Р Е Ш Е Н И Е № 10 С., 01.02.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на дeветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№130 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Т. С. срещу решение №1355 от 07.10.10г. по гр.д.№1345/10г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че поради допуснато нарушение на чл.188 от ГПК /отм./, съдът не установил действителните факти, които са от значение за уважаване на предявената от него възлагателна претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, при което неправилно допуснатият до делба имот е бил изнесен на публична продан. Ответникът в производството М. Т. С. не взема становище по жалбата. С определение №893 от 04.10.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която делбеният имот е бил изнесен на публична продан. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречива съдебна практика по прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил решението от 04.01.10г. по гр.д.№3879/05г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която е била отхвърлена възлагателната претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ на съделителя З. Т. С. и делбеният имот е изнесен на публична продан. Въззивният съд е приел, че не е доказано по категоричен начин съделителят З. С. да е живял в процесното жилище към момента на смъртта на родителите си, затова той няма право да претендира за възлагане на имота. Въззивното решение е в противоречие с трайната практика на ВКС по прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, която включва и постановени междувременно решения по чл.290 от ГПК - решение №450 от 21.07.09г. по гр.д.№3547/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №570 от 06.11.09г. по гр.д.№4112/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №796 от 02.02.11г. по гр.д.№1660/09г. на ВКС, І ГО и др. В тях най-общо се приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. В конкретния случай въззивният съд е изпълнил само формално това свое задължение, без обаче да направи задълбочен анализ на свидетелските показания, като ги съпостави и отчете всички обстоятелства, които са от значение за преценката им. Спорен по делото е бил фактът дали съделителят З. Т. С. е живял в процесното жилище към момента на смъртта на родителите си или на единия от тях. Този факт е определящ за възлагателната му претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./. За да игнорира показанията на свидетелите Н. и Д., които са установили положително спорния факт, въззивният съд се е позовал на тяхното объркване или неосведоменост по други несъществени факти, например кога З. С. е продал собственото си жилище – преди или след като се е върнал да живее в процесното, както и кога точно е починала майка му. Същевременно не е придадено никакво значение на показанията на свидетелката на насрещната страна Р. С., съпруга на другия съделител М. С., която е установила, че в края на 1990г., приживе на майката на съделителите, З. С. се е „самонастанил” в процесното жилище, след което тя и съпругът и не са имали достъп до него и това е довело до влошаване на отношенията между братята. Фактът на самонастаняването е установен и от свидетеля Н. С., син на ответника М. С.. От съвкупната преценка на тези показания следва извод, че З. С. е живял в процесното жилище към момента на откриване на наследството на майка му В. С. С.. Този факт е от съществено значение за уважаване на възлагателната му претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./. Налице са и другите условия на текста – делбеното жилище е неподеляемо и към настоящия момент З. С. не притежава друго жилище. Обстоятелството, че преди завеждане на делото за делба той е продал собственото си жилище не е пречка за възлагането – в този смисъл т.7 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС. Като е отхвърлил възлагателната претенция на З. С. и е изнесъл процесното жилище на публична продан, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и делото да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Процесното жилище следва да се възложи на съделителя З. С., а другият съделител следва са получи парично уравнение на дела си. Пазарната оценка на спорния имот е 64 833лв., съгласно заключението на вещото лице инж.Й. А.. За притежавания от М. Т. С. дял от ½ от апартамента се следва парично уравнение в размер на 32 416,50 лв. При този изход на делото, на жалбоподателя З. С. следва да се присъдят разноските, направени за касационното и въззивното производство. За производството пред ВКС жалбоподателят е заплатил първоначална държавна такса от 30 лв. и последваща такса от 618,33лв., както и 1000лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 03.01.11г. От тези суми следва да бъде присъдена изцяло само държавната такса от 618,33лв., а останалите две суми – съразмерно, доколкото жалбата на З. С. срещу въззивното решение по паричната претенция на другия съделител за сумата от 6104лв. не е била допусната до разглеждане – т.е. дължимата сума в тази част е 866,79лв. Общо за производството пред ВКС се дължат 1485,12лв. Разноски за въззивното производство следва да се присъдят, тъй като с оспорването на претенцията по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, съделителят М. С. е предизвикал правен спор, който се е пренесъл във въззивната инстанция, а с настоящото решение изходът на този спор се променя. За въззивното производство З. С. е направил разноски в размер на 1318,33лв., от които 618,33лв. държавна такса и 700лв. адвокатско възнаграждение. Тези суми следва да бъдат изцяло присъдени. Разноски за производството пред първата инстанция не следва да се присъждат, тъй като те биха били направени независимо от процесуалното поведение на другата страна и следователно – следва да се поемат от страните така, както са направени. Общо дължимите разноски за въззивното и за касационното производство са 2803,45лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1355 от 07.10.10г. по гр.д.№1345/10г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №7 от 04.01.2010г. по гр.д.№3879/05г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която е била отхвърлена възлагателната претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ на З. С. Т. и допуснатият до делба недвижим имот е бил изнесен на публична продан и вместо него постановява: ВЪЗЛАГА на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ в дял на З. Т. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.7, следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №7 /седем/, находящ се на трети етаж във вх.А на жилищна сграда в [населено място], [улица], с нов административен адрес [улица], със застроена площ от 75,43 /седемдесет и пет цяло и четиридесет и три стотни/ кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, при граници – от север – междублоково пространство, от юг – улица, от изток – стълби, от запад – апартамент №8, вх.Б М.; отгоре – апартамент №8 на Г.Х. и отдолу – апартамент №4 на Д.У., ведно с избено помещение №7 /седем/ с площ от 6,39 кв.м., при съседи: от север – външен зид; от юг – коридор, от изток – мазе №2, от запад – мазе №8, ведно с 1,745 /едно цяло седемстотин четиридесет и пет/ % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. ОСЪЖДА З. Т. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.7, да заплати на М. Т. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 32 416,50 лв. /тридесет и две хиляди и четиристотин и шестнадесет лева и петдесет стотинки/ за уравнение на дяловете, заедно със законната лихва върху сумата, считано от настоящото решение. ОСЪЖДА З. Т. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.7, да заплати на М. Т. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 2803,45лв. разноски за производството пред въззивната и касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: