7 Р Е Ш Е Н И Е № 213 София, 29.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря КРАСИМИРА АТАНАСОВА .............и с участието на прокурора ………………................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3307 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 664/30.VІІ.2015 г. постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от В. Г. П. от [населено място], област М. въззивно решение (без номер) на СГС, ГК, с-в ІV-А, от 23.VІІ.2014 г. по гр. дело № 11922/2013 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – предвид констатираното противоречие между този съдебен акт и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 713/22.ХІ.2013 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 727/2012 г. при разрешаването на материалноправния въпрос: „За възможността застраховател по имуществена застраховка да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключването и влизането в сила на съответния застрахователен договор и така да се окаже, че последният не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск”. Единственото оплакване на касаторката П. е било за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което тя е претендирала касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният й иск с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-София, да бъде уважен в първоначално предявения с исковата молба негов размер от 11 900 лв. (единадесет хиляди и деветстотин лева) и ведно със законната лихва върху тази главница на търсеното застрахователно обезщетение, считано от завеждане на делото /2.VІІІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане, а също и присъждане на всички направени от П. разноски по водене на делото в трите инстанции. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторката В. Г. П. е заявила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа жалбата си и претендира както касиране на атакуваното въззивно решение, така и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата й претенция по чл. 20, ал. 1 КЗ срещу ответното застрахователно д-во за присъждане на обезщетение да се уважи в предявения по делото размер от 11 900 лв., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на завеждане на делото и до окончателното изплащане на сумата, а също и да й бъдат присъдени всички направени по делото разноски. Пред настоящата инстанция ответната по касация застрахователна и презастрахователна компания [фирма]-София изразява становище чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че неправилно било допуснато до касационен контрол атакуваното от П. въззивно решение и последното следвало да бъде потвърдено, тъй като липсвало противоречие между него и съществуващата задължителна практика на ВКС. Отговаряйки положително на въпрос за наличието на алармена система, фигуриращ в представен от застрахователя формуляр, касаторката е поддържала пред последния невярно обстоятелство, оказало се от значение за поетия риск от настъпване на кражба на автомобила. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и становището на касаторката В. Г. П., становището на ответното по касация застрахователно д-во, вкл. и подкрепящата го аргументация в писмената му защита, депозирана по делото и след като извърши /по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК/ проверка за материалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение, приема следното: Касационната жалба е основателна. Защитното възражение на ответното застрахователно д-во в отговора му по исковата молба е било в смисъл, че „видно и от сведение от 29.ІІ.2011 г. (да с чете „дванадесета година”, която е била високосна и затова има такава дата – бел. на ВКС) от В. П. алармата, с която е бил оборудван автомобила й, не е издавала звуков сигнал”. В тази връзка позоваването на застрахователя /вкл. и в писмената му защита по делото/ е върху клаузата на чл. 38.1 от неговите ОУ, според която задължително условие за покриването на рисковете по клаузи „К” и „П” на леки, както и товарни автомобили с общо тегло до 3.5 тона, било „наличието на функционираща сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация, като наличието на имобилайзер не отменя задължението за наличие на сигнално-охранителна система”. Ноторно е, с оглед етимологията на думата, че от техническа гледна точка имобилайзерът представлява такова електронно устройство, което има за свое главно предназначение да подсигури съответното моторно превозно средство срещу нерегламентиран опит за привеждането му в движение с ключ или друго приспособление, различни от ключа на собственика, поради което това защитно средство има пряко отношение към ограничаване на рисковете по горните две клаузи в чл. 38.1 от Общите условия на ответното по касация застрахователно д-во. Следователно по естеството си имобилайзерът е неразделна и особено съществена част от такава „функционираща сигнално-охранителна система”. Що се отнася до констатираната едновременна употреба в текста на горецитираната клауза от ОУ на застрахователя на съюзите „и” и „или”, тя логически предпоставя, че е достатъчно допълнително монтираната алармена система да притежава само една от възможните две функции: в случая светлинна, вместо звукова, за да може да се направи положителна преценка за наличието на една завършена сигнално-охранителна система на МПС от онзи ценови клас, към който принадлежи противозаконно отнетият от В. Г. П. л. а. „Фолксваген” - модел „Голф”. Същевременно, видно е от текста но Раздел 3 на приложеното в първоинстанционното дело „Предложение-декларация за сключване на застраховки каско и злополука” /л. 50 от І-воинст. дело/, че на въпроса с какво е обезопасено нейното МПС, кандидатстващата за застраховане В. Г. П. е отговорила, че в автомобила й има монтирана аларма, докато на въпроса дали колата й има имобилайзер не е дала никакъв отговор. Съгласно чл. 188, ал. 3 КЗ неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за отказ за плащането на обезщетение по чл. 189 КЗ, а предвид установеното по безспорен начин обстоятелство, че лекият й автомобил все пак е имал алармена система, макар и без звукова функция, в процесния случай не е налице нито съзнателно неточно обявяване или премълчаване, нито несъзнателно неточно обявяване. Ето защо ответното застрахователно д-во не могло да възразява за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение при настъпването на риска по клаузите „П” и „К” – пълно каско, отнасяща се до пълна загуба на застрахованото МПС, вследствие на противозаконното му отнемане с намерение за ползване, респ. – кражбата на същото. Съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане „и прихващане”. В отговора си по исковата молба на настоящата касаторка застрахователната и презастрахователна компания [фирма]-София е направила искане за прихващане между претендираната от В. Г. П. сума за застрахователно обезщетение, от една страна, с неизплатените от нея две поредни разсрочени вноски от застрахователната премия към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – от друга. Следователно от страна на ответника е налице съдебно признание на факта на съществуването на валидно застрахователно правоотношение, който е от значение за изхода на делото, заведено по този осъдителен иск на В. Г. П. с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ. Настоящият състав на ВКС цени това признание съобразно изискването на чл. 175 ГПК, т. е. с оглед на всички обстоятелства по делото: сключен между страните в изискуемата писмена форма застрахователен договор при действието на съответните Общи условия на застрахователя, съдържащ клаузите пълно каско при противозаконно отнемане на МПС, респ. кражба на същото, липса на годно правно основание за намаляване на размера на дължимото при проявата на този застрахователен риск обезщетение - извън настъпилата изискуемост на двете разсрочени вноски от дължимата застрахователна премия по същата застраховка към момента, в която се е случило застрахователното събитие. С оглед всичко изложено атакуваното въззивно решение на СГС, с което осъдителният иск с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ е бил отхвърлен, ще следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на същия текст от материалния закон. При данните по делото, основаващи се на приетото заключение на автотехническа експертиза, че действителната стойност на откраднатия лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” възлиза на към датата на настъпване на това застрахователно събитие на 10 188 лв., а двете неизплатени, но падежирани към същия момент вноски от застрахователната премия са в размер общо на 323.68 лв., се налага извод, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 103, ал. 1 ЗЗД за извършване на поисканото от ответното по касация застрахователно д-во прихващане. В резултат, последното ще следва да бъде осъдено да заплати на В. Г. Първнина от [населено място], В. застрахователно обезщетение в размер на сумата от 9 864.32 лв. (девет хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и тридесет и две стотинки). При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 293 ГПК и предвид изрично направеното от касаторката искане за това, застрахователната и презастрахователна компания [фирма]-София ще следва да бъде осъдена да й заплати – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сума в размер на 3 345.76 лв., представляваща равностойността на всички направени от нея разноски за разглеждане на делото в трите съдебни инстанции, съгласно приложен Списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 23.VІІ.2014 г. постановено по гр. дело № 11922/2013 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: О С Ъ Ж Д А застрахователната и презастрахователна компания [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на В. Г. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място] лом, [община], област В., [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 208, АЛ. 1 КЗ - СУМА в размер на 9 864.32 лв. (девет хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и тридесет и две стотинки), представляваща дължимо застрахователно обезщетение по риска „Пълно автокаско”, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (2.VІІІ.2012 г.) и до окончателното й изплащане. О С Ъ Ж Д А застрахователната и презастрахователна компания [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на В. Г. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], област В., [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – направените от нея разноски по делото за разглеждането му в три инстанции в размер ОБЩО на 3 345.76 лв. (три хиляди триста четиридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки) Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2