Р Е Ш Е Н И Е № 167 С о ф и я, 09 а п р и л 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 м а р т 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 423/2013 година. Делото е инициирано с касационна жалба от повереника на частните обвинители Г. В. и М. А. адв.Е.Б. от САК и има за предмет решение № 447 от 17.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 899/2012 г. от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Частните обвинители, чрез преупълномощения от повереника им адв.Й.Б. от САК поддържат жалбата си и молят да бъде уважена. Доводите на частните обвинители се оспорват от защитниците на подсъдимия адв.Н.Д. и адв.С.П. от САК, които молят атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 123 от 10.04.2012 г., постановена по НОХД № 883/2011 г. на Софийски градски съд подсъдимият Ж. П. И. от София е признат за невинен в това на 28.04.2010 г. в София, при управляване на МПС – лек автомобил “Мерцедес”, модел „В.”, с рег.№ ... да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да е причинил смъртта на 80-годишната пешеходка С. Д. М. от София и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК. Присъдата е била обжалвана от прокурора и от повереника на частните обвинители адв.Е.Б. от САК с оплаквания за необосноваността й, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение, но с атакуваното решение Софийският апелативен съд я е потвърдил изцяло. В касационната жалба повереникът на частните обвинители наново навежда оплакванията си за постановяване и на въззивното решение при съществени пропуски в доказателствената дейност на съда като втори такъв по фактите и в нарушение на материалния закон, като се прави искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и за допустима, като разгледана по същество, я приема за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Недоволството на частните обвинители е двупосочно – от превратното тълкуване на изводите на КМАТЕ и останалите доказателства по делото, очертаващо основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и от приетата несъставомерност на деянието от обективна страна – касирано основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. И то е основателно, доколкото, от една страна, е допуснат неправилен, превратен и частичен прочит на заключенията на вещите лица и разясненията, дадени от тях в съдебното следствие, а от друга, неправилно се тълкува и прилага специалният закон за правилата за движение по пътищата, определящ част от диспозицията на нормата на чл.343, ал.1 вр.чл.342, ал.1 от НК. Доколкото за правилното приложение на правото е от значение законосъобразното извличане на фактите, на първо място следва да се разгледат доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда. Съдилищата са насочили усилията си основно за извличане на фактите относно начина на предприемане на маневрата от подсъдимия, скоростта на управляване на МПС и начина на падане на пострадалата пешеходка М. на терена, при което й е причинена тежката черепно-мозъчна травма, в пряка причинна връзка с последвалата й смърт, като са се опитали да доразвият изводите на експертите, използвайки някои техни изчисления според избраната и от въззивния съд хипотеза за случилото се, без да отнесе към нея приложимите правила по ЗДвП. И апелативният съд не само неправилно е разчел заключенията на вещите лица, но и не е положил усилия да събере възможните доказателства за изясняване на обективната истина по делото, като също са е предоверил на твърденията на подс.И. в обясненията му в края на съдебното следствие пред градския съд и на показанията на св.С., който е бил и поемно лице при огледа на местопроизшествието и от когото при по-подробен разпит е могло да се извлекат повече данни ако не за начина на придвижване на пешеходката до момента на падането й на терена, преди всичко за фиксираната в протокола за оглед и фотоалбума към него ситуация. В това отношение допълнителни данни биха могли да се получат и от другото поемно лице С. Етрополска, както и от инспектор О., изготвил фотоалбума и приложената към протокола за оглед скица, с грешно отразената посока на движение на пешеходката, и от посетилия ПТП инспектор А. А.. А това е било необходимо, за да се установи къде е била пешеходката преди започване от подсъдимия на маневрата за завиване наляво, видимостта към нея, изминатия от нея път до мястото, където е паднала, как е било разположено тялото й след падането (посока на краката и главата), според и това къде е бил установен в покой управляваният от И. автомобил (фиксирано при огледа), но чрез приетото и от двата съда по фактите „аварийно спиране” при създалата се за него опасна ситуация на пътя. Всичко това е относимо към изпълнение на задължението на съда по чл.13, ал.1 от НПК по разкриване на обективната истина и е следвало да стане с възлагане на допълнителна задача на експертите от КМАТЕ, а не по избрания от него начин, изземвайки функциите на последните. Част от пътната обстановка е наличието или не на пътни знаци и пътна маркировка, имащи отношение към управляването на конкретното ППС от привлечения към отговорност негов водач. В обвинението на подс.И. е включено нарушение на пътно правило, изводимо от наличната пътна маркировка – чл.63, ал.1, т.1 от ППЗДвП – „Единична непрекъсната линия – М1”, забранена за „застъпване и пресичане” от ППС, без това да е анализирано от съда дали тя е позволявала извършването на маневрата за завиване наляво от подсъдимия или не. Отделно от това, съдът не е направил какъвто и да е извод какво е налагало И. да прекрати започнатата от него маневра за завиване наляво чрез „аварийно спиране”, което бил „реализирал успешно” и дали това е законово допустимият начин на извършването й. Безспорно е, че управляването на ППС е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, но именно с оглед осъществяването й от значителен брой водачи, твърде тежките последици за живота, здравето и имуществото на пострадалите при допускане на нарушения на правилата за движение при осъществяването й и за уеднаквяване на нормативната основа за наказателната отговорност на виновните водачи законодателят е кодифицирал по идентичен начин деянията, за които те следва да понесат такава и то в раздела за общоопасни престъпления (с измененията на НК в ДВ, бр.28/82 г.). От друга страна, нормата на основния престъпен състав по чл.342, ал.1 от НК, като диспозитивна, изисква изпълването й със съдържанието на нарушените правила за движение, в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и съставомерния престъпен резултат, а те са уредени в ЗДвП и подзаконовите актове за приложението му. ЗДвП определя освен конкретните норми на поведение, така и целта за въвеждането им – в чл.1, ал.2 – „да се опазват животът и здравето на участниците в движението”, като според чл.5, ал.1 всеки участник в движението „не трябва с поведението си да създава опасности и пречки за движението, .. да поставя в опасност живота и здравето на хората”. Според именно създадената в разрез с правилата за движение опасност за движението и реализирания вредоносен резултат, според и формата на вината на водача на ППС или друг участник в движението е предвидено той да понесе определена наказателна отговорност, а за по-леките случаи – административно-наказателна, ако такава се предвижда в закона. Всичко това, според настоящия състав на ВКС, е необходимо да се посочи, тъй като, въпреки възраженията на частните обвинители в жалбата на повереника им и посочената и в пренията съдебна практика, съдът е дължал, но не е дал отговор в решението си дали с възприетия начин на управляване на лекия автомобил от подс.И. той е създал опасност за движението на пострадалата пешеходка и без какъвто и да е коментар е утвърдил дословно извода на първия съд, че пешеходката М. „по неустановена причина обаче, стояща извън действията на подсъдимия по управление на МПС”, паднала и се наранила фатално. В тази рамка са вкарани данните, получени от съдържанието на телефонното обаждане на подс.И. на тел.112 и от показанията на св.С.П.-Е. за предаденото й от неизвестен гражданин съобщение за станалото ПТП, тълкувайки ги превратно и в разрез с елементарната житейска логика. Съдът, освен констатацията, че пешеходката пресичала „отдясно наляво....пътното платно, водещо към входа на паркинга” и че „била обърната с лице към него (към автомобила, управляван от подсъдимия, бел.ВКС)”, не е извел факти за посоката й на движение, изминатия от нея път за времето, през което подс.И. е приближил с управлявания от него автомобил до отклонението за паркинга и както е заявил, спрял да се огледа за правоимащи насрещно движещи се МПС, които да пропусне и започнал да завива до момента на „аварийното спиране” пред пострадалата, последвано от падането й назад и фаталното нараняване в тилната част на главата. Той изцяло се е доверил на обясненията на подсъдимия, като ги е счел за потвърдени от показанията на св.С. и от констатациите в огледния протокол, но без да ги провери с възлагане на допълнителна задача на експертите от КМАТЕ за изясняване на горепосочените обстоятелства, включително чрез изготвяне на мащабна скица. В същото време, изводите му относно механизма на причиняване на черепно-мозъчната травма на пострадалата са противоречиви до степен да не е ясно какво приема – на л.14 от мотивите на решението си приема „единственият възможен механизъм .... е залитане и падане по гръб”, а на л.16 – „хипотетично падането по гръб, като единствено възможен механизъм .... е било възможно не само с предварително зададена енергия от сблъсък на превозното средство с пешеходката, но и при падането й от собствен ръст”, като на л.17 прави генералния извод - „действително, не може да се изключи възможността пострадалата да е загубила равновесие в резултат на стрес от появата на превозното средство, но и в този случай липсва елемент от обективния състав на престъплението”, поради липсата на „контакт между ППС и пострадалата”. ВКС намира, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила по чл.13, чл.14, чл.107 и чл.339, ал.2 от НПК по установяване на правно релевантните факти по делото и по доводите на страните, възприемайки безкритично утвърдените от първата инстанция, повлияло на правилното приложение на материалния закон, което налага отмяна на атакуваното решение на основание чл.354, ал.1, т.1 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание за отстраняването им. Съществено е обаче и неправилното тълкуване на приложимите правни норми, свързано с другото касирано основание за неправилност на въззивното решение. Основния довод за несъставомерност на деянието съдът е извел от липсата на пряк контакт между МПС и пешеходката, отрекъл е декларативно да са нарушени от подс.И. ангажираните от обвинението правила за движението и е направил извод, че поради ниската скорост на движение и спирането на 1,5 метра от пешеходката „по никакъв начин обективно не са били застрашаващи за пострадалата и не са предполагали настъпване на каквито и да е съставомерни последици”, отричайки „мястото, на което е пресичала пострадалата” да е „традиционно ... и подсъдимият не е бил длъжен да предвиди нейната поява”. Този краен извод на съда е не само незаконосъобразен, но и житейски нелогичен – освен, че начинът на придвижване на пешеходката не е изследван, при приетото тя да е пресичала отдясно наляво пред входа на паркинга като продължение на тротоарите (част от пътя) и като законово допустимо нейно поведение, озоваването й пред МПС се приема за някаква „поява”, изненадала водача И., който е имал обективната възможност да я види преди още да започне намислената маневра, която, според обясненията му, бил принуден да извърши поради липса на места за паркиране, заради спрели вдясно по [улица]таксиметрови автомобили. Друг е въпросът, че предприемайки маневрата, той е бил длъжен да се съобрази с наземната пътна маркировка и доколко тя му е позволява да я предприеме, да се съобрази с всички участници в движението, включително и с пострадалата като пешеходка по [улица], чийто път на придвижване пресича и следва да й осигури предимство и осъществяване на маневрата по начин да не създаде опасност за движението й, включително да не й създаде „стрес” от внезапната поява на МПС (с „аварийно спиране”) в непосредствена близост до нея, пресичайки посоката й на движение. Всичко това очертава изводите на съда и по приложимото право (относно правилата за движение) за неправилни, незаконосъобразни и е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд. Поради изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 447 от 17.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 899/2012 г., постановено от Софийския апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :