Р Е Ш Е Н И Е № 495 гр. София, 29 октомври 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1494 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Д. К. срещу решение на Софийски апелативен съд № 127 от 15.06.12 г, по ВНОХД № 154/12, с което е изменена присъда на Софийски градски съд № 371 от 9.12.11, по НОХД № 5231/11, като наложените наказания са намалени, съответно на: шест години „лишаване от свобода” и глоба, в размер на 20 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 6.05.2011 г, в [населено място], на публично място, без надлежно разрешение, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества / структурен изомер на амфетамин, кофеин и лидокаин /, с тегло 4 373 гр, на стойност 131 190 лв, като предметът на престъплението е в особено големи размери и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 2, изр. 2, пр. 1, алт. 2 и пр. 2, алт. 1, т. 4 вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и „б” НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, и глоба, в размер на 30 000 лв. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че е неправилна преценката за това, че признанието на фактите по чл. 371, т. 2 НПК се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, че липсват достатъчно доказателства, подкрепящи обвинителната теза, че инкриминираното вещество не е годен предмет на престъплението / химическият състав съдържа кофеин и лидокаин, които не са под разрешителен режим /, че материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и подсъдимият да бъде оправдан или да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимият или негов защитник не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. На изричното възражение на подсъдимия, че липсва съответствие между признанието на фактите и доказателствата, събрани на досъдебното производство, въззивният съд е дал правилен отговор, че такова съответствие е налице. ВКС също счита, че диференцираната процедура е проведена законосъобразно, откъдето следва, че инстанциите по фактите правилно са се позовали на фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. При положение, че подсъдимият е пожелал да се ползва от процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК / и основанията за това са налице, както е в настоящия случай /, той не би могъл да релевира пред въззивната инстанция други фактически положения, различни от тези, обхванати от признанието по чл. 371, т. 2 НПК. Развитата в касационната жалба теза, че инкриминираното вещество е попаднало у дееца чрез намиране на раницата в таксиметров автомобил, без наличие на съзнание от негова страна за съдържанието й, е недопустимо да бъде противопоставена на фактическите положения, отразени в обвинителния акт / признати от жалбоподателя по чл. 371, т. 2 НПК /, поради което тази теза няма да бъде коментирана в настоящия съдебен акт. На следващо място, въззивният съд е взел отношение и по възражението относно химическия състав на инкриминираното вещество в аспекта на това дали то е годно да бъде предмет на престъплението по чл. 354 а НК. Правилно е посочено, че се касае за изомер на амфетамина, който е под разрешителен режим, съгласно Закона за наркотичните вещества и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Що се отнася до включените в химическия състав вещества кофеин и лидокаин, те попадат извън разрешителния режим, но само като самостоятелни вещества, а не и в случаите, когато са включени в състава на вещество, класифицирано като наркотично / каквото е амфетаминът и неговите изомери /. Липсата на релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Приетите за релевантни факти обуславят съставомерност по чл. 354 а, ал. 2, изр. 2, пр. 1, алт. 2 и пр. 2, алт. 1, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 29 НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, тоест, не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на жалбоподателя, тъй като хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, в случая, не е налице. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 127 от 15.06.12 г, по ВНОХД № 154/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: