Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 428                                            София 13.05.2010г.                                                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1207  по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Л. Й. Д. чрез адв. Б срещу решение № 147 от 10.06.09г.по в.гр.дело № 1096/07г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 27.02.07г.по гр.дело № 14288/06г. на Софийски районен съд,ГК,29 състав. С него е отхвърлен иска на същата страна против И. за б. е. при БАН за сумата 200 000 лв-обезщетение за неимуществени вреди в резултат на тормоз и неблагоприятно третиране въз основа на политически убеждения и произход в периода 1993-2006г. С определение № 1* от 5.11.09г.по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Жалбоподателката поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено и искът –уважен. Ответникът по касационната жалба И. за б. е. при БАН чрез процесуалния си представител моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,след като прецени данните по делото,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд,като е оставил в сила първоинстанционното решение,е отхвърлил предявения от Л. Й. Д. иск с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗоД. Прието е,че не са събрани доказателства за партийната принадлежност или за политическите убеждения на служителите на института,формиращи неговите ръководни и академични органи през процесния период – 1993г.-2006г.,в резултат на които ищцата да е била поставена в по-неблагоприятно положение спрямо другите научни работници в И. по б. е. при БАН и системно тормозена поради политическите си убеждения и произход. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос е относно точното тълкуване на понятията „пряка или непряка дискриминация” и „равенство в третирането”,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,тъй като е свързано с прилагането на нов закон,по който няма уеднаквена съдебна практика. По поставения за тълкуване въпрос настоящата инстанция приема,че от значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим правен резултат при упражняване на дейността,проявен в очертаните от Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците,изброени в разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗоД или на всякакви други признаци,установени в закон или в международен договор,по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл.4 ал.1 от закона следва да се преценява в сравнение с начина,по който се третира,било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства,поради което оплаквания,произтичащи само от приложението на разпоредби,предвидени в специалните закони,по същество са неотносими към предмета на спора по Закона за защита от дискриминация. При така даденото тълкуване на правната норма Върховният касационен съд,състав на Четвърто г.о.намира за неоснователна касационната жалба. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства по делото. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания. В случая въззивният съд се е мотивирал защо счита,че показанията на св. К не установяват партийната принадлежност и политическите убеждения на служителите от ръководните органи от И. Касационният съд може да контролира само начина на формирането,но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение,като направи своя преценка на събраните доказателства. Правилно е разграничена отговорността на ответника- възможността за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл.49 от ЗЗД преди 1.01.04г.,а след тази дата - по Закона за защита от дискриминация. Обосновано съдът е приел,че твърдяните от жалбоподателката обстоятелства,че кариерата й като научен работник при И. за б. е. е възпрепятствана от ръководните и академични органи на института за периода 1993г.-2006г.по причина,че е поставяна в по-неблагоприятно положение спрямо другите научни работници и системно тормозена поради политическите си убеждения и произход като дъщеря на царски офицер,не са доказани по несъмнен начин. В тежест на ищеца е да докаже твърдяните от него факти. Както правилно е приел въззивния съд гражданската отговорност на ответника би могла да се ангажира при събрани доказателства за партийна принадлежност или политически убеждения на служителите от ръководството на института,които са различни от тези на жалбоподателката,което би обусловило вероятна основателност на твърденията й,че е жертва на дискриминация. На второ място,не е доказано по-неблагоприятно третиране на същата в сравнение с другите научни работници. Жалбоподателката не е установила наличие на дискриминационен признак по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗоД,поради което не й се дължи обезщетение за вреди от неравно третиране. Обстоятелството,че е била незаконно дисциплинарно уволнена само по себе си не може да се приеме като неравностойно третиране доколкото основанието за налагане на това дисциплинарно наказание е неявяване на работа и пътят на защита е друг. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293 ал.1 от ГПК Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.намира,че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Въззивният съд,като не е установил нарушение по ЗЗоД,правилно е приел,че на жалбоподателката не се дължи и обезщетение за причинени вреди от неравно третиране. В конкретния случай именно точното тълкуване на понятията”дискриминация” и „неравно третиране”е дало основание на съда да отхвърли предявения иск. По изложените съображения ВКС,състав на ІV г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147 от 10.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 1096/07г.на Софийски градски съд . Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.