5 Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 22 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 205/2014 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК, образувано по искане на осъдената Н. К. Д., за възобновяване на производството по ВНОХД № 5957/2012 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение № 729 от 05.06.2013 г., с което е изменена първоинстанционната присъда на Софийски районен съд. Искането за възобновяване се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимата Д.. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъдената Д. не се явява, редовно призована. Искането се поддържа от процесуален представител по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда от 26.09.2012 г., постановена по НОХД № 24360/2011 г. от Софийски районен съд, подсъдимите Н. К. Д. и Д. К. Д. са били признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 210, ал.1 т. 5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, поради което на основание чл. 54, ал.1 от НК им е наложено наказание от по една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Присъдата е била обжалвана от подсъдимите Д. и Д.. В хода на въззивното производство е установено, че подсъдимият Д. К. Д. е починал, поради което и на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК първоинстанционната присъда е отменена в частта й по отношение на починалия подсъдим Д., а производството прекратено. С постановеното въззивно решение присъдата на районния съд е изменена. Подсъдимата Д. е призната за невинна и оправдана за част от предмета на обвинението. При условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК наложеното й наказание е намалено до размера на шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Основните възражения, поддържани в искането за възобновяване, се изразяват в това, че „доказателствата по делото указват, че към момента на сделката с недвижимия имот, подсъдимите са легитимни собственици, чиято собственост не е оспорена от никой”, че „подсъдимата (подсъдимите) са възстановили на Л. Р. сумата”, както и че „Р. не предявява претенции за имуществени вреди”. С така посочените аргументи се обосновава липсата на обективните елементи от състава на престъплението по чл. 209 от НК. Възраженията са неоснователни. Идентични доводи са били излагани и пред въззивната инстанция. Съдът ги е обсъдил в мотивите си и е изложил съображенията, поради които ги отхвърля. Известно е, че при „възбуждането на заблуждение” деецът въздейства върху съзнанието на измаменото лице и така формира у него неправилни представи за определени факти от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане, в това число и дали деецът е собственик (изключителен собственик) на вещта, която продава. Установените по делото факти очертават неправомерното поведение на подсъдимата Д. и починалия подсъдим, неин съпруг, по възбуждане на заблуждение у Р., че те двамата са изключителни собственици на недвижимия имот. Посоченото обстоятелство е мотивирало и решението на Р. да извърши акт на имуществено разпореждане, предавайки сумата по договора за покупко-продажба на имота. Възражението, че „съдебният спор за идеални части от недвижимия имот” е възникнал едва след продажбата на същия на Р. очевидно не държи сметка за установеното по делото – деянието е извършено на 29.04.1999 г., след като воденото срещу починалия подсъдим Д. Д. гр. д. № 6762/1994 г. (по исковата претенция на Ф. за осъждането му и на Д. да й предадат владението на съответната идеална част на основание чл. 108 от ЗС), е приключило с влязло сила решение на 06.05.1996 г., както и че исковата претенция на другите наследници на общия наследодател Д. (отнасящи се за друга идеална част от недвижимия имот, въз основа на която е образувано гр. д. № 7077/1996 г.) също е предявена преди сделката. Знанието за тези обстоятелства от подсъдимите е доказателствено обезпечена както от писмените данни, установяващи развитието на гражданските процеси и участието на Д. в тях, така и от гласните доказателствени източници - показанията на свидетелката Д., дъщеря на подсъдимите, която коректно е заявила, че родителите й са били наясно с имуществените претенции на останалите съсобственици. Данни в тази насока се откриват и от показанията на останалите свидетели М., С., Д.. Аргументите, че не е настъпила имотна вреда за Р., тъй като подсъдимите са възстановили инкриминираната парична сума, поради което и липсва обективен елемент от състава на чл. 209 от НК, е несъстоятелно. Безспорно, измамата е резултатно увреждащо престъпление и резултатът е причиняването на имотна вреда. Престъплението е довършено с настъпването на последната и в този смисъл, последващото възстановяване на имуществения предмет е обстоятелство, което би могло да има отношение към степента на отговорността, съответно към гражданската отговорност на подсъдимите. Изтъкнатото процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Д. (даден ход на последното съдебно заседание в негово отсъствие, което го е лишило и от право на последна дума), е неотстранимо и не може да бъде основание за отмяна на постановените съдебни актове – виж чл. 348, ал.4 от НПК. Не се оправдава от данните по делото и претенцията за неизпълнение на разпоредбата по чл. 339, ал. 2 от НПК – липсата отговор във въззивното решение по повод идентично възражение на защитата. За последното е достатъчно да се препрати към мотивите на съдебния акт (виж, л. 39, 40 от делото). На същото място въззивният съд е направил констатация за допуснатото нарушение от първостепенния съд и невъзможността това нарушение да бъде отстранено чрез връщане на делото за ново разглеждане, отчитайки факта на настъпилата смърт на подсъдимия Д.. Изрични доводи, свързани със справедливостта на наказанието не се излагат. Касационната инстанция не намира основание за намеса при условията на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като след извършената корекция от въззивната инстанция с приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК са отчетени всички обстоятелства (без съмнение и продължителността на наказателната процедура), имащи отношение към индивидуализацията санкцията. С оглед на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Н. К. Д. за възобновяване на ВНОХД № 5957/2012 г. по описа на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.