Ключови фрази
Обжалване на решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители * дисциплинарно наказание * частен съдебен изпълнител

Р Е Ш Е Н И Е


№ 284

гр.София, 04.10.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА




ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА


при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора..............
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2958 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на М. на п. срещу Решение от 19.11.2012 г. на Д. к. при К. на ч. с. и. по дисциплинарно дело № 4/2012 г. срещу Ч. с. и. И. Т. Ч., рег. № ***, с район на действие - Софийски градски съд, с което е отхвърлено искането на М.на п. за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ И. Ч., като неоснователно.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което съобразно тежестта на извършените от Ч. нарушения да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Искане за налагане на конкретни наказания жалбоподателят не е посочил в производството пред Комисията и в настоящата жалба.
Ответникът по жалбата ЧСИ И. Ч. поддържа становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основания за уважаване на искането за налагане на дисциплинарно наказание. Отделно от това страната изтъква, че в подадената от М. на п. жалба липсват доводи за неправилност на решението на Д. к., а бланкетно изложените такива не следва да се обсъждат.
Ответникът по жалбата – С. на К. на ч. с. и., чрез процесуалния си представител юриск.Д., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и извърши проверка на данните по делото, намери за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по дисциплинарно дело № 4/2012 г. на Д. к. на К. на ч. с. и. на РБ е образувано по реда на чл.70 ал.1 ЗЧСИ, въз основа на искане на М. на п. за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ И. Ч. поради допуснати нарушения и неизпълнение на законови задължения, констатирани в доклад при извършена проверка на дейността му по повод сигнал от третото лице [фирма] по изпълнително дело № 734/ 2011 г. по описа на ЧСИ.
Твърденията са за извършени от Ч. нарушения, както следва: 1/ По чл.428 ал.1 и ал.2 ГПК – пристъпил към принудително изпълнение преди да изтече срока за доброволно изпълнение, несъобразявайки обстоятелството, че длъжниците са били уведомени по реда на чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление; 2/ По чл.523 ал.1 ГПК – пропуснал да посочи в протокола за въвод във владение, че недвижимият имот е във владение на трето лице – [фирма], чийто представител е присъствал на въвода; както и не отразил в протокола начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Според жалбоподателя описаните действия на ЧСИ И. Ч. сочат на виновно неизпълнение на задълженията му по закона и Устава на К., по смисъла на чл.67 ЗЧСИ и са основания за ангажирането на неговата дисциплинарна отговорност.
За да отхвърли искането на М. на п. за налагане на дисциплинарно наказание, дисциплинарният състав е приел, че ЧСИ е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.428 ал.1 и ал.2 ГПК, като е пристъпил към принудително изпълнение преди да изтече срока за доброволно изпълнение, не отчитайки, че длъжниците са уведомени по реда на чл.47 ГПК със залепване на уведомления на 28.12.2011 г. и на 29.12.2011г., като в този случай двуседмичният срок за доброволно изпълнение започва да тече от 11.01.2012 г., съответно 12.01.2012 г. Дисциплинарната комисия е счела, че предприемайки изпълнителното действие въвод във владение на 18.01.2012 г., ЧСИ Ч. е нарушил разпоредбата на чл.428 ал.1 и ал.2 ГПК, но е определила нарушението като малозначително, тъй като от него не са настъпили вредоносни последици. По второто поддържано от М. на п. нарушение на нормата на чл.523 ал.1 ГПК, комисията е приела, че в конкретния случай нарушението, допуснато от ЧСИ, е фактически такова по чл.523 ал.2 ГПК, но тъй като не се релевира нарушение на това основание от М. на п., то и наказващият орган не може да излезе извън пределите на искането, с което е сезиран.
В резултат на тези констатации е отхвърлено искането на М.на п. за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. Ч..
Констатациите на дисциплинарния състав, съобразени с данните по делото, като краен резултат са правилни и дават основание изводът за липса на предпоставки за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. Ч., да бъде споделен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице релевираното нарушение по чл.428 ал.1 и ал.2 ГПК от страна на ЧСИ И. Ч.. Безспорно е установено, че след залепване на уведомленията до длъжниците, съответно на 28.12.2011 г. и на 29.12.2011 г., на 30.12.2011 г. те са се явили в кантората на ЧСИ, запознали са се с изпълнителното дело, но са отказали да получат лично призовките си за доброволно изпълнение. Този отказ е удостоверен по изпълнителното дело от длъжностното лице – „технически сътрудник – секретар” на л. 16 от делото. Съгласно записаното от техническия сътрудник – длъжниците отказали да получат поканата за доброволно изпълнение, като заявили, че желаят първо да се консултират с адвокат. При така установените и неоспорени по дисциплинарното дело факти, съдът намира, че отказът на страната да получи съобщение по делото е надлежно документиран и удостоверен съгласно нормата на чл.44 ал.1 от ГПК. Изводът на дисциплинарната комисия, че е извън правомощията на служител от канцеларията на ЧСИ да прави необходимите удостоверявания във връзка с връчването, е неправилен. Няма пречка отказа на адресата на съобщението да бъде удостоверен от лице, на което по длъжностна характеристика са му възложени функции да осъществява контакта със страните по делото, да им осигурява достъп до делата и в тази връзка да има и задължението да извършва съответните отбелязвания върху тях. Не съществува законова пречка за деловодител в канцеларията на съда да извърши връчване на призовка, респ. съобщение на страна по делото, която се е явила, за да извърши справка или запознаване с последното. При положение, че е установено явяването на длъжниците в канцеларията на ЧСИ на 30.12.2011г. и отказът им да получат призовката за доброволно изпълнение на тази дата – обстоятелства, надлежно удостоверени от техническия сътрудник, работещ в офиса на ЧСИ - то следва да се приеме, че призовката за доброволно изпълнение е връчена на тази дата при условията на отказ по чл.44 ал.1 ГПК. Следователно, двуседмичният срок за доброволно изпълнение по делото е изтекъл на 13.01.2012 г. и насроченият и проведен на 18.01.2012 г. въвод във владение не е в нарушение на нормата на чл.428 ГПК.
ЧСИ И. Ч. не е извършил и твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.523 ал.1 ГПК. На 17.01.2012г. по изпълнителното дело е постъпила молба от [фирма] с искане за отлагане за изпълнението. Към молбата са приложени нотариалните актове от веригата прехвърлителни сделки с предмет процесния имот. От същите безспорно се установява факта, че [фирма] е установило владение върху имота на 10.08.2009 г., докато делото по чл.108 ЗС, чието решение се изпълнява е заведено на 18.10.1999 г. От приложените актове за собственост се установява и факта, че правата на дружеството са производни от правата на длъжниците С. и Е. О., поради което са непротивопоставими на взискателите. Тези обстоятелства са били възприети от ЧСИ Ч., който е дал възможност на взискателите да вземат становище по искането за отлагане на въвода. Молбата-становище от А. Т. и К. Т. е подадена на 18.01.2012г. и върху нея ЧСИ е написал, че не уважава молбата за отлагане на въвода, тъй като не са налице предпоставките по чл.523 ГПК. Въводът е извършен на 18.01.2012г. и в протокола ЧСИ е посочил лицата, които са се намирали в имота. Този протокол е подписан от процесуалните представители на [фирма], които не са направили възражения. Заварените в имота други лица, които са твърдяли, че са наематели на „В. Т.”, тъй като не са представили договор за наем, са отстранени от апартамента.
Съгласно нормата на чл.523 ал.2 ГПК със защита се полза само това трето лице, което заявява права, които изключват правата на взискателя. В конкретния случай ЧСИ правилно не е уважил молбата на [фирма] за отлагане на въвода на осн.чл.523 ал.2 ГПК, констатирайки, че правата на дружество са производни от правата на длъжниците С. и Е. О., поради което са непротивопоставими на взискателите.
Правилно и в съответствие със закона, ЧСИ е преценил, че не е налице и хипотезата на чл.523 ал.1 ГПК. Разпоредбата предвижда, че ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице, и ако се увери, че това лице е придобило владението след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. Както се посочи, от молбата на третото лице по изпълнителното дело, депозирана на 17.01.2012г. с приложени към същата нотариални актове, ЧСИ е имал възможност да възприеме факта, че [фирма] е с установена начална дата на владение на имота - 10.08.2009 г. В тази връзка, видно от представеното по настоящото дело Определение № 12842/23.07.2012 г. постановено по гр.д. № 2291/2012 г. на СГС, в производство по реда на чл.435 ал.5, вр. с чл.523 ГПК и образувано по жалба на [фирма] срещу въвода във владение от 18.01.2012 г., съдът е отрекъл правото на жалба срещу извършеното изпълнително действие, като е приел, че съобразно представените доказателства нито дружеството, нито заявилите се като негови наематели лица, не са били във владение на имота към 18.10.1999г.- датата на предявяване на иска по чл.108 ЗС. Със същия резултат е завършило и производството по чл.435 ал.5 ГПК, образувано по жалбата на третите лица, легитимиращи себе си като наематели на процесния имот, видно от представеното Определение №18406/31.10.2012г. постановено по гр.д.№3033/2012г. на СГС.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. Ч., тъй като същият не е допуснал твърдяните от М. на п. нарушения на процесуалния закон.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение


Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 19.11.2012 г. по дисциплинарно дело № 4/2012 г. на Д. к. при К. на ч. с. и. на РБ.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.