Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 04.11.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря …… Ил. Рангелова …………………………………… в присъствието на прокурора Гебов…………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 405 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Р. А., чрез защитника му, против решение № 33 от 5.03.2020 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 49/2018 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Твърди се, че въззивният съд е възприел начин на извършване на деянието, коренно различен от описания в обстоятелствената част на обвинителния акт, по който подсъдимият се е защитавал; нарушил e принципа по чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина, тъй като не е уважил искане за назначаване на нова тройна автотехническа експертиза, а това е отнело възможността за проверка на първоначалните експертни изводи и е ограничило процесуалните права на подсъдимия; съдът е кредитирал автотехническата и съдебно медицинска експертиза и разясненията на вещите лица, дадени при непосредствения им разпит в хода на въззивното съдебно следствие, но е пропуснал да провери дали други моторни превозни средства със същите или приблизително същите габарити са могли да преминат през трупа или да причинят първи вредоносния резултат на пострадалия; не е имал доказателства, че водачите на другите моторни превозни средства, които са осъществявали движение по пътя в интервала от време след злополуката до откриването на трупа, не са забелязали или ако са забелязали, те са заобикаляли С.; съдът неоснователно e направил извода, чe автомобилът, управляван от подсъдимия единствено е прегазил пострадалия, какъвто не може да се направи въз основа на отхвърлени монети и тока от колан, открити при огледа на местопроизшествието; при определяне по размер на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство; съдът не е отчел изцяло многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и съпричиняването на последиците от страна на пострадалия С.. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и за изменение на решението, като се намали срокът, за който подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа жалбата. Акцентира върху твърдението си, че автомобилът, управляван от подсъдимия не е единственото моторно превозно средство, което е прегазило пострадалия, респ. смъртта на С. е резултат и от действията на други водачи. Повереникът (адв. В.) на частния обвинител Д. С. Н. настоява решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 46 от 20.11.2019 г. на Старозагорския окръжен съд по н. о. х. д. № 514/2018 г. подсъдимият А. Р. А. е признат за виновен в това, на 11.09.2016 г. в землището на [населено място], [община], при управление на моторно превозно средство – л. а. „Мерцедес” с ДК [рег.номер на МПС] , да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на С. Г. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият А. е оправдан за допуснато нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП. Старозагорският окръжен съд се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 33 от 5.03.2020 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 514/2018 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Основното оплакване засяга въпроса за извършителя на престъплението, в какъвто аспект са по-голямата част от изложените в нея съображения. В същностната си част те са насочени да опровергаят изводите на съда, разгледал делото по същество, че престъплението е извършено от подсъдимия А.. Твърдения за неоснователно съдебно заключение, че автомобилът, управляван от подсъдимия, единствено е прегазил пострадалия и за недоказаност на възприетите фактически обстоятелства относно поведението на другите водачи покриват оплакване за необоснованост, която не е касационен повод за отмяна на решението. В рамките на настоящото производство Върховният касационен съд не разполага с правомощия да приема различни фактически положения, какъвто ефект се стреми да постигне подсъдимият. Идентични възражения срещу направеното фактическо заключение и от първоинстанционния съд, че деецът е причинил съставомерните последици, по сходен начин са били формулирани и представени на вниманието на Пловдивския апелативен съд, който ефективно ги е разгледал. В изпълнение на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК надлежно е посочил основанията да ги отхвърли, мотивирайки се с аргументи, които са ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни. Съдържанието на въззивното решение предоставя нужното потвърждение, че въззивният съд стриктно е съблюдавал и процесуалните си задължения, произтичащи от принципа по чл. 14 НПК – да подложи на внимателна и обстойна преценка експертизите. Заключението на комплексната експертиза е било възприето от съда по същество като компетентно, пълно, обективно и ясно, поради което и е кредитирано с доверие. В съответствие с правомощията си по чл. 327 НПК съдът не е уважил искането на защитника за назначаване на нова експертиза. Допуснал е повторно изслушване в открито съдебно заседание на вещите лица, изготвили комплексната медико-автотехническа експертиза. По този начин подсъдимият и неговият защитник са имали възможност да им зададат своите въпроси, получили са отговор от съответните специалисти и не са имали други искания. Оплакването на жалбоподателя, че отказът от нова експертиза е компрометирало установяването на обективната истина и въззивният съд не е осигурил правото на защита на подсъдимия чрез обективна, всестранна и пълна проверка на всички обстоятелства по делото, не може да бъде възприето. Пловдивският апелативен съд е приел, че по делото не е установено разминаване на моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия, с линейка и полицейски автомобил, респ. и заслепяване в момента на произшествието, каквито констатации бил направил първоинстанционният съд. Поначало при заслепяване водачът има задължението да намали скоростта и при необходимост да спре (чл. 133 ППЗДП). Стъпвайки на установените факти Пловдивският апелативен съд е достигнал до извода за виновно допуснато от подсъдимия нарушение на правилото по чл. 20, ал. 1, изр. 1 ЗДП, което се е изразило в избора на скорост, несъобразена с обективно съществуващите условия на видимост, в частност с отрицателното действие на намалената видимост напред при движение в тъмната част на денонощието – скоростта от 58 км/ч не му е позволявала спиране в границите на осветеното пространство пред автомобила от късите светлини на фаровете, за да е в състояние при необходимост да предотврати пътнотранспортно произшествие. В случая не може да става дума за нови факти, които съдът да е квалифицирал, нарушавайки правото на защита на подсъдимия А.. Въззивният съд основателно е отбелязал в мотивите на решението, че изтъкваните от жалбоподателя факти за заслепяване на водача при разминаване с насрещно движещи се моторни превозни средства нямат отношение към допуснатото от подсъдимия нарушение по чл. 20, ал. 1, изр. 1 ЗДП в причинна връзка със съставомерните последици – смъртта на С. Г. С.. Фактическите констатации, релевантни към самото престъпление и неговия извършител са били изведени без съществени процесуални нарушения. Пловдивският апелативен съд стриктно е съблюдавал процесуалните си задължения и грижливо е представил пътя на своите разсъждения. Съществените факти и обстоятелства е възприел след обстоен анализ и преценка за законосъобразността на процесуалните средства и достоверността на обема от събраните и проверени доказателства по делото. В рамките на установените фактически положения правната квалификация на деянието на подсъдимия е напълно законосъобразна. При индивидуализация на наказанието са били отчетени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Към тази категория са били причислени и съпричиняващото поведение на пешеходеца за собственото си увреждане, и положителните данни за подсъдимия, в т.ч. като участник при движението по пътищата. Съвкупно определената санкция не разкрива белези на явна несправедливост, която да обуславя намесата на Върховния касационен съд. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 5.03.2020 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 49/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: