7 Р Е Ш Е Н И Е № 87 С., 07.07. 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 825 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на М. Г. Р., К. Г. П. и С. Г. К., чрез пълномощника им адвокат Ц. Н., против решение № 4 от 26.02.2010 г., постановено по гр.д. № 11120 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав, с което е отменено решение от 28.05.2009 г. по гр.д. № 5438/2007 г. на Софийски районен съд, 55 състав по отношение на УПИ ХХVІ-218 от кв.1 по плана на [населено място], кв.М. и в частта за квотите по отношение на УПИ ХІХ-218 от кв.1 по плана на [населено място], кв.М. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. Г. Р., К. Г. П., Н. И. Х., С. Г. К. и М. М. К. против М. И. С. иск за делба на дворно място от 695 кв.м., съставляващо УПИ ХХVІ-218 от кв.1 по плана на [населено място], кв.М. и за определяне правата в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот с площ от 600 кв.м., съставляващ УПИ ХІХ-218 от кв.1 по плана на [населено място],[жк]както следва: за М. Г. Р. – 80/1323 ид.ч., за К. Г. П. – 60/1323 ид.ч., за Н. И. Х. – 20/1323 ид.ч., за С. Г. К. и М. М. К., при условията на СИО – 80/1323 ид.ч. и за М. И. С. – 1083/1323 ид.ч. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за допускане до съдебна делба и на УПИ ХХVІ-218 и определяне правата в съсобствеността съобразно действителната площ на имота от 1360 кв.м. Ответникът по касационната жалба М. И. С. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски, а Н. И. Х. и М. М. К. не са изразили становище. С определение № 1192 от 11.12.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложимост на ППВС № 2/1982 г., т.1, б.”д” при действието на чл.183, ал.1 във връзка с чл.148, ал.5 ЗУТ и противоречие с практиката по решение № 380 от 5.10.2010 г. по гр.д. № 104/2010 г., ВКС, ІІ г.о. В настоящия случай, за да отхвърли иска за делба на УПИ ХХVІ-218 от кв.1 по плана на [населено място], кв.М., в който са разположени двуетажна масивна жилищна сграда с площ около 75 кв.м., собственост на М. И. С. и масивна едноетажна вилна сграда, собственост на М. Г. Р., въззивният съд е приел, че дворното място съставлява обща по предназначението си част от формираната хоризонтална етажна собственост и на основание чл.38, ал.3 ЗС делбата му е недопустима, в който смисъл са и разясненията, дадени с т.1, б.”д” на ППВС № 2/1982 г. С решение № 380 от 5.10.2010 г. по гр.д. № 104/2010 г., ВКС, ІІ г.о. е прието, че при сега действащата регламентация на чл.183 ЗУТ даденото в т.1, б.”в” ППВС № 2/82 г. тълкуване не намира приложение, доколкото в собствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор с нотариална форма с останалите съсобственици, а тълкуването на Пленума на Върховния съд е свързано с приложението на разпоредбата на чл.58, ал.1 З. /отм./, съгласно която строежи в съсобствен парцел, предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, могат да се разрешават по искане на един или повече от съсобствениците, без съгласие на останалите, въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване, по който всеки съсобственик може да получи отделен жилищен или вилен обект. Смисълът на това разрешение е, че при действието на ЗУТ, е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 З.-отм. за недопустимост на делбата поради предназначението на парцела за застрояване от съсобствениците и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случай, че съобразно нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ /нова – ДВ бр.17 от 2009 г./ е възможно съсобственикът, който не притежава отделен обект, да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на самостоятелен обект. С т.1, б.”д” на ППВС № 2/1982 г. се дават указания, че е недопустима делба на съсобствен парцел, когато съсобствеността не е възникнала по регулация, ако в него има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици. Тълкуването е, че парцела е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради, като ако заварените жилищни и други сгради не покриват напълно строителното петно, което се предвижда по застроителния план, съсобственикът който не притежава сграда съобразно с предвижданията за застрояване на парцела, може съгласно чл.58, ал.1 З. да получи разрешение и да построи такава в съгласие с квартално застроителния план. Доколкото мотивите за това тълкуване съвпадат с тези по т.1, б.”в” ППВС № 2/82 г., то по отношение приложението към настоящия момент на т.1, б.”д” ППВС № 2/82 г. следва да се възприеме посочената по-горе практика, а именно - че при действието на ЗУТ, е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 З. /отм./ и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ /нова – ДВ бр.17 от 2009 г./. По основателността на касационната жалба: Доводите в касационната жалба са, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че е недопустима делбата на УПИ ХХVІ-218, както и че неправилно е определил правата в съсобствеността, приемайки, че разминаването в площта на двата процесни парцела между отразеното в документите за собственост и скиците и действителното положение не рефлектира върху дяловете в процесната съсобственост. Безспорно по делото е, че УПИ ХХVІ-218 е застроен с две сгради – едната собственост на М. Р., а другата на М. С.. Права в съсобствеността обаче притежават и останалите страни по делото. След като не всички съсобственици имат самостоятелни обекти, то дворното място не е обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Не е налице и хипотезата на чл.183, ал.4 ЗУТ, доколкото дори и да е налице възможност за изграждане и на друга постройка, за това е необходимо съгласието на всички лица, които нямат сграда в имота. Следователно в случая не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроен урегулиран недвижим имот. Следователно въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ ХХVІ-218 е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се допусне делба на посочения УПИ. По отношение спора за правата в съсобствеността, следва да се съобразят следните факти: През 1982 г. К. Г. П. и С. Г. К. са признати за собственици по давностно владение на дворно място от 1000 кв.м., съставляващо онази част от имот л. № 218, включено като основа на парцел ХІХ, кв.1 с неуредени сметки по регулация, заедно с построената в него сграда от 75 кв.м. През 1983 г. същите са признати за собственици по регулация на още 55 кв.м., 113 кв.м. и 305 кв.м. Съсобствеността е придобита по време на брака на приобретателите съответно с И. И. П. и М. М. К.. Съгласно чл.30, ал.2 ЗС правата им от посочения имот са по ½ ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност На 24.11.1983 г. К. П. и С. К. продават на сестра си М. Г. Р. 1/3 ид.ч. от парцел ХІХ-218. През 1990 г. К. Г. П. и съпруга й И. И. П., С. Г. К. и съпруга й М. М. К. и М. Г. Р. продават на Д. Я. Д. 300/1260 ид.ч. от парцел ХІХ-218, като в нотариалния акт е посочено, че целият е от 1260 кв.м. Обстоятелството, че действителната площ на имота съобразно документите за собственост е 1360 кв.м. е неотносимо при преценка правата в съсобствеността, които се определят въз основа на обективираните в нотариалните актове за сключените договори волеизявления, а не съобразно площта на имота. Дори и волята на съконтрахентите да е била прехвърлените идеални части да се изчисляват съобразно площта на урегулирания имот, това не би могло да бъде отчетено, тъй като поправката на допусната в нотариален акт грешка се поправя по реда на съставяне на нотариалния акт /чл.475, ал.3 ГПК/, а в случая такава поправка не е извършена. През 1995 г. парцел ХІХ-218 е разделен на два парцела: ХХVІ-218 с площ по графични данни 700 кв.м., застроен с две сгради и парцел ХІХ-218 с площ по графични данни 600 кв.м., незастроен. На 5.12.2002 г. М. Г. Р., К. Г. П., Н. И. Х. /последните наследници на И. И. П., поч.26.10.2002 г./, С. Г. К., М. М. К., Д. Я. Д. и съпругата му Й. Г. Д. продават на Р. Г. К. двуетажна жилищна сграда заедно с 960/1260 кв.м. от УПИ ХІХ-218 и от УПИ ХХVІ-218. Неоснователна е тезата на ищците М. Р., К. П., Н. Х., С. К. и М. К., че при сключване на този договор Д. Д. и съпругата му Й. Д. са прехвърлили всички притежавани от тях права, доколкото в нотариалния акт е обективирана и уговорката за разпределение ползването на съсобствените УПИ с участието на всички съконтрахенти – продавачи и купувач, от което следва, че всички продавачи са запазили права в съсобствеността. Липсва обаче обективиране на уговорка кой от продавачите какви права в рамките на общо продадените 960/1260 ид.ч. е прехвърлил и по делото не са представени доказателства за установяване на тази уговорка, поради което по аналогия с разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗС следва да се приеме, че четирите групи продавачи са прехвърлили равни части от притежаваните права, а изявлението, че купувачът е платил цената съразмерно на квотите на продавачите следва да се тълкува с оглед различните права, които някои от продавачите имат в рамките на съответната група, както и от прехвърлената сграда. Следователно след сделката от 5.12.2002 г. правата в съсобствеността са 60/1260 ид.ч. за К. П., 20/1260 ид.ч. за Н. Х., 80/1260 ид.ч. за С. К. и М. К. в режим на съпружеска имуществена общност, 80/1260 ид.ч. за М. Р., 60/1260 ид.ч. за Д. Д. и Й. Д. в режим на съпружеска имуществена общност и 960/1260 ид.ч. за Р. К.. На 23.12.2005 г. Р. Г. прехвърля на М. И. С. придобитите по договора от 5.12.2002 г. права На 25.04.2006 г. М. Д. М., Т. Д. Б. и Й. Г. Д. /наследници на Д. Д./ продават на М. И. С. всички притежавани от тях 15/63 от 300/1260 ид.ч. от двете УПИ. Дробите 15/63 и 300/1260 са математически равни /15/63 . 20 = 300/1260/ и тъй като към този момент въз основа на сключените договори и по наследство продавачите са притежавали 60/1260 ид.ч. следва да се приеме, че сделката е породила вещно-прехвърлителен ефект именно за тези права. Следователно към настоящия момент правата в съсобствеността са: 60/1260 ид.ч. за К. П., 20/1260 ид.ч. за Н. Х., 80/1260 ид.ч. за С. К. и М. К. в режим на съпружеска имуществена общност, 80/1260 ид.ч. за М. Р. и 1020/1260 ид.ч. за Р. К.. Определените от въззивния съд квоти на касаторите М. Г. Р., К. Г. П. и С. Г. К. са съответно: 80/1323 ид.ч., 60/1323 ид.ч. и 20/1323 ид.ч. или съответно с 0.0030 по-малко за първата, 0.0022 по-малко за втората и 0.00075 по-малко за третата. Следователно въззивното решение в частта, с която са определени правата в съсобствеността е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, съобразно посочените по-горе изводи за квотите на страните. К. не претендират възстановяване на направените разноски, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4 от 26.02.2010 г., постановено по гр.д. № 11120 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Г. Р., К. Г. П., Н. И. Х., С. Г. К. и М. М. К. против М. И. С. иск за делба на дворно място от 695 кв.м., съставляващо УПИ ХХVІ-218 от кв.1 по плана на [населено място], кв.М. и са определяни правата в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот с площ от 600 кв.м., съставляващ УПИ ХІХ-218 от кв.1 по плана на [населено място],[жк]и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА извършването на съдебна делба на недвижим имот с площ по графични данни 700 кв.м., съставляващ УПИ ХХVІ-218 от кв.1 по плана на [населено място],[жк], при съседи: улица, УПИ ХХ-40, УПИ ХІХ-218 и УПИ ХVІІІ-36, без находящите се в него двуетажна жилищна сграда, собственост на М. И. С. и вилна сглобяема едноетажна сграда, собственост на М. Г. Р. между съсобствениците и при права в съсобствеността, както следва: М. Г. Р. – 80/1260 ид.ч., К. Г. П. – 60/1260 ид.ч., Н. И. Х. – 20/1260 ид.ч., С. Г. К. и М. М. К. – 80/1260 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и М. И. С. – 1020/1260 ид.ч. ОПРЕДЕЛЯ правата в съсобствеността на допуснатия до делба с УПИ ХІХ-218 от кв.1 по плана на [населено място],[жк], както следва: М. Г. Р. – 80/1260 ид.ч., К. Г. П. – 60/1260 ид.ч., Н. И. Х. – 20/1260 ид.ч., С. Г. К. и М. М. К. – 80/1260 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и М. И. С. – 1020/1260 ид.ч. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: