О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 16 София, 23 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на 17 януари, двехиляди и тринадесета година, в състав: Председател: Николай Дърмонски Членове: Блага Иванова Пламен Петков със становище на прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Петков ЧНД № 2335 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане № 922 от 06. 12. 2012 год., постановено от съдия-докладчика по НОХД № 248 / 12 год. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп, с което е било прекратено съдебното производство по делото и същото изпратено на ВКС, за определяне на друг еднакъв по степен съд /Районен съд – гр. Самоков/, който да го разгледа. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е за наличие на предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, намира искането на Районен съд – гр. Пирдоп за неоснователно. Това е така поради следните съображения: Видно от материалите по делото, по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - гр. Пирдоп против подс. С. С. Н. от [населено място], Софийска област, с обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, било образувано НОХД № 248 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп. С горепосоченото разпореждане, съдебното производство по делото било прекратено, а делото изпратено на ВКС с искане за промяна на местната подсъдност. Разпореждането е мотивирано с обстоятелството, че подсъдимия и по-голямата част от свидетелите посочени в приложението към обвинителния акт, живеят в гр. Самоков, както и с отдалечеността между гр. Пирдоп и гр. Сомоков и липсата на удобни транспортни връзки по между им. Върховният касационен съд може да промени местната подсъдност по наказателно дело, само ако броят на обвиняемите и свидетелите с местоживеене в района на друг равен по степен съд на този който е компетентен съобразно чл. 36 от НПК, е значителен. Изискването на нормата на чл. 43, т. 1 от НПК предполага значителен сам по себе си брой, на посочените участници в процеса, които да живеят в района на друг равен по степен съд, т.е., тези лица следва да бъдат с относително голям брой, което в настоящият случай, не е налице /в приложението към обвинителния акт са посочени едва шест лица за призоваване, включая и подс. Н./. Конкретният казус не сочи на необходимост от намеса на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, поради липса на предпоставка за значителна процесуална икономия по призоваване на страни и участници и обезпечаване на бързината на производството, обстоятелство, което води до неоснователност на искането на Районен съд – гр. Пирдоп. С оглед отразеното в протокола от последното съдебно заседание по делото следва да се посочи, че при неявяване на свидетели за разпита им, при липса на уважителни причини за това, същите следва да бъдат санкционирани. Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 43, т. 1 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районен съд – Пирдоп за изпращане на НОХД № 248 / 12 год. по описа на същия съд, за разглеждане и решаване от Районен съд – гр. Самоков. ДЕЛОТО да се върне на Районен съд – гр. Пирдоп за продължаване на съдопроизводствените действия. Председател : Членове: 1 . 2 .