Ключови фрази
право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства * доказателства и доказателствени средства * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи

1076 от 2005

                  Р  Е Ш Е Н И Е

 

                                      № 487

 

                        София, 01.10.2009 год.

 

 

                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 37 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е касационна жалба на З. И. Ш. против решение № 363 от 2.09.2008 г. постановено по гр.д. № 21 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 953 от 30.07.2007 г. по гр.д. № 698/2007 г. на Районен съд- Р. за отхвърляне на предявения от З. И. Ш. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ относно пет земеделски имота в землището на гр. Б..

К. са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода на съда, че не е доказано правото на собственост с допустими съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства.

Ответниците по касационната жалба О. с. земеделие-гр. Банско и О. Б. не изразяват становище по същата.

С определение № 128/09 от 20.02.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаван процесуално правен въпрос относно доказателственото значение на писмените декларации за притежавани непокрити земеделски имоти, съставени преди обобществявянето на земята.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното:

Решаващите мотиви на съда по делото за отхвърляне на иска са, че представените документи – заверено копие от данъчен картон за притежавани непрокрити имоти, подлежащи на поземлен данък за периода до 1947 г. и декларация за притежавани непокрити имоти по данъчна книга от 1942-49 г. – не са от писмените доказателства, посочени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като правото на собственост не се установява с едностранни изявления, каквото е декларацията.

С приложеното от касатора влязло в сила съдебно решение № 590 от 22.11.2004 г. по гр.д. № 833 от 2004 г. на Р. районен съд е уважен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ въз основа на декларация на наследодателя за притежавани непокрити земеделски имоти за периода 1939-1950 г.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема за правилна практиката по решение № 590 от 22.11.2004 г. по гр.д. № 833 от 2004 г. на Р. районен съд.

Релевантно по исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е установяване принадлежността на правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона преди обобществяването им. Разпоредбата въвежда ограничение на допустимите доказателствени средства, изисквайки наличието само на писмени доказателства и изрично изключвайки писмени декларации и/или свидетелски показания. Примерно изброяване на допустимите писмени документи се съдържа в нормата на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. Тълкуването на двете разпоредби обосновава извод, че принадлежността на правото на собственост в административното производство или в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ се установява с писмени документи, съдържащи данни за имота и собственика, включително и с декларации, подавани от лицата преди или във връзка с обобществяването на земята. Като доказателствено средство са изключени само декларациите, съставени с оглед нуждата от доказване правото на собственост в производството по възстановяването му, както и свидетелските показания при липса на писмен документ, явяващ се индиция за придобиване на собствеността.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

За установяване правото на собственост на наследодателя К по делото са представени извлечение от данъчен картон на негово име за притежавани непокрити имоти, подлежащи на поземлен данък за периода до 1947 г. и извлечение от данъчна книга за периода 1942 – 1949 г., в които документи са посочени вида на имотите, местността, в която се намират, площта им и основание за придобиване. Наредбата-закон за поземления данък /ДВ бр.115 от 25.05.1935 г./ регламентира задължението за деклариране на имотите /чл.10/ с оглед плащането на поземлен данък от собственика им /чл.7/, съдържанието на данъчните книги /глава ІV/, включително и отразяване на промените при прехвърляне, съответно придобиване правото на собственост. Следователно представените документи са съставени в изпълнение на законово задължение на собствениците на подлежащи на поземлен данък имоти в период преди обобществяването на земеделските земи и съответно съставляват писмени доказателства установяващи правото на собственост по смисъла на специалната разпоредба на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.

В обобщение атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл.293, ал.2 от ГПК, да се постанови друго, с което да се признае правото на наследници на К. К. Т. на възстановяване на собствеността върху процесните имоти, така както са индивидуализирани в представените писмени документи по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 363 от 2.09.2008 г. постановено по гр.д. № 21 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА правото на наследниците на К. К. Т. , починал на 22.02.1975 г., б.ж. на гр. Б. на възстановяване на собствеността върху следните земеделски имоти в землището на гр. Б. нива от 2.500 дка в местността „У”;

ливада от 6.000 дка в местността „К” /”С”/;

нива от 2.600 дка в местността „П” /”О”/;

ливада от 1.500 дка в местността „П” и

нива от 3.000 дка в местността „У”

по предявения от З. И. Ш., гр. Б., ул.”И” № 16, ет.1, ап.2 против Община- Б. и О. с. „З”-гр. Банско иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: