Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 674                          София, 19.12.2009 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 355 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Б., чрез пълномощника й а. С, против решение № 213 от 17.10.2008 г., постановено по гр.д. № 360 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. в частта, с която е оставено в сила решение № 734 от 18.10.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд С. за отхвърляне на предявения от Е. Б. Б. против Б. Х. Ф., К. С. К., Н. С. Б., С. К. В., С. К. В., Х. В. Б. , Г. Т. С., М. Т. П., К. Г. С. и А. Т. В. иск за делба на лозе от 1 дка, пета категория в местността „С”, при граници: север-шосето за И. , изток Г. А. С. , юг В. С. и запад Й. С. В жалбата са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата, довело до необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба К. Г. С. оспорва същата, а Б. Х. Ф., К. С. К., Н. С. Б., С. К. В., С. К. В., Х. В. Б., Г. Т. С., М. Т. П. и А. Т. В. не изразяват становище по основателността на касационната жалба. С определение № 461 от 22.06.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречие на изводите на въззивния съд с указанията по приложение на материалния закон в ТР № 1 по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които предмет на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ЗЗПЗЗ /само чието разглеждане е недопустимо в делбеното производство/ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации и с тълкувателните разрешения в решенията на тричленни състави на ВКС, на които се позовава касаторът – относно възможността индивидуализацията на възстановен в стари реални граници земеделски имот да се съдържа в два документа: решение на ПК и издадена след него скица по картата на землището и относно правната същност на решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и допустимите оспорвания на удостоверените в него права в делбения процес. Спорът пред въззивния съд е бил висящ по отношение на предявения от Е. Б. Б. иск за делба на лозе от 1 дка в местността „С”, землището на гр. С., съставляващо новообразуван имот от 1364 кв.м. № 4* в кад.район 283 по плана за новообразуваните имоти на с.о. „И”, наследен от К. Н. Н. , поч.31.10.1955 г. Искът за делба на този имот е бил оспорен от К. С. К. с твърдение, че същия не е съсобствен, не е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и е собственост на трети лица. За да постанови решението си Окръжен съд С. е приел, че ищцата легитимира собствеността на процесното лозе с решение на ПК от 1994 г., което обаче не съдържа в себе си тези реквизити, които да позволят индивидуализирането на имота, тъй като освен с местност, площ и граници по съседи, имотът не е идентифициран с планоснимачен номер и решението не е придружено със скица, чрез която да се определи действителното му местоположение. Счетено е, че дори да се приеме /с оглед представеното във въззивната инстанция решение на ПК и липсата на спор за идентичност/, че е възстановена собствеността върху имот пл. № 4* сега имот № 6* по кадастралната карта, то същият е застроен и е записан на трети за делбеното производство лица, които разполагат с титул за собственост /нотариален акт/, което съставлява пречка за извършване на делбата между страните, тъй като е налице спор за материално право. Тези изводи са направени при представени доказателства, че с решение № 99 от 29.11.1994 г. на ПК-гр. Сливен е възстановено в стари реални граници правото на собсвеност на наследници на К. Н. Н. върху лозе от 1 дка, пета категория, местност „С”, землището на гр. С. при граници: север-шосето за И. , изток Г. А. С. , юг В. С. и запад Й. С. , като неоспореното по делото експертно заключение от 29.05.2007 г., както и молбата на К. С. К. от 5.07.1993 г. с приложени към нея удостоверение № 344 от 9.12.1982 г. на РНС С. и скица № 3* от 18.12.1989 г., съдържащи се в преписката на ПК, установяват, че възстановениона наследниците на К. Н. лозе е идентично с имот № 4* по ПНИ, идентичен с имот № 6* по кадастралната карта. За този имот е било предоставено право на ползване на К. С. К. по реда на 11 ПМС от 2.03.1982 г. и му е издадено разрешение за строеж на вилна сграда № 237 от 14.04.1990 г., като К. С. К. се е снабдил с констативен нотариален акт № 1* том VІ, дело № 3543/1995 г. за собственост по давност и наследство и с нотариален акт № 1* том ІІ, дело № 562 от 1997 г., заедно със съпругата си е прехвърлил имота и построената в него вилна сграда на синовете и снаха си А. К. К. , С. К. К. и Й. Д. К. При горните факти изводите на въззивния съд са направени в нарушение на материалния и процесуалния закон и са довели до постановяване на процесуално недопустимо решение. Съгласно № 1 по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС предмет на спора по чл.14, ал.4 от ЗЗПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. По настоящото дело между страните не е имало спор на чие име е следвало да бъде възстановена собствеността на процесния имот, относно приключването на реституционната процедура /удостоверено с решение на компетентния административен орган, отговарящо на изискванията на правните норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, действали към момента на постановяването му/ и относно идентичността на възстановения имот и процесния имот. Спорът е налице ли е съсобственост с оглед противопоставеното от К. С. К. възражение, че е придобил собствеността и се е разпоредил с нея в полза на трети лица. Този спор подлежи на разрешаване в делбата, доколкото е свързан с въпросите, по които съдът дължи произнасяне с решението по допускане на делба – налице ли е съсобственост по отношение на определен имот, между кои лица и при какви права. В тази връзка съдът е следвало да изиска уточнение от К. К. на наведеното възражение за индивидуална собственост, като същия изложи твърденията си от кога владее имота с цел преценка изтекла ли е в него полза твърдяната придобивна давност. Същевременно спорът налице ли е съсобственост следва да бъде разрешен между лицата, които претендират, че са носители на права към момента на постановяване на съдебното решение. По делото са представени доказателства, че права върху имота /изцяло, ако възражението на К. К. е основателно, а в противен случай – в рамките на прехвърлените им права/ притежават неучастващи по делото лица – А. К. К. , С. К. К. и Й. Д. К. , които се явяват правоприемници на един от сънаследниците. В делбеното производство е налице задължително другарство между съсобствениците и участието на всички е условие за допустимост на процеса. В обобщение атакуваното решение, както и решението на първоинстанционния съд, което страда от същия порок, следва да бъдат обезсилени като процесуално недопустими и делото да се върне на Районен съд С. за предприемане на следващите се процесуални действия по конституиране на всички лица, които се легитимират като носители на права относно процесния имот и преценка наличието на съсобственост с тяхно участие. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 213 от 17.10.2008 г., постановено по гр.д. № 360 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. и оставеното с него в сила решение № 734 от 18.10.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд С. за отхвърляне на предявения от Е. Б. Б. против Б. Х. Ф., К. С. К., Н. С. Б., С. К. В., С. К. В., Х. В. Б., Г. Т. С., М. Т. П., К. Г. С. и А. Т. В. иск за делба на лозе от 1 дка, пета категория в местността „С”, при граници: север-шосето за И. , изток Г. А. С. , юг- В. С. и запад- Й. С. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- С. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: