1 3 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 165 София, 10.10.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Атанасова ч. гр.дело № 1560 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х., чрез адв. Д. К., САК, срещу решение (с характер на определение в атакуваната с частната жалба част) № 1417 от 27. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 3486 от 22. 03. 2018 г. по гр. д. № 16630/2015 г. на РС – Варна в частта му, с която молба на ищците по чл. 248 ГПК, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез увеличаване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е оставена без уважение над сумата 1554, 97 лв. до сумата 9652, 50 лв. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Ответникът по частната жалба К. Х. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по въпросите касаещи задължението на съда при преценка основателността на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК да съобрази фактическата и правна сложност на делото и положените от адвоката усилия за защита правата на страната. Същите са решени в противоречие с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК. По останалите въпроси не са налице основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. В мотивите към точка 3 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. При извършването й съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен, както и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. В случая, за да потвърди първоинстанционното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищците по чл. 248 ГПК за присъждане на съдебни разноски, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, за разликата над сумата 1554, 97 лв. до сумата 9652, 50 лв., съдът е приел, че договореният и платен от ищците адвокатски хонорар от 9652, 60 лв. е прекомерен и не съответства на цената на иска – 34166 лв. (данъчната оценка на имота) и фактическата и правна сложност на делото. Поради това в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ в конкретния случай на 1554, 97 лв. При преценка основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК въззивният съд не е съобразил положените от процесуалните представители на ищците усилия при упражняване на процесуалните права на ищците, обема и трудоемкостта на извършените от тях процесуални действия, продължителността на първоинстанционното производство, проведените открити съдебни заседания, проведената съпътстваща защита в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. При отчитане на тези обстоятелства настоящият състав намира, че сумата 1554, 97 лв., покриваща предвидения в наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение, не съответства на положения от адвоката труд за защита правата на ищците в първоинстанционното производство, поради което присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд следва да бъдат увеличени от 1554, 97 лв. на 3000 лв. В останалата обжалвана част определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение (с характер на определение) № 1417 от 27. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3486 от 22. 03. 2018 г. по гр. д. № 16630/2015 г. на РС – Варна в частта, с която молбата на ищците Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х. по чл. 248 ГПК, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез увеличаване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е оставена без уважение над сумата 1554, 97 лв. до сумата 9652, 50 лв. ОТМЕНЯ решение (с характер на определение) № 1417 от 27. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд в частта потвърждаваща определение № 3486 от 22. 03. 2018 г. по гр. д. № 16630/2015 г. на РС – Варна в частта, с която молбата на ищците Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х. по чл. 248 ГПК, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез увеличаване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е оставена без уважение над сумата 1554, 97 лв. до сумата 3000 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248 ГПК, решение № 426 от 6. 02. 2018 г. по гр. д. № 16630/2015 г. на РС – Варна, 25 с-в, в частта за разноските, като увеличава присъдените в полза на ищците Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х. разноски за адвокатско възнаграждение, платено за процесуалното им представителство пред първоинстанционния съд, от 1554, 97 лв. на 3000 лв. и ОСЪЖДА К. Х., Л. ...., германски гражданин, с посочени съдебни адреси [населено място], [улица], ет. ..., офис ...., както и [населено място] [улица], ет. ...., ап. ...., да заплати на Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х. допълнително сумата 1445, 03 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, представляващи разходи за адвокатско възнагражвение. ПОТВЪРЖДАВА решение (с характер на определение) № 1417 от 27. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд в частта потвърждаваща определение № 3486 от 22. 03. 2018 г. по гр. д. № 16630/2015 г. на РС – Варна по чл. 248 ГПК в останалата му обжалвана част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: