Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * компетентност на вещо лице * несъставомерно деяние * кредитиране на експертно заключение

Р Е Ш Е Н И Е


187


София, 18 септември 2014 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и четвърти април .. 2014 год. в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров.....................

ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев.......

.. Лада Паунова.........................




при секретар .. Иванка Илиева .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ........, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 443 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от повереника на частния обвинител Г. С. Л. против решение № 445 от 04.12.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 990/13 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 187/31.05.2013 г. по н.о.х.д. № 1350/2011 г. на Софийски градски съд.
С жалбата са развити доводи за неправилност, незаконосъобразност и нецелесъобразност на постановените от долните инстанции съдебни актове. Същата не сочи конкретно цифрово или текстово касационно основание от кръга на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. От направените оплаквания, изброени по-горе, неправилността касае фактическата обоснованост на съдебния акт, обсъждането на която е извън правомощията на касационната инстанция, доколкото въззивната такава е последна по фактите. Заявената нецелесъобразност също следва да се остави без коментар, доколкото е извън кръга на касационните основания. Доводите за незаконосъобразност на въззивното решение се обосновават с нарушения, допуснати във връзка с изясняване авторството на деянието, превратна оценка на показанията на свидетелите П., П., М. и М., неправилно възприети факти относно познанството и взаимоотношенията на последния с частния обвинител, неизяснени обстоятелства във връзка с произвеждането на изстрела, липса на доказателства относно неправомерното използване на оръжие от Л., животозастрашаващото му поведение и конфликтната му личност, неоснователно кредитиране на част от съдебномедицинските експертизи при незяснена правоспособност на вещото лице В. и д- р Т.. Последно изброените възражения са относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, доколкото са заявени пороци в доказателствената дейност на апелативната инстанция, довели до неправилно приложение на материалния закон.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа лично от Г. С. Л. с искане за отмяна на постановените от Софийски градски и Софийски апелативен съд съдебни актове.
Подсъдимите Й. И. М. и Н. Р. Ш. с упълномощените си защитници молят за оставяне в сила на атакуваното въззивно решение.
Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на второинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери обжалваното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 от НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 187 от 31.05.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 1350/2011 г. на Софийски градски съд подсъдимите Й. И. М. и Н. Р. Ш. са признати за невиновни да са извършили престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, а именно: около 21.30 часа на 07.04.2008 г., в [населено място], на кръстовище на [улица]и [улица]в условията на съучастие като съизвършители да са отнели чужди движими вещи - огнестрелно оръжие - револвер марка „марка” на стойност от 450.00 лева и № и 5 броя патрони кал. 38 „марка” на стойност от 4.00 лв., или всичко на обща стойност от 454.00лева, като употребили за това сила (Й. М. е ударил Л. в челото с дръжка и скоба на неустановена марка и модел пистолет, след което да е произвел изстрел с огнестрелно оръжие -револвер марка „марка” и му е нанесъл допирателна огнестрелна рана в областта на главата, докато Ш. скочил върху Л., бръкнал във вътрешния джоб на елечето му и го извадил, като го държал с дясната ръка, а с лявата хванал Л. през врата) от владението на Г. С. Л. с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е придружено с опит за убийство (чрез използване на огнестрелно оръжие - револвер марка „марка” и нанасяне на допирателна огнестрелна рана в областта на главата.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
Проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което на първо място следва да получат отговор доводите в тази част.
Видно от съдържанието им, съдебните актове на първоинстанционния и въззивния съд са постановени при спазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 от НПК.
Направените от частния обвинител с въззивната жалба оплаквания пред Софийски апелативен съд са преповторени изцяло и с касационната такава.
В мотивите на обжалваното решение няма противоречие относно подадените от частния обвинител и подсъдимия М. сигнали до МВР. На л. 72 от същото е посочено, че Л. първи по време е подал сигнал на тел. 166, като обаждането на подсъдимия М. на същия телефон е последващо. Както правилно по-нататък е отбелязала въззивната инстанция, не часът на обажданията, направени в близък времеви период, а самият факт на обаждането е от правно значение във връзка с поведението на М. и несъставомерността от субективна страна на деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Дали подсъдимият е имал барутен нагар по ръцете си, който е измил след като се е прибрал в дома си непосредствено след инцидента е предположение, на което съдилищата не могат да обосноват правните си изводи. В хода на съдебното следствие, развило се пред първоинстанционния съд, на този въпрос отговор е даден от вещото лице М., но само на плоскостта на една възможност.
Доказателства обаче в тази връзка не са налице. Обратното, ацетоновите проби от обтривките от ръцете на М. са с отрицателен резултат, като данни за употреба на оръжие, видно от експертното заключение, са налице само за Л..
Обстоятелството, че пострадалият е извикан на разпит десет месеца след инцидента е преценка на разследващия орган, която не следва да бъде обсъждана от настоящата инстанция.
Критиката към приетата по делото оценителна ескпертиза и занижената цена на процесното оръжие, както и оплакванията във връзка с правоспособността и квалификацията на вещото лице В. и д-р Т. също са несъстоятелни. Установеният по делото факт, че издаденото от последния медицинско удостоверение № 14/2008 г. не е вписано в регистъра на МЦ „Лора” сам по себе си не го прави негодно доказателствено средство. Не са налице и данни относно липсата на правоспособност на посочените медицински лица, като отговорите на поставените от повереника на частния обвинител въпроси досежно трудово-правните им взаимоотношения с посочения по-горе медицински център и института „Пирогов” са извън предмета на доказване по настоящето производство.
По безспорен начин е установено и че причиненото на Л. нараняване и останалите вследствие на същото по лицето му белези не водят до обезобразяване по чл. 129 от НК, а съставляват временно разсройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия по чл. 130, ал. 1 от НК. Съдилищата правилно са кредитирали изслушаните по делото съдебно-медицинска и комплексно съдебно-медицинска експертиза. Направените от частното обвинение възражения по приемането им са получили изчерпателни отговори както в проведените от първата инстанция съдебни заседания, така и по същество, в мотивите към присъдата на СГС и потвърдителното решение на САС.
Законосъобразно са отхвърлени и показанията на свидетелите М. и М..
Контролираните инстанции са изложили подробни съображения относно причините, поради които не ги кредитират. Същите са не само непоследователни и нелогични, но и неподкрепени от останалите доказателствени източници. Очевидна е и заинтересоваността на свидетеля М. поради контакта му с частния обвинител след инцидента и възприемане на разказа му относно това, което се е случило на процесната дата, така и на свидетеля М., наемател на стая от жилището на пострадалия Л..
Правно ирелевантни са и впечатленията на свидетелите П. и П. дали поръчаните от Л. понички и капучино са били за внучката му или за подсъдимия Ш., доколкото показанията им установяват единствено къде и в колко часа приблизително са се намирали двамата подсъдими и частния обвинител преди възникналия между тях инцидент, както и че заедно са консумирали алкохолни напитки.
Констатациите, че Л. е конфликтен след употреба на алкохол, че на процесната дата е бил във възбуденото емоционално състояние поради значителната му употреба не са произволни, а са резултат от направен анализ на показанията на свидетелите Т., В., К. и Ц., поради което и не търпят по-нататъшна критика. При липса на порок в доказателствената дейност на въззивната инстанция, материалният закон е приложен правилно.
По делото е установено по несъмнен начин, че пострадалият е насочил пистолет към главата на подсъдимия Н. Ш., което е дало основание на подсъдимия М. да предприеме позволени от закона действия на активна защита, които обаче не илизат извън рамките на необходимите предели. Деянията на подсъдимите М. и Ш. са несъставомерни от субективна страна, доколкото последната изисква пряк умисъл за отнемане на чужда вещ и намерение за противозаконното и присвояване, какъвто по делото не е установен.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 445 от 04.12.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 990/13 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:..............................................

...............................................