. Й. би бил сигурен и в случай, че мястото, на което е пътувал, е било оборудвано с конструктивно предвидена седалка и с предпазен колан. Изложил е съображения, че тази констатация е хипотетична - ако е имало фабрично поставена средна седалка, но в случая такава не е имало, а тя е била заменена с абсолютно необезопасена пластмасова щайга и пострадалият изначално не е следвало да бъде на мястото, на което е пътувал. Въззивният съд е преценил, че релевантна за наличието на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е съпоставката с това какво е щяло да се случи, ако пострадалият е пътувал на единствената пътническа седалка до шофьора, и с оглед приетия за доказан факт, че за разлика от Д. Й., пътуващият на седалката друг пътник не е получил никакви животозастрашаващи увреждания, е направил извод, че приносът на Й. е доказан по несъмнен начин. С оглед обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Д. Й., въззивният съд се е произнесъл, че неговото поведение е еднакво укоримо с поведението на виновния водач, поради което е определил степен на съпричиняване 50 %. В зависимост от извода за доказан принос по чл.51, ал.2 ЗЗД въззивният съд е редуцирал определените от него обезщетения от 120 000 лв. с Ѕ и след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил исковете на ищците за разликите над 60 000 лв. до присъдените с решението по 100 000 лв., като е потвърдил решението в осъдителната част за сумите 60 000 лв.
По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касаторите - ищци Д. М. и С. М. :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите - ищци са обосновали приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като са формулирали следните въпроси, които според преценката им „са обусловили решаващите мотиви на обжалваното решение и крайния резултат по делото“ : „1. Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП; 2. Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпилото ПТП и може ли да се отчете съпричиняване при доказан факт, че използването на колан и седенето на нормална седалка е без всякакво значение за мястото, на което се е возил пострадалия, предвид силните деформации точно в тази част; 3. Ако не е доказано категорично и безспорно, че колана и седенето на нормална седалка във всички случаи ще предотврати последиците от ПТП, а са налице редица доказателства - категорични експертизи авто-техническа и съдебно-медицинска, че дори и пострадалият Д. С. Й. да е седял на нормална седалка и да е бил с поставен предпазен колан при това ПТП изхода е щял отново да е летален, както и доказателства за силна деформация в мястото, на което се е намирал починалият, съответно изключващи предпазната функция на колана и пътническата седалка, може ли да се приеме съпричиняване поради неизползване на такива; 4. За да се приеме съпричиняване поради неизползване на предпазен колан, достатъчно ли е да се докаже факта на непоставяне на колана или трябва да се докаже предпазното значение на колана и седенето на нормална седалка и съответно причинната връзка между неизползването на колан и неседенето на нормална пътническа седалка и претърпените вреди; Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД на вреди от ПТП и дали всяко нарушение на установени правила има релевантно значение за настъпилият вредоносен резултат или само това, което е в причинна връзка с настъпилите последици; Нарушен ли е материалният закон като се приема съпричиняване от пострадалия без конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, на същия вредоносен резултат; 5. Може ли да се приеме съпричиняване, без да е доказана причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат; 6. При липса на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия правилно ли е приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД; Може ли да се отчете като съпричиняване нарушение - в случая неизползван колан и седене на нестандартна седалка, което обективно не е могло да доведе до предотвратяване на вредоносния резултат поради обективна невъзможност - деформации навътре точно на мястото на пострадалия с дълбочина 1.80 м“.
Преценени във връзка с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси не могат да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд. Въпросите са зададени във връзка с оплакванията в касационната жалба на ищците, че изводът на въззивния съд за наличие на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е основан на предположения, а не на доказателства за причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но същите не кореспондират с мотивите към обжалваното решение. За да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано по категоричен и несъмнен начин, че пострадалият е допринесъл за собствената си смърт като е предприел риска да пътува в превозно средство седнал върху пластмасова щайга, поставена на място, което не е оборудвано със седалка за пътници и не е обезопасено със съответните предпазни средства. Изводът за наличие на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не е мотивиран с формално нарушение на правилата за движение, а е резултат от преценката, че при конкретните обстоятелства смъртта на пострадалия не би настъпила, ако той не е пътувал на непредназначеното за пътници място по избрания от него начин. Произнасяйки се в посочения смисъл, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, част от която е посочена в изложението /решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011 г., решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2012 г., решение № 16/14.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г., решение № 164/16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2019 г. и др./, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът дали въззивният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е относим към правилността на решението и предвид указанията в цитираното тълкувателно решение не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и на бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпросите, посочени като значими за изхода на делото, съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено. Касаторите не са обосновали необходимост от промяна или осъвременяване на съществуващата практика, поради което и с оглед постановките в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице.
Основанието по чл.280, ал.2 ГПК, означено като „очевидна необоснованост“ на въззивното решение, е аргументирано с доводи за „необоснованост на решението при отчитане и ценене на значимите за изхода на делото факти и обстоятелства, имащи значение за определяне наличие или липса на съпричиняване“. Поддържаните доводи съставляват оплакване за необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и не насочват към нито една от възможните проясни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, изведени в практиката на ВКС. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно в обжалваната от касаторите - ищци част и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 2160/2019 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 29/2016 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от Д. М. и С. М. против „ДЗИ - Общо застраховане“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над 60 000 лв. до 100 000 лв.
По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора - ответник „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД :
Касаторът - ответник е обосновал искането си за достъп до касационно обжалване с твърдения, че в обжалваната от него част въззивното решение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото въпроси, първият от които - относно правомощията, с които разполага въззивният съд, и пределите, до които следва да се разпростира неговата проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт с оглед ограниченията, предвидени в чл.269, изр.2 и чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС в решение № 149/10.02.2019 г. по гр. д. № 2779/2018 г. на IV г. о., решение № 183/17.01.2020 г. по гр. д. № 942/2019 г. на I г. о. и решение № 253/15.02.2020 г. по гр. д. № 5011/2017 г. на IV г. о., а вторият - относно правилното приложение на чл.271, изр.2 ГПК и конкретно представлява ли влошаване на положението на жалбоподателя увеличаването на размера на определено с първоинстанционния съдебен акт обезщетение при липса на съответно заявени пред въззивната инстанция оплаквания, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед мотивите към обжалваното решение първият поставен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като уважаването на предявените срещу касаторите осъдителни искове за разликите над 50 000 лв. до 60 000 лв. е обусловено от извода на въззивния съд, че справедливият размер на дължимите обезщетения за неимуществени вреди възлизат на 120 000 лв., а не на определените от първоинстанционния съд 100 000 лв. Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от ищците и е влязло в сила в частта за отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над 100 000 лв., поради което въззивният съд не е бил сезиран с оплакване за занижен размер на обезщетенията и с искане за тяхното завишаване. Въпреки липсата на подадена от ищците въззивна жалба, при разглеждане на въззивната жалба на ответника въззивният съд е определил по-висок размер на обезщетенията и по този начин се е отклонил от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и от практиката на ВКС в цитираните по-горе решения, според която правомощията на въззивния съд за проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение са ограничени от разпоредбата на чл.269 ГПК само до посочените във въззивните жалби основания. Поради констатираното отклонение от практиката на ВКС въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол в обжалваната от касатора - ответник част по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК и пределите на допустимата проверка на правилността на първоинстанционното решение, предвид ограничението на чл.269, изр.2 ГПК.
Вторият въпрос е относим към правилността на обжалваното решение и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обсъждането му е предмет на производството по чл.290 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 988 от 05.05.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2160/2019 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено решение № 7826 от 12.12.2018 г. по гр. д. № 29/2016 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Д. С. М. и на С. Й. М. обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 12.05.2015 г. смърт на Д. Й. в размер на разликите над сумите 50 000 лв. до сумите 60 000 лв., ведно със законната лихва от 12.05.2016 г. до окончателното плащане.

УКАЗВА на касатора „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400.00 лв. /четиристотин лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание с призоваване на главните и на подпомагащите страни.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 988 от 05.05.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2160/2019 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която след частична отмяна на решение № 7826 от 12.12.2018 г. по гр. д. № 29/2016 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Д. С. М. и С. Й. М. против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над сумите 60 000 лв. до сумите 100 000 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Д. С. М. и С. Й. М. срещу на решение № 988 от 05.05.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2160/2019 г. на Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне без разглеждане на насрещната касационна жалба, а останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :